Този човек не е точно певец. Поне не пее като Дио или Фреди.
Този човек не е точно и музикант. Макар че върти смайващи пинкфлойдско-дайърстрейтски сола на китара.
Този човек е ФИЛМ!
Или по-точно сборна форма на развлекателна индустрия в едно неподражаемо ниво.
Неслучайно му лепнаха етикета "Балканският Франк Запа".
Той се роди като продукт в средата на 80-те години в държавата, наречена Югославия. В един изключително творчески период на културна експлозия. Славни години, в които Силвестър Сталоун в ролята на Джон Рамбо трепеше виетнамци като комари, а покойният австриец Фалко възроди култа към Волфганг Амадеус Моцарт с парчето си "Rock Me Amadeus".
Едва ли тогава неприлично талантливият черногорец Антоние Пушич е имал за цел да се превръща след време в легенда. По-скоро за забава, прикрит зад микс от имената на Рамбо и Амадеус, той решава по свой си неподражаем начин да се гмурне сред десетките суперзвезди на култовата компания за грамофонни плочи "Юготон".
Скоро се оказва, че се е наместил в ниша, в която други просто няма, още с първия си албум през 1988-а "O tugo jesenja".
Културно (по-често некултурно) развлекателната му програма представлява откачена за времето си смесица от музика в абсолютно всички стилове, импровизирани скечове, пародийно пеене, чудовищен контакт с публиката и свръхинтелигентни послания.
Много скоро балканският Рамбо се омешва с югозвездите. От Лепа Брена до Бора Джоржевич (Рибля Чорба). Без да се взема грам насериозно, феновете му стават милиони, а сатирата му тотално непредсказуема.
Така се ражда един безаналогов балкански културен феномен!
Kataklizma - Komunizma
Хамелеонският подход на Рамбо Амадеус към политиката го спасява от намесата на каквато и да е цензура по времето на Титовия социализъм. Посланията му са така заплетени, че едва ли някой си е правил труда по онова време да ги разшифрова.
Днес Рамбо си спомня с носталгия за онези времена, за Тито, социализма и бивша Югославия. Доволен е, че след като любимата му Черна гора влезе в ЕС, неговите сънародници ще имат опит, защото вече са живели в подобен съюз и са усетили предимствата на една силна страна.
Изпълнителят открито заявява, че социализмът, примесен с чиста доза демокрация е най-перфектният строй, ако изобщо има такъв. Капитализмът също бил добра идея, но като изключим думата "капитал" в него (пак според черногореца).
По своя си завоалиран начин Рамбо Амадеус се гъбарка с изкуствените митове за Америка и ехидно отрича корпорациите, спонсорите, пластмасовата поп-култура, алчността и злобата.
Говори с еднакво умиление и за Черна гора, и за Сърбия. Леко се притеснява, че никога през живота си не е гледал футбол и не може да води разговори на тази тема. Има телевизор, но гледа единствено новините - и то много рядко. Имал е и радио, но се повредило и все не намира време да си купи ново, а и се чуди дали да го прави, след като много рядко би го пускал.
Признава, че носталгията му към 80-те е най-вече свързана с усмивките по лицата на хората. С по-естествените взаимоотношения и изчистено общуване. Разказва весели истории със сериозен тон, дори по време на интервюта. Така, както го прави и на сцената.
Euro Neuro
Рамбо Амадеус беше в България като специален (закриващ) гост на "Аларма Пънк Джаз Фест". Визитата му съвпадна с неофициалната промоция на неговата песен за конкурса "Евровизия 2012".
Неофициална, защото този изпълнител, избран единодушно без конкурс от своята страна, не смята да харчи пари за един безумен като форма конкурс, тотално контрастиращ на неговия начин на живот и изкуство.
Убеден е, че ще отпадне още на полуфинала, но силно вярва в посланията на песента и видеоклипа към нея. Прави го за Родината. С две думи, Рамбо заминава за Баку на лов за... туристи.
Клипът на "Euro Neuro" е заснет в 7 от най-красивите дестинации на Черна гора. Създателите му и самият Рамбо Амадеус искат да покажат на 70-те милиона зрители на "Евровизия" за какъв "земен рай" става дума и да ги примамят в него. Това е! Никакви директиви за челно класиране не стоят на дневен ред.
И все пак. Става дума за изпълнител с огромна маса почитатели на Балканския полуостров. Нищо не се знае! Самият той пък знае, че някои от феновете ще му обърнат гръб заради участието в тази комерсиална надпревара, но Рамбо е убеден, че ще им покаже, че грешно са го разбрали.
Амадеус обаче има и друга мисия в Баку. Колкото и откачено да звучи, с появата си на финалите, той ще се опита да намали цената на... Мъглата!
Под мъгла той разбира сценичен дим от пушек-машина. Когато организаторите го попитали какви специални ефекти иска да има за неговото изпълнение, той скромно казал, че единствено иска да излезе от мъгла. Отговорили му "Чудесно! Цената за пушека е 9500 евро!".
Черногорският Франк Запа онемял от тарифите на лъскавата и богаташка" "Евровизия" и отказал мъглата. Втори жесток удар понесъл и когато се оказало, че няма как да качи на сцената магарицата Анчи, която (буквално) изнася целия клип на "Euro Neuro" на гърба си.
Признава, че не е слушал останалите песни, с които ще се конкурира в Баку, а и не смята да го прави, защото не отива да се състезава. Разбира се, признава, че е чул великолепното парче на Желко Йоксимович от Сърбия и е убеден, че именно то ще е главният фаворит в конкурса тази година. Първо, защото Йоксимович в момента е най-добрия композитор на Балканите и второ, защото самата песен е правена във формат за победител.
Rambo, care - kupi nam cigare
На концерта си в София Рамбо Амадеус над 100 минути се канеше да представи песента си за конкурса в Баку и накрая така и не го направи. Един от най-оригиналните начини за промоция на еуро-хит. Съгласете се!
Ето това прави този изпълнител ГОЛЯМ и единствен!
Шоуто му беше смазващо добро и зареди с усмивки около 200 души, които не спряха да се дерат "Рамбо, царе - купи нам цигаре"! Безсмислен рефрен, създаден от изпълнителя в началото на 90-те години. Един от стотиците.
Спектакъл, който самият Рамбо, напълно изцеден, завърши с "Ей, хайде стига ви толкова! Аз да не съм ви DJ, за да ви свиря непрекъснато!".
И си хвана пътя за Монтенегро...
