Опитите на управляващите от ГЕРБ да наложат силово каквото са си намислили отдавна вече не са смешни. Страшни "смешки" са.
В конкретния случай: със законопроекта за училищното и предучилищното образоване да направят ходенето на училище ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (не образованието - то е по Конституция), както постъпиха със ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО образование от 5-годишна възраст. Наред с това проектът въвежда и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА детска градина за навършилите 4 години.
Така както с репресивни мерки налагат ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО плащане на здравни осигуровки - иначе няма да ни оставят да се разпореждаме с личното си имущество.
Човек трябва да може да избира дали да плаща или не здравни вноски, ако не иска - ще си плаща за здраве, когато му се наложи. А ако направи катастрофа, спешната помощ не е обвързана с тях - така е по цял свят, и е редно премиерът Бойко Борисов да се ограмоти, преди да дава примери.
Човек трябва да има и избор да прати ли детето си от 4-годишно на градина - дори и ако има кой да се грижи за него вкъщи, на училище или да го остави на домашно обучение вкъщи. Не може, отсича ГЕРБ в лицето на една зам.-министърка Милена Дамянова (дали има деца?), детето задължително трябва да посещава училището, за да се... социализира, обяснява тя пред Dnevnik. bg.
Който не си пуска детето на училище, глоби - плюс санкции за тези, които преподават извън училищата. Значи ли това, че жената, която идва вкъщи, за да преподава немски и английски на сина ми, ще бъде наказана от държавата заради това?
Когато някой, облечен временно във власт е толкова категоричен, би трябвало да представи емпиричен материал, на който да се опира. Не се споменават никакви проучвания и резултати от тестове на деца, обучавани вкъщи и в училище.
Ако можех да осигуря обучение на сина си вкъщи, никога не бих го пуснала в българско държавно училище - и много родители мислят като мен. Работата на държавата е да утвърди образователни стандарти, на база които децата ни да преминават от един в друг клас - а не да пълни класните стаи с "тухли".
Но нали си даваме сметка какво би се случило, ако все повече родители решат да обучават децата си вкъщи? Бездруго демографският прираст е отрицателен, все по-малко първокласници има наесен, а много деца от малцинствата отпадат рано от училище. Така че в училищата ще има все по-малко паралелки, което означава само едно - по-малко учители.
Подобна перспектива обаче не е оправдание за принуждението и рекетът със санкциите, които налага този законопроект, приет засега само на първо четене.
Редно е подобно ЗАДЪЛЖЕНИЕ, което се вменява за закон и лишава хората от избор, да бъде обосновано със социологическо изследване на учениците поне от началните класове с един единствен въпрос: "Обичате ли училището?" Какви мислите, че ще бъдат резултатите - лесно е да се познае, че поне две трети от децата ще отговорят отрицателно на този въпрос. Заради побоищата, често насилственото отнемане на пари и вещи, дилърите, снобизма, нерядко срещаната арогантност, снобизъм и простащина и др.
Образованието е прекрасен процес, а принудата е най-големият му враг. Като добавим и учителите, сред които са малцинство вдъхновените от професията си и желаещи да споделят познания, желанието да образоваш детето си вкъщи е съвсем реално.
Освен това практиката показва, че няма дете, което да не взема частни уроци, ако ще кандидатства в езикова гимназия. Тоест отпада мотивът, че децата ни може да се образоват само в училище. Всъщност истината е на противоположната страна. (Разбира се, винаги има няколко добри изключения.)
Нека споменем фактите, че мултимедийното образование почти отсъства в българските училища, няма елементарни пособия, зимата често е твърде студено в класните стаи, а лятото прекалено прашно и топло, физкултурният салон е на практика неизползваем.
А според службата Eurydice към Европейската комисия у нас в началното училище и в домовете на децата до IV клас почти не се използват компютри, защо да пращаме децата на училище, ако можем да ги образоваме у дома. Някой може ли да изброи, без да се замисли, три ценности на съвременното българско училище, без които децата ни биха били ощетени, ако ги лишат от това хуманитарно "благо"?
Изглежда зам.-министър Дамянова смята, че социализацията в общност, създадена на случаен принцип, е много ценна и възпитатателна... Дааа, дали пък не бърка социализация и институционализация, в ГЕРБ често им се случва. Първото е жизнено необходимо, второто е вредно. Но домашната среда ни най-малко не пречи на социализацията. Може да попитаме Мери Попинз. Особено ако е любяща и подкрепяща, би произвела личности, а не хора по калъп.
Днешната среда в българските училища е всякаква, само не и вдъхновяваща. Заради медийния шум се разчу случаят с 13-годишния Филип Костов, отписан от държавно училище във Видин през февруари т.г. заради системно насилие от съученици. И родителите му потърсиха алтернативно решение за образованието му.
А преди дни Районна прокуратура - Видин отказа да започне наказателно производство срещу тях, след като "Закрила на детето"- Видин бяха подали сигнал в прокуратурата за разследване на евентуално престъпление срещу детето по чл. 182 от Наказателния кодекс - заплаха за здравето или моралното и интелектуалното му развитие на детето.
Полицейското разследване е установило, че няма данни за престъпление. Прокурорът се съгласил с констатациите и отказал на шефката на "Социално подпомагане" - Видин, настояла да започне наказателно преследване на родителите. Странно, но понякога се намира и справедливост в тази страна.
Бащата на детето - Явор Костов, и семейството му благодариха чрез медиите на всички, коиго ги подкрепиха: "Без моралната и практична подкрепа на нашите приятели и симпатизанти това благоприятно решение би било трудно да се очаква. Радостни сме, че здравият разум и справедливостта надделяват до момента".
Трябва ли обаче всеки в неговата ситуация да стига до съд, за да спечели справедливост, задето е избрал да спре детето си от училище и то да се обучава вкъщи? В момента, ако родител желае детето му да се обучава самостоятелно, без учебни занятия, може да го направи, ако е навършило 16 години. Дотогава обаче се разрешава само на надарени деца или на деца с увреждания.
Не може държавата да противопоставя домашното на училищното образование. Крайната цел е спокойни, щастливи и образовани деца, а българското училище не произвежда предимно такива. Правото на избор трябва да е на родителите. И никой от тях не се интересува дали от това зависи разпадането на някоя паралелка, където не достигат деца, и работни места за учители.
А манията на ГЕРБ да отнема и ограничава по всякакъв начин свободния избор става вече опасна.
не трябва да се оставя обаче социалното им обучение (с други деца) да изостава.