Не е тайна, че във футбола се задават сериозни промени, а част от тях ще касаят редица суперзвезди, оказали се излишни в своите отбори.
Конкретно над испанския футбол е надвиснал финансов колапс и той ще прати в задънена улица кариерите на някои големи имена.
Техните клубове повече няма да могат да плащат огромните им заплати, а предвид последните им изяви на терена, едва ли ще се намерят нови желаещи да покрият финансовите им изисквания.
Галактикос като Гарет Бейл и Хамес Родригес в Реал Мадрид, Филипе Коутиньо и Иван Ракитич в Барселона плюс Диего Коща и Тома Лемар в Атлетико Мадрид са все футболисти, които не се вписват в новите финансови реалности на футбола.
Дори преди избухването на световната пандемия, малко клубове бяха в състояние да си позволят Бейл или Коутиньо, а двамата вече от доста време не защитават размера на заплатите си с това, което показват на игрището. В новата ситуация играчи като тях може да се окажат на трансферния пазар на промоционални цени и дори да им бъде платено да напуснат и де не товарят бюджета на клубовете си.
Те обаче трудно ще намерят продължение на кариерата си, което да ги остави в големия футбол.
"Клубовете вече имат състави, които ще надвишат техните бюджети за заплати от следващия сезон", обяснява президентът на Ла Лига Хавиер Тебас. "Тимовете ще трябва да гледат към своите школи доста по-често, защото няма да им позволим да оперират отвъд бюджетите си, това е невъзможно".
Тебас има предвид стриктните правила в Испания за таван на заплатите.
Преди началото на всеки сезон, Ла Лига изисква от клубовете да предадат подробна документация за прогнозираните приходи и разходи през кампанията, включително всички заплати и бонуси за футболистите.
Тогава комисията по финансов контрол на Ла Лига установява колко точно планира да похарчи всеки за състава си, включително за футболисти и треньорски екип на първия тим, както и за юношеските формации.
Получената цифра трябва да е между 70 и 72% от общите разходи.
Самият Тебас беше движещата сила за приемането на тези регулации, които помогнаха да се балансират финансите на испанските тимове и да престанат техните лашкания от предните години между периоди на разцвет и такива на потъване в дългове.
Вече и грандовете в Ла Лига се съобразяват с тези ограничения, които са по-строги от лесно заобиколимия финансов феърплей на УЕФА. Истината е, че преотстъпването на Коутиньо на Байерн Мюнхен миналото лято облекчи много Барселона - балансът на каталунците за 2019/20 нямаше да излезе при товара на неговата заплата. А пък Атлетико Мадрид не успя да продаде Тома Лемар във Висшата лига през януари и затова нямаше как да вмести в разходите си Единсон Кавани.
По-малки клубове като Майорка, Гранада и Малага също страдат от това, че не могат да се подсилят отвъд тавана на заплати. Показателен пример е бившият халф на Реал Мадрид Педро Леон, който през 2014/15 не беше регистриран от новия си клуб Хетафе през първите три месеца поради финансови причини - клубът не можеше да вмести цялата му заплата в сметките, а той отказа доброволно да си я намали.
Тези икономически рамки ще затруднят още повече всички клубове през идните месеци (а може би и години).
Дори ако в Испания успеят да изиграят последните 11 кръга от настоящата кампания и поставят началото на следващия сезон през есента, Тебас вече призна, че всички мачове ще се играят без публика поне до януари.
Това гарантира продължаващи големи загуби от билети и от различни спонсорски сделки. Клубовете сигурно биха поискали от Ла Лига някакво отпускане на финансовия режим заради екстремните обстоятелства, особено предвид трудностите при преговорите с играчите за общо намаляване на заплатите им. По-вероятно е обаче от испанското първенство да не отстъпят от мерките за финансова дисциплина, защото в противен случай съществува риск от финансов колапс на исторически тимове.
"В такива времена икономическият ни контрол е даже още по-нужен. Така че е необходимо да го наложим", заяви корпоративният директор на Ла Лига Хосе Гера в края на март.
Но в такъв случай какво да правят звездите, които се оказват натясно във финалния етап от кариерите си?
Тези от тях, при които славата и маркетинговият потенциал са по-трайни от влиянието им на футболния терен, често търсят не толкова конкурентни лиги и пазари, където да осребрят последните си активни години. Няма как да е съвпадение, че миналата седмица Гарет Бейл участва в подкаста на американския турнир International Champions Cup и спомена, че много харесва МЛС и би бил "заинтригуван да играе в Америка".
Повечето отбори от МЛС обаче вече предпочитат вместо залязващи звезди от Европа да купуват изгряващи таланти от Латинска Америка. Затова в наши дни не е лесно един играч да последва примера на Дейвид Бекъм и Тиери Анри - освен ако, разбира се, Бейл и звездите като него не се съгласят да играят при доста по-ниско заплащане.
Между 2016 и 2018 г. Китай беше спасението за клубове, които искат да поправят свои скъпи трансферни грешки. Атлетико знае това добре, защото се отърва от Джаксън Мартинес и Яник Ферейра Караско благодарение на Гуанджоу Евъргранде и Далиан Ифанг.
Китайското правителство обаче вече също наложи свои регулации и трансферите там са значително по-трудни.
За Диего Коща например отдавна се очакваше да прекара няколко доходоносни години в Китай и имаше съгласието на Атлетико, но това така и не се случи.
Бейл беше пред преминаване в Дзянсу Сунинг миналото лято, но Реал се отказа да го освободи от договора му без трансферна сума. Сега шефовете на "Бернабеу" със сигурност биха се съгласили на сходна оферта, но тя едва ли ще дойде, а и не е сигурно какво е желанието на самия Бейл.
Първенствата на Катар и ОАЕ също напоследък привличат по-малко застаряващи звезди. За този тип футболисти вратите се затварят една след друга, особено за тези със залязваща репутация в Европа.
Вероятно самите клубове в Ла Лига трябва да поемат своята отговорност, че се вкараха в такава ситуация.
Никой не е карал насила Мадрид да предложи на Бейл договор през 2016 г., който му носи 17 млн. евро нето на сезон чак до 2022-а. И тогава в Реал бяха наясно със склонността му към контузии.
Барса също можеше да не дава на Коутиньо 225 хил. паунда седмично с контракт до 2023-а. Такива примери има още доста в Испания. Коща получава 9 млн. на сезон в Атлетико, а Лемар - 7 млн. Други играчи, които взимат високи за своите клубове заплати и не ги оправдават са Елаким Мангала във Валенсия, Оливер Торес в Севиля и Набил Фекир в Бетис.
В тази внезапна криза приоритет на отборите ще е да се отърват именно от скъпите и разочароващи големи имена - това ще се отрази най-добре на бюджетите и най-малко на представянето на терена.
Затова конкретно звездите, надхвърлили 30 г. и страдащи от чести контузии (точно като Бейл и Коща) най-вероятно ще бъдат принудени да направят големи компромиси, за да си намерят какъвто и да е отбор.
Просто в новата нормалност на футболната индустрия те може да се окажат съвсем ненужни.
