Ден 11
??:?? ч
Оу, мило дневниче! Сега се събуждам... главата така ме цепи, че ме е страх да си отворя очите! Боже! Коя дата е днес??! Аз трябва да се прибирам в София май... Добре, че съобразих, аз да не съм някоя кифла, която да забрави да си тръгне от морето... Ох, главата! Къде съм? Колко е часа? Хайде едно по едно: първо отварям половин око за малко да видя на последната страница, на която съм писала тук... ден 9... хммм... а какво казва телефона?! ДЕН 11??? Леле, КЪДЕ МИ Е ДЕН 10?! Последно помня, че отидохме на вечеря с Данчо да си поговорим за нас... Такаааа - не се паникьосвай, момиче, сега кротко и полека ще си спомня всичко. По пътя на логиката, нали така? Ще пиша пак след 5 минути.
12:10 ч
Не чувам хъркането на Лилето, значи не съм в нашата квартира.
12:15 ч
От друга страна - целият чаршаф е за мен, значи съм сама в леглото. Не чувам вода от банята, така че сигурно съм и сама в стаята...
12:17 ч
Следваща проверка: бельо. Прашките ми!!! НЯМА ГИ!!!.... А, ето ги, тук си били.
12:20 ч
Сега - ще спусна ръка бавно до леглото да проверя за чантичката си (знаеш, че винаги си я оставям на едно и също място)..... Тука е... Добре - телефон, портмоне, кърпички, дъвки, балсам за устни. Абе, според общото тегло - всичко трябва да си е тук. ОК.
12:23 ч
От пакетчето с дъвки липсват три - значи съм изяла едната на излизане, другата - след ядене, а последната - преди да започна да се целувам с някой. Дано да е Данчо, че не ми се мисли иначе...
12:25 ч
Да, Данчо е - усещам парфюма му Bvlgari Aqua по тялото си... Фю!!! Значи и секс сме правили - лоша, лоша мацка такава! Следователно това е неговата хотелска стая... Отварям очи официално... Ъх...не, не е неговата хотелска стая, чудна работа...
12:28 ч
Чакай, бе... аз от къде знам, като не съм била досега. Така де - сигурно е неговата.
12:32 ч
Изхарчила съм точно 82.50 лева. Това прави 5 големи уискита поне, соди, вход за тоалетна, нещо малко за хапване, може би такси... и ох, добре, това е в общи линии с парите... Лошото е, че не ми достигат точно 2 лева за да си купя билет за София... нищо, Лилето ще ми услужи...
12:40 ч
ЛИЛЕТО!!! Напълно я забравих!!! Сега ще отворя очите си бавно и ще си погледна телефона...
12:42 ч
Пропуснато обаждане от мама, смс... ъ, Мтел... и... 50 пропуснати обаждания от Лилето!!! Ужас! Звъня й. Не вдига. Звъня й пак. Не вдига. Добре, после ще се чуем. Сега мисията е да си спомня какво съм правила, къде съм и да се прибирам в квартирата, че да събирам багажа. Отивам към банята... веднага... тоест, щом таванът спре да се върти.
12:58 ч
Дневничеееееее!!! Ударила съм сееее... Боли ме кръста ужасно и имам марля отзад - поне някой се е погрижил за мен. А тези обувки с платформите ги хвърлям, знаех си, че не трябва да ги обувам като пия... Само да се успокоя и ще погледна какво е положението под превръзката... А не стига и това, но съм си легнала с грим - много мразя така да правя... И 3 от 10 нокътя са ми счупени... Ама и аз каква съм палавница, хихи!
13:00 ч
Сядам на тоалетната и започвам да си спомням, мило дневниче, щото не приляга на момиче като мен да не си спомня един ден от живота си! Така! Помня, че се оправях за вечеря. Сложих си розовата рокличка с дантелките. Данчо ме взе. Отидохме пеша по крайбрежната до едно много приятно ресторантче... Мммм...
13:15 ч
Вечеряхме. Питах го за какво иска да говорим, той каза - после. Аз си мислех, че ще е по-добре да се разделя с него сега, преди да сме се върнали в истинския свят - дали съм го направила?
13:26 ч
Сега се сещам - след вечеря решихме да ходим на бар - това обяснява къде съм се натряскала!
13:44 ч
В бара пихме шотове... После Данчо ми каза, че е хлътнал по мен и иска да е с мен и в София... мдаааа... а какво отговорих аз? Виждам картината пред очите си, но не чувам звук...
14:00 ч
Спомнянето е много уморително, мило дневниче... Лилето още не вдига. Я да махна тази марля да видя какво съм си причинила... Ето ме в банята съм... Ох... Отлепям лекичко... Иииии... КАКВОООООО?????!!!!!
15:30 ч
Мило дневниче! Мисията да си спомня снощи е по-важна от всякога! Няма да ми повярваш, моля те, седни, за да не паднеш... ... ... имам татуировка на кръста! Да, истинка е, проверих вече дали се трие и не!!! Това е покривала марлята... пише: „Данчо&Милата форевър".... а аз даже не се казвам Мила - за пръв път си правя татус и са ми объркали името... а, да, бе - Данчо така ми казваше на галено - мила. Олекна ми малко! Но дневниче, отчаяна съм...
15:45 ч
Ето, спомних си... запознахме се с Данчо с един татуист в бара и той предложи да ни направи еднакви татуировки за 50 лева на следващия ден, като му казахме че ще се женим... ЧАКАЙ МАЛКО!!! Ще се женим?! Това е било някаква шега... макар, че татуировката е истинска, за съжаление... Изобщо не е като готините плетеници на Бубето или китайското йероглифче на Муцето... „Данчо&Милата форевър", малеее... и верно ще си стои форевър, лелеее...
16:00 ч
Чакай, бе, дневниче... дай да се обадя на Данчо. Той все нещо ще си спомня... гласова поща, язък... А какво правя сама в тази стая цял ден, Лилето сигурно ужасно се е притеснила за мен! Тогава да се обадя на нея... Лилето - не вдига... Ъх! Еми кво да правя?... Реших - изчезвам от тук. Само да си намеря дрехите. На туй отгоре ми остава само една страница от теб, дневниче, дано ми стигне да разбера какво съм правила снощи...
16:15 ч
Добре, тръгвам. Забравих ли нещо?! Ооооу! Бележка на възглавницата, дано да обяснява всичко, защото вече съвсем не ми е смешно. От Данчо: „Мила! Тръгвам към София. Спи до когато си искаш, все пак хотелчето си е мое... да, де - наше - нали се оженихме снощи! Чакам те в София, госпожо!" Тоя Данчо, какъв шегаджия...
17:00 ч
Дневниче, остават ми 10 реда. В тях трябва да се прибера и да си спомня тази глупава шега с жененето. Верно имаше нещо такова, ама какво точно беше, ъх? Успокояващото е, че не си спомням ни бели рокли, ни поп, църкви - нищо. След като се запознахме с татуиста си взехме бутилка уиски, за да празнуваме годежа си... От къде сме го измислили това, убий ме - няма да си спомня.
17:01 ч
"Капитан! Трябва ни капитан веднага!", помня че Данчо нещо такова казваше - за какво пък ни е бил капитан?!! И после висяхме на пристанището и е сутринта. Ама защо?! Идвайте спомени, идвайте при кака си... 5 реда...
17:10 ч
Сещам се още - с Данчо сме на лодка. Ден е. Някакъв човек ни пита нещо, на което викаме в отговор: "Дааа" в един глас. „Живи и здрави да сте тогава и хубав семеен живот!", казва този капитан. И пристанище. Някакво такси. Татуиста. Пак такси. Баси... Мило дневниче, нали това не значи нищо - може ли капитан да ни ожени?! Ни е гражданското, няма торта, гости, снимки, подаръци... Абе в един епизод на "Есмералда" така имаше някакъв фиктивен брак (каквото и да значи това) - сигурно е това... ще го оправим в София... А сега - излизам от хотела. И без това ми остават 3 редчета от теб.
18:00 ч
Дневниче, не се ориентирам... Помолих един човек да ме упъти към Крайбрежната и той ми показа, но май съм се объркала, защото тази крайбрежна улица не ми е позната... Ето, ще питам този човек да ме упъти - извинете къде се намирам? В Синеморец... Моля?!?! Това не е истина - аз даже съм в друг град?!... трябва да разбе........(край на мястото в тефтера)
КРАЙ
