Наскоро бях на гости в Стокхолм, където се запознах с Миранда - ЛГБТ активист и майка на дете на възраст две години и половина. Използваме умишлено думата "дете", защото Миранда избира да отглежда детето си като "полово неутрално", което означава, че се опитва да го отгледа в среда, лишена от стереотипите, наложени от културата за половете.
Това изглежда като типично шведски модел. И не е странно, при условие, че шведското правителство раздава книгата "Всички трябва да бъдем феминисти" на Чимаманда Нгози Адичи на всички 16-годишни младежи в страната и насърчава шведските бащи да вземат 90 дни платен отпуск, за да помагат при отглеждането на всяко бебе.
Предвид този факт, не е изненадващо, че първото "полово неутрално" училище Egalia отвори врати именно в Стокхолм през 2010-та и беше финансирано с пари на общината.
И все пак отглеждането на "полово неутрални" деца не е специфично шведска идея.
Бек Лакстън и Кийран Купър са най-прочутите родители във Великобритания, отглеждащи "полово неутрални" деца. Те често говорят пред медиите по темата. Известно време те поддържаха блог, който обяснява концепцията на този тип грижа за децата.
Понастоящем двойката не желае медийно внимание.
В блога си Бек Лакстън пише, че те "случайно са се оказали в устата на всички медии, след като са дали невинно интервю пред приятел на приятел, който работел за Cambridge News" през януари 2012-та.
Днес съществуват доста Facebook групи за родители, които желаят да отглеждат децата си като "полово неутрални" - и там откривам Дани, който е склонен да разговаря с мен.
Дани от Дартфорд в Кент е родител на 5-годишно дете, което идентифицира като "аджендър" (аполово). Освен с Дани и Миранда, разговарях и с Лота Раялин - основателка на шведското полово неутрално училище Egalia - за това какво означава да отглеждаш детето си по този начин.
Според Миранда, както и според Дани, философията им като родители не звучи особено радикално.
"Идеите ми за половата идентичност бяха вече част от живота ми преди да родя, така че това просто беше продължение на нещата, в които вярвах и които практикувах", обяснява Дани.
Миранда споделя, че приема за феминистка концепция убеждението, че всички ние сме ограничени от половите роли и очакванията, които вървят в комплект с тези роли.
Според Дани, половата неутралност не е намиране на "средна територия" по отношение на пола, а предлагане на детето на избор да бъде каквото пожелае, без да се чувства задължено да избира розово или синьо.
"Обичаме всички цветове - обичаме дъгата", смее се Дани. "Светът е многоцветен".
За своите деца те се опитват да смесват играчки и дрехи, предназначени и за двата пола.
"Независимо дали детето ми иска да носи нещо розово или блуза със Супермен - няма проблем," обяснява Миранда. Което не звучи нещо твърде радикално, но според Дани хората често приемат малката Матилда за момче, когато носи синя блузка.
Това обаче не притеснява нито Дани, нито Матилда.
И Миранда, и Дани казват, че начинът, по който те са били отгледани, е повлиял за поведението им като родители.
Майката на Миранда е била донякъде "мъжкарана".
"Майка ми се притесняваше, че не й идва отвътре да прави момичешки неща с мен, така че активно ме водеше на балет и езда. Аз обаче мразех да ходя там". Майката на Дани е била различна: "Майка ми толкова обичаше червеното, че ме основно ме обличаше в този цвят. Тя не харесваше факта, че исках да съм с къса коса, но израснах в Източна Германия през 80-те години, така че не беше толкова голям проблем, колкото би бил във Великобритания сега".
Когато са открили, че са бременни, и двете жени са решили, че не желаят да знаят пола на детето си преди раждането. Миранда казва: "Забелязах, че когато хората научат, че си бременна, първият въпрос, който задават, е дали е момче или момиче. Честно казано, не ме вълнува - така че защо другите хора толкова държат да разберат какви са половите органи на детето ми?"
Миранда не нарича детето си "той" [han] или "тя" [hon], а използва джендър неутралното hen, което официално съществува в Швеция от миналата година.
Тя също така не използва традиционните местоимения, когато чете на детето.
"Историите в книгите за деца съдържат много клишета по отношение на половете, а аз искам детето ми да запомни героите и действията, без да ги свързва с конкретен пол".
Тя е дала на детето си унисекс име, така че то да не повлияе на усещането за пол. "Честна съм за това какво знам и какво не знам. Детето ми е само на две години и половина - колко може вече да се знае за пола му?", възкликва тя.
Критиците твърдят, че усилията, влагани в полово неутралното родителство, са неестествени - и че има реална биологична разлика между мъжете и жените, като тази разлика се проявява за първи път още преди раждането.
Миранда обаче счита, че освобождава детето си от половото идентифициране, което обществото налага на хората.
"Абсурдно е да се твърди, че половото поведение е напълно естествено - то е културен феномен. Представянето на мъжете и жените в историята е много различно и се опитвам да освободя детето си от този калъп".
"Хората казват, че налагам някакви догми на детето си, но всъщност не аз съм тази, която ги налага".
Лота Раялин, директор и основател на Egalia, разказва, че отношението към нея е било предимно враждебно, с много омраза и заплахи при откриването на училището. Сега очевидно омразата е изчезнала: "Дори има голям списък с чакащи за постъпване при нас", разказва тя.
Според нея Egalia подготвя децата за реалния свят. "Светът се променя много бързо: има много нетрадиционни семейства, и много деца израстват в семейства с двама бащи или две майки, а в традиционните семейства ролите на половете се променят. Подготвяме ги за това". Тя допълва, че много хора смятат, че няма играчки-коли в предучилищната група на Egalia. "Но защо да нямаме играчки-коли? Не ограничаваме никого. Намираме начин за игра с коли, който да заинтригува всеки".
Въпреки че живее в Стокхолм, детето на Миранда не посещава Egalia
"Мисля, че хората, които изпращат децата си в Egalia, имат нужда от помощ в отглеждането на децата си като полово неутрални. Детето ми и аз сме заобиколени от хора, които вече се идентифицират като "полово флуидни". Освен това предучилищната група е в Сьодермалм - богат бял квартал. Не искам детето ми да израства в среда, доминирана от бели хора".
Тя също така не очаква от детската градина, която е избрала, да се отнася към детето й като към полово неутрално: "Не съм утопист, но искам да предложа среда, където детето ми да се чувства свободно от половите роли".
Реакциите на философията им за родителството са разделени наполовина, твърди Дани: "Някои хора се съгласяват с мен, но други около мен игнорират принципите ми и продължават да купуват на Матилда момичешки неща".
Миранда от друга страна се възприема за вдъхновител на някои други родители
"Те започват да си задават въпроса защо желаят да научат пола на бебето си", коментира тя. Според нея основно по-старото поколение има трудности да възприеме нейния начин на живот. "Когато по-старите хора искат да направят комплимент на дете, той често се изразява под формата на полов стереотип. Казват неща като "Ти си голямото ми силно момче" или "Не си ли ти една наистина очарователна малка принцеса?".
Нейното семейство обаче уважава решенията й и се опитва да избягва такива обръщения към детето й. "Светът се променя и адаптира към новото възприятие за пола", обобщава тя. "Просто е нужно още време".
Свинчо, просто и аз коментирам твоя/твоите коментари, както и ти правиш.А това, че нямаш деца съм 100% убеден. Другото, в което съм убеден, е, че в живота ти си някаква дребна шушумига, която обича да парадира с това колко лесно ползва гугъл, за да доказва собствените си желания за това, кое как трябва да се случи. Аз имам дете, и не съм го крил, а една част от коментиращите ме познават, и могат да потвърдят, че имам дете.За теб никой нищо не може да каже, освен че си шушумига. А статията е толкова плашещо малоумна и показва такива едни тенденции, че ми се плаши окото.
Не се връзвайте на свинята, в желанието си да покаже колко е по-извисен от "95-те процента сива маса", той е в състояние да скочи да защитава всякакви социопатщини, само и само да покаже колко е модерен и нестандартен. Всъщност, от друга страна, между него и изгърмелите лесбийки от статията има немалко прилики, все пак са все от 5%-я елит от социопати, дегенерати и прочее визионери със силно разместени морални критерии. Всеки е свободен да нарича детето си "то" и да го пази от осъзнаването на разликите между половете, това изконно зло, стига да не се налага като някаква норма, с която всички да се съобразяват. А природата си има своите методи за справяне с "модерността" ;)
"Имаш един живот. В какъв свят искаш да го изживееш?" Не във твоя, Свинчо.Твоя е сбъркан, най вече в главата ти.А лесбийката дето си мисли че прави добро на детето си, възпитавайки го по тоя начин, е насилник над самоосъзнаването на детето.Понеже дава грешна представа на околните за това, как да се отнасят към него. Айде сега, Свинчо, почни да си възпитаваш така липсващите ти деца.Щото е модерно.
Забравих - Свинчо, пак коментираш коментарите а не статията.
Според мен отглеждането на мъж изисква определени усилия от страна на родителите. Иначе се стига до ситуацията, в която седналият в трамвая мъж отвръща поглед от огромния корем на стоящата до него бременна жена, вместо да й направи място. Иначе още на 3 годишна възраст децата се идентифицират полово и ми се струва ненормално да се подтиска това развитие. Наистина няма значение с какви играчки ще си играят или какви цветове ще носят, но това да се избягват местоименията е вече безумна изгъзица.
Половите характеристики се променят в историята. Например през 17 век френските аристократи мъже са си пудрили лицата и са носили перуки. Розовото също не е било считано за женски цвят. Всички са виждали портретът на Луи 14 със буклите и финтифлюшките.
Аз не съм против идеята за пол - пол си съществува. Но съм против половите стереотипи от сорта на "Момчетата трябва да се интересуват само от футбол, не и от балет и мода" Или "Жената трябва да върти домакинството". Жената може да бъде ако ще и трактористка или шлосерка - в социалистическа България имаше много такива случаи. А това че розовото е женски цвят е пълна простотия, характерна само за запада. Според фън шуй розовото като нюанс на червеното е активен Ян цвят, а синьото е пасивен Ин цвят. А на разпалените булгаристанци долу ще кажа ,че раждаемостта в Швеция е по-висока от тази в България, държавата е по-развита във всяко едно отношение и е сочена като една от най-добрите за отглеждане на деца. Затова там няма и демографска криза ,включително сред етническите шведи. А какво да кажем за езиците ,в които няма специфични за пола лични местоимения? Например на китайски и той и тя е "tā". А в азиатската култура като цяло женствеността при мъжете е често срещана и не се приема непременно като признак за хомосексуализъм. А идеята че човек може да заучава дадена сексуална ориентация издава пропуски в образованието.
Списък с полово-неутрални обръщения към дете: Ако е лошо: свиня, животно, гад , идиот, прасе, лайно, боклук Ако е добро: слънчице, съкровище, патенце, котенце.
И последен коментар: Някои се опитват да изкарат половата неутралност като нещо характерно за съвремието и свръх модерно, но това издава непознаване на историята. Всъщност андрогиноста има богата и дълга история и се среща във всички култури. Например Бодхисатвата - безполово същество от будитската митология. Катой - тайландските травестити, индийската каста Хиджра. Вече споменах за френските аристократи които са се гримирали и са носели високи токове и богато инкрустирани и бродирани одежди. Мъжете в древен Египет си слагали очна линия и перуки. Хомоеротизмът се среща често във класическата ислямска поезия и литература /Абу Нувас/, разбира се и прословутите древни гърци и римляни. А това което днес се счита за мъжествено - мускулите и спорта, през средновековието се е смятало за плебейски признак. Мускули са имали тези, които са се занимавали с физически труд, както и бели зъби защото не могат да си позволят захар и тен защото се излагат на слънце. Богатият човек е бил пълен, артрозен, мъртвешки блед и напудрен. Това което днес приемаме за мъжко облекло е плод на френската революция и отразява начина на обличане санкюлотите - долните прослойки от обществото. Богатите са носели копринени чорапи и кюлоти. Повечето неща, които приемаме за мъжественост са всъщност плод на модерната епоха. Прочетете този материал: http://www.momichetataotgrada.com/article/mzhete-makaroni-izkustvoto-na-mzhkiya-kostyum-prez-xviii-vek.html#.VwtiHzCLSUk
Аз гледам на половете от гледната точка на деконструкцията на Жак Дерида и постмодернизма и възприемам половете до голяма степен като бинарни опозиции, загубили легитимността си във съвременният дискурс. Въобще консерватизмът е отказ от мислене и е чист идеализъм - почива на догми и предразсъдъци, на метафизични глупости и недоказани неща. Въобще цялата човешка култура е една безсмислица и абсурд. "Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални." "Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт. " Албер Камю "Деконструкция на Опозициите Смисълът на „присъствието“, конструиран от полето на знанието, разчита изключително на системите на опозициите. В примера с медицината „наука“ е предпочитаният доминантен термин (присъствието), докато „магия“ е второстепенен термин, спрямо който се дефинира науката. Поставяйки се на „правилната“ страна на опозицията, науката конструира себе си като сфера на обективността и истината. Дерида твърди, че цялото мислене е изградено от такива условни актове на разделение. Така традиционно ние мислим в опозиции като частно/обществено, природа/култура, душа/тяло, обективно/субективно. Единият елемент от опозицията винаги се счита за по-низш, вторичен, а другият привилегирован като чисто, първично присъствие. Винаги има борба между двата елемента и това става почва за спор, интерпретация и доказателство. Аргументите относно природата на постмодернизма често действат по същия начин. Независимо дали са „за“ или „против“ постмодернизма, те винаги го свеждат — както и наименованието предполага — до връзката му с модернизма. По този начин модернизмът се превръща в едно единствено нещо, което се възприема ретроспективно от префиксът „пост“. В този процес модернизмът и постмодернизмът взаимно се определят. Една от основните задачи на деконструктивизма е да анализира механизмите, чрез които работят бинарните опозиции. По този начин целта е да се разкрие и критикува силата на по-широките структури, в които те са въплътени. Например: Много модернисти приемат бинарното противопоставяне между висока и масова култура. В тази опозиция масовата култура е чудовищната противоположност на високата култура. Високата отхвърля масовата като „чужда“, но въпреки това се нуждае от нея за определяне на собствената си идентичност. Малко или много и двете страни на опозицията съдържат същите характеристики – например високата култура е активна, ниската – пасивна. Така че „висока“ се определя единствено чрез това да не бъде „ниска“, тъй като и двете са онова, което не са, нито едно от тях няма самостоятелно съдържание. Има само диференциация. И ако високата култура няма съдържание, то няма и основание да господства над масовата. Така се извършва цялостна деконструкция. По същия начин можем да се опитаме да приложим подобен подход спрямо други бинарни опозиции като Запад-Изток, Добро-Зло, Тъмно-Светло, Цивилизовано-Примитивно, Ние-Те и „политическите“ възможности на деконструкцията стават понятни. По тази причина Дерида се оказва полезен за някои постколониални, както и феминистки теории."
Тъй, значи излиза, че психично-болните активистки просто ги е шубе детето-момиченце да не вземе да носи розово и да им води момчета у дома, та затова го пазят от всякакви момичешки работи и му викат "то". Тяхна си работа. Прасчо, стига се напъва, на никой не му пука, че носиш розови ризи.