Какво нещо е футболът... Датата 2 май 2026 г. трябваше да бъде празник за малки и големи в град Лестър. Ден за трогателни спомени за Джейми Варди, Рияд Марез, Н'Голо Канте и всички други герои от състава на Клаудио Раниери, който спечели титлата във Висшата лига преди десетилетие.
Вместо това, обаче, наближаващата кръгла годишнина от най-чутовния триумф в историята на футбола ще отбележи падението на "лисиците".
След равенството 2:2 срещу Хъл Сити на "Кинг Пауър" във вторник вечер, тимът, който през 2016-а смая спортния свят, официално изпадна от Чемпиъншип в третото ниво на английския футбол.
Това се случва за едва втори път в цялото 142-годишно съществуване на клуба, а гостувания на Бромли, Бъртън Албиън и Мансфийлд Таун вече са част от дневния ред на Лестър за следващия сезон.
И въпросът е ясен - как, за Бога, се стигна дотук?
"Лисиците" може и да преживяха много възходи и падения, откакто написаха най-великата си приказка, но когато миналата година се завърнаха в Чемпиъншип, преобладаващото мнение бе, че те веднага ще се изкачат обратно в елита.
Вместо това - претърпяха второ поредно изпадане и клубът, който бе "мечта за всеки, който обича играта", по думите на Свен-Йоран Ериксон, сега е заклещен в кошмара на финансовите проблеми и фенската ярост.
Финансовите окови на "Кинг Пауър"
Изпадането на Лестър от Висшата лига в края на сезон 2022/23 дойде като истински шок. Невероятното не беше единствено в това, че "лисиците" бяха шампиони на Англия само седем години по-рано. Те бяха само на две години разстояние от спечелването на ФА къп под ръководството на Брендън Роджърс, който също така изведе тима до две поредни пети места в елита.
Северноирландецът обаче вече бе сигнализирал, че клубът не стои на стабилна финансова основа. И това си имаше своето обяснение - тайландските собственици на Лестър, King Power International Group, бяха принудени да свият разходите поради опустошителния икономически удар, който пандемията нанесе на техния бизнес с безмитна търговия.
"Разбира се, че искам да подсиля състава - каза Роджърс през юли 2022 г. - Искам да развивам отбора. Казах го още в средата на миналата година, но положението е трудно финансово. Уважавам клуба и няма да влизам във война с шефовете. За съжаление, трябва да работим с това, което имаме. Ако не можем да инвестираме, очакванията трябва да бъдат съвсем различни."
Въпреки че подкрепленията, които Роджърс поиска, така и не пристигнаха, никой не предвиждаше, че Лестър ще се срине толкова мащабно.
Заблудата "твърде добри, за да изпаднем"
Факт е, че съставът не страдаше от липса на класа. Варди все още водеше атаката, подкрепян от играчи като Харви Барнс и Джеймс Мадисън, докато в средата на терена Роджърс можеше да разчита на Юри Тилеманс и Киърнън-Дюсбъри Хол. Репутацията на Роджърс като топ мениджър, съчетана с предполагаемата сила на неговия отбор, вероятно доведе до атмосфера на самодоволство в клуба - погрешното допускане, че са твърде добри, за да изпаднат.
След поражение с 0:1 от Саутхемптън през март 2023 г., което свали Лестър на 15-о място, Мадисън дори влезе в спор с местния журналист Роб Танър, който написа, че отборът е в реален риск от изпадане. "Глупости", написа атакуващият полузащитник в Twitter. "Гледайте и анализирайте мача правилно и спрете да пишете такива заглавия, които само карат феновете да трупат негативизъм. Ако играем така, ще сме си напълно ОК. Създадохме множество шансове и ако имахме ден, щяхме да победим комфортно."
Мадисън обаче грешеше. Лестър спечели само още два мача през онзи сезон, а отборът със седмото най-дебело перо за заплати във Висшата лига бе запратен в Чемпиъншип, завършвайки на 18-о място със скромните 34 точки.
Управленските грешки
Както винаги - причините за изпадането бяха комплексни. На първо място беше ясно, че след като не подкрепиха Роджърс на трансферния пазар, собствениците изчакаха твърде дълго, преди да го уволнят.
Това остави временния наставник Дийн Смит със само осем мача, за да се опита да спаси потъващия кораб. Решението на борда обаче да не възнагради мениджъра с постоянен договор, а да заложи на Енцо Мареска, изглеждаше като добър ход.
Единственият предишен опит на италианеца като старши треньор в Парма бе продължил само 14 мача, но той показа защо беше смятан за толкова ценен член на екипа на Пеп Гуардиола в Манчестър Сити.
Мареска върна Лестър във Висшата лига още от първия опит, при това като шампион на Чемпиъншип, и не можем да гадаем какъв щеше да бъде курсът, ако идилията не бе приключила с изкушаваща оферта от гранда Челси.
Напускането на треньора създаде огромен проблем, който собствениците задълбочиха с поредица от катастрофални назначения.
Стив Купър постигна само две победи, преди да бъде освободен през ноември 2024 г., докато легендата на Манчестър Юнайтед Рууд ван Нистелрой оглави историческа (в негативен план) серия от девет поредни домакинства без отбелязан гол.
Финансовите санкции и административният колапс
Иронично е, че през сезон 2023/24 Лестър прегази Чемпиъншип, разполагайки с най-големия бюджет в историята на дивизията. Още преди началото на настоящата кампания обаче стана ясно, че златната ера на "Кинг Пауър" е приключила и парите вече са сериозен проблем. Клубът изпадна в откровено счетоводно отчаяние.
Стигна се дотам раздялата с Рууд ван Нистелрой да бъде официално обявена чак на 27 юни - прозрачен опит разходите по уволнението му да бъдат прехвърлени към баланса за следващата година. Целта беше ясна - вписване в правилата за доходност и устойчивост (PSR).
Щетите обаче вече бяха необратими. На 5 февруари тази година върху Лестър стовариха наказание от шест точки заради финансови нарушения именно през онзи триумфален сезон в Чемпиъншип. Това отпуши нова вълна от гняв срещу председателя Аяват Сривадханапрабха и футболния директор Джон Ръдкин. Клубът опита да се защити, наричайки санкцията "непропорционална", но в началото на април обжалването беше окончателно посечено.
Истината е, че дори без тези отнети точки, "лисиците" пак щяха да кретат в зоната на изпадащите, но поне математически надеждата щеше да е жива малко по-дълго. Малцина обаче вярваха в спасението на състав, който самото ръководство бе превърнало в заложник на огромни заплати и посредствени изяви на терена.
Сезонът на катастрофата
Марти Сифуентес стана шестият треньор на Лестър за три сезона миналия юли. Една от основните му цели бе да поправи разрушената връзка между играчите и феновете. "Нормално е след изпадане да има негативни чувства - каза той пред The Athletic. - Искам ново начало. Надявам се играчите да покажат, че са отдадени на клуба." Сифуентес обаче се провали в опита си да извлече нещо от състав, в който мнозина все още получаваха заплати на ниво Висшата лига, и бе уволнен през януари.
След това резултатите се влошиха още повече, а равенството във вторник срещу Хъл означаваше, че Лестър е спечелил само два от последните си 20 мача.
Атмосферата отдавна бе станала токсична и нямаше връщане назад. На всичко отгоре - домакинските мачове вече не даваха предимство, тъй като привържениците бяха вбесени от отношението на своите, а бившият нападател на тима Мат Пайпър обобщи ситуацията: "Лестър е имал ужасни отбори през годините, бил съм част от някои от тях. Но дори тогава играчите даваха всичко за фланелката и емблемата. Сега имаме талантлив състав, който се представя отчайващо под възможностите си. Това е катастрофален сезон, дори и без отнемането на точки."
От приказка до поучителна история
Надеждата, че пристигането на Гари Роует ще предизвика реакция, бързо угасна. Самият той звучеше като сломен човек, признавайки, че десетте му мача начело на тима са се усетили като 40. Неизбежно се стигна до грозни сцени след загубата от Портсмут, а Хари Уинкс влезе в остър конфликт с гневни фенове.
Още към онзи момент оставането на Лестър в Чемпиъншип щеше да бъде по-голямо чудо дори от титлата през 2016 г. А това е колкото стряскащо, толкова и тъжно. Защото "лисиците" някога бяха вдъхновяваща футболна приказка, а сега са просто поучителна история. И шокиращ пример за това как не трябва да се управлява един клуб.
