Кристиан Ериксен е категоричен: целта му е отново да играе футбол на най-високо ниво и дори се надява да попадне в националния отбор на Дания за Световното първенство в Катар.
Звездата даде първото си интервю след смразяващия инцидент на 12 юни миналата година, когато припадна на терена със сърдечен арест по време на мача Дания - Финландия от Евро 2020.
Вече свободен агент, полузащитникът твърди, че се е върнал към най-добрата си форма и футболът не е затворена страница за него. Ериксен описа и усещането от онзи юнски ден миналата година. Всъщност... "усещането" едва ли е най-точната дума. Датчанинът заяви, че за пет минути е бил мъртъв. Не е усещал нищо...
"Целта ми е да играя на Световното първенство в Катар. Искам да играя - каза Ериксен в интервюто за датска телевизия. - За това мисля през цялото време. Това е цел, мечта. Дали ще ме вземат е друго нещо, но мечтата ми е да се върна. Сигурен съм, че мога да се върна, защото не се чувствам по-различен. Физически се върнах в топ форма. Това беше моята цел. Мисля, че още този месец ще направя своя избор за отбор. Искам да играя.
А най-голямата ми мечта е да се върна в националния отбор, да изляза още веднъж на терена на "Паркен" пред датските фенове. Искам да играя на Мондиал 2022. Разбира се, за това трябва да ме включат в състава, а това няма как да стане, ако не играя в клуб. Едно по едно. Но мечтата ми е да съм с датския тим в Катар."
Ериксен изказа своята благодарност за подкрепата от страна на хората след инцидента на 12 юни.
"Беше невероятно, че толкова много хора изпитаха нужда да ми пишат или да изпратят цветя - каза той. - Това ме прави много щастлив. В болницата непрекъснато ми казваха, че получавам още и още цветя. Беше странно, не очаквах хората да ми изпращат цветя, защото бях мъртъв за пет минути. Беше доста необикновено, но беше много мило и ми беше от голяма помощ да получа цялата тази подкрепа. Хората все още ми пишат.
Благодарих на тези, които успях да срещна лично. Благодарих лично на лекарите, моите съотборници и техните семейства. Благодаря и на всички фенове, които изпратиха хиляди писма, имейли и цветя. И на тези, които излязоха на улицата и в Италия, и в Дания. Благодаря на всички за подкрепата, която получих от целия свят и която ми помогна да преживея и да премина през това."
