От години столицата пълзи към планината. Първо идват пътища, складове, бетонови възли и бензиностанции, за да изникнат на тяхно място цели квартали. Около лифтената станция в Симеоново движението е като в центъра, а паркираните коли като вид и бройка са достойни за някоя нова зона - примерно "златна".
Кабинките бавно се движат нагоре-надолу по 5-километровото трасе, като в тази най-ниска точка въжетата и стълбовете изглеждат като простори на околните кооперации.
Място с различен въздух
Линията се катери нагоре по снежния склон, а за по-нетърпеливите има и добре почистен път, който се вие из планината около 13 км, за да финишира до последната станция на лифта и хижа Алеко. Разстоянието се взема за 20-ина минути. Паркираме буса на място, където въздухът е различен. На "Алеко" днес духа стабилно - поривите сякаш минават през теб. Понякога не виждаш нищо от облаците сняг. Обаче пистите са пълни със скиори и сноубордисти, много от тях са деца.
По една от пътеките се задава група от дузина хлапета, които вървят към пистата, при това вятъра въобще не им пречи да се закачат, падат, стават с викове и смях. Носят същата екипировка като каките и батковците наоколо, но с кукленски размери - каски, грейки, якета, обувки. С жълтите елеци са като патета. Води ги мъж със синя униформа на ски-инструктор. Децата се учат да карат в едно от ски училищата на "Алеко" - "Мотен".
Лично отношение
Друга група хлапета вече е на пистата - катерят се с малкия влек, за да се учат после да завиват между колчета. Пред "Алеко" чакат още. Много от "патетата" наоколо даже още на са тръгнали на училище, най-малките са 4-годишни.
Вече 14 години "Мотен" учи хора от всички възрасти на магията на зимните спортове. Качват на ските или сноуборда всеки - от детската градина, през училището до родители, разделението е на три възрастови групи. Днес е делничен ден и на Алеко организирано идват училища и детски градини. Тази седмица по пистите са общо около 200 деца.
За училището ми разказва директорката Ели Димитрова, едно от големите имена на женските ни ски от близкото минало. Според нея никога не е твърде рано или твърде късно да се научиш да караш. "Най-малкият ни ученик е бил на 2 години и 8 месеца, а най-големият - на 83 г. Човекът почиваше в хижата и попита дали може да се присъедини събота и неделя. Включихме го, но му хареса и продължи и в понеделник. Тогава имаше детски градини с 4-5-годишни деца и той караше с тях. Тръгна си в петък към Русе и каза, че това е най-хубавата седмица в живота му", разказва Ели.
Според нея желанието на човек е най-важно, а при малчуганите има значение какво е отношението на майката и таткото. Димитрова разделя родителите на две групи - такива, които не карат ски и просто записват детето си на курс, както и такива, които искат да спортуват като семейство. Имала е и случай, в който хлапе от детската градина започва да кара ски в „Мотен" и само седмица по-късно майка му и баща му също се записват на уроци.
Според Ели Димитрова, хората избират да са тук заради качеството на преподаване и личното отношение. "Аз не мога да постигна най-ниската цена и никога това не ни е било целта. Ние държим на качеството - от комуникацията с децата и родителите, през отговорността и сигурността на транспорта до планината, топлината и уюта на хижата, нивото на ски гардеробите и гостилницата. Много е важно как започват и протичат първите два дни, така че да може на петия ден децата да са на влека и да правят завои", разказва директорката на ски училището.
Зад бюрото й има купи, медали и статуетки от състезания. "Мотен" е и спортен клуб. Има в редиците си и световен шампион - едно от момчетата е спечелило състезанието „Тополино", което е нещо като световна титла за деца. Освен него, клубът има още и национали по ски и сноуборд.
Най-успешната година
Неизбежен е въпросът за проваления сезон на Витоша преди година. Димитрова има изненадващ отговор: "За 14 години това е най-голямата ни победа". Когато станало ясно, че нищо няма да работи, "Мотен" си доставили малък влек за децата, познати им услужили с рактрак, който те в най-свирепия януарски студ трябвало да стегнат и ремонтират, а с бусове непрекъснато извозвали децата от края на пистата - към началото, вместо влек и така ден след ден - цялата зима. Ние единствени работехме в тази част на Витоша."
В началото на настоящия сезон също имаше проблеми, но здравият разум надделя и сега ски училищата на Витоша работят спокойно.
Според Ели Димитрова, настоящите писти могат да се запазят, но инфраструктурата в района на "Алеко" е в окаяно състояние - работи само един лифт, останалите задължително трябва да бъдат подменени.
"По принцип, софиянецът си има нужда от Витоша като планина. Усеща се събота и неделя - има много хора и те не идват само да карат ски или сноуборд. Идват просто на разходка, на сняг, да зачервят бузите, да се отръскат и очистят от ежедневието, да си припомнят чисто детската истинска и еуфорична радост от снега, вятъра и планинското слънце", смята Димитрова. За тези емоции ни напомня и девизът на Мотен, изписан до знака им на предната страна на хижа "Алеко": "1840 метра над ежедневието".
Ели казва, че няма друга столица, където да можеш да дойдеш да караш рано сутринта, после да се преоблечеш и около обяд да си на работното си място.
"Вечерно време е кола след кола за нощното каране. Вместо да отидеш във фитнеса, тук караш от 6 до 9 и се прибираш вкъщи. Не е нужно да имаш леглова база", посочва тя.
Щастливци
Въпреки това, от "Мотен" могат да настанят цели 100 човека в емблематичната хижа „Алеко". Строена през 20-те години на XX век и пристроявана още 3-4 пъти след това, тя е приютявала поколения скиори и туристи през всеки сезон. На първия етаж има огромен и добре обзаведен ски гардероб - всякакви видове ски, сноуборди и друга екипировка са на разположение.
Стаите са обичайните за хижа - тройки, шестици и осмици до 12-ки. Има и три апартамента със собствен санитарен възел. Никой не очаква да е петзвезден хотел, но всяко лято, година след година се правят подобрения. Идват най-вече българи - на чужденците им е достатъчно близо, за да дойдат до "Алеко" от хотела си в София. Освен това, мрежата от хижи по Витоша в доста голяма степен е останала в историята.
В "Алеко" цари обичайната хижарска глъчка - малки и големи скиори, инструктори и всеки друг е добре дошъл в столовата. Приятна светлина, две камини, открита кухня, архивни снимки от историята на "Алеко" и моделите ски отпреди 70 години по стените.
В средата на голямото помещение има прекрасен маслен портрет на Алеко Константинов - човекът, запознал гражданите с Витоша преди повече от век. Намерили картината случайно и сега не се разделят с нея, въпреки примамливите предложения на колекционери.
Почти алпийско
Само за 10 минути преход от хижа "Алеко" стигаме до алпийската сграда на гостоприемница „Мотен". В голямата бяла къща се разпорежда "Феймъс Фууд Кетъринг". И на нас името не ни говореше толкова много, докато не ни подсетиха за шатрите от концерта на AC/DC, Guns'n Roses и състезанията в Банско и Пампорово. Сега обстановката е като един миниатюрен Sofia Rocks - няколко детски градини са дошли на обяд.
Хората специално държат да подчертаят, че сме влезли в нещо повече от хижа. Самото название "Гостоприемница" идва от немското Gasthaus и подсказва също, че отношението тук е доста по-приятелско, отколкото човек би очаквал в някой планински хотел.
С нарастването на надморската височина падат бариерите между клиент и сервитьор, хората вече очакват да говориш с тях като с приятел. Първоначално градският човек се изненадва, но бързо се свиква - особено след цял ден навън. Помага и Аргон - сертифицираната от Планинската спасителна служба едногодишна немска овчарка, неразделна от "Мотен".
Гостоприемницата е българо-немска не само по куче и название. В менюто до родопския гевезлик има свински джолан по берлински, до тиквената тиролска кремсупа има такава от кокошка. Точно нея дегустираме, заедно с топли домашни хлебчета, ребърца и овнешки котлет - нещо, което у нас почти никъде извън Велинград няма да ви предложат. Понеже сме на работа, пием по чаша "малинада" - прави се от горските малини брани около гостоприемницата, смесени с лимонов сок и мента.
Всичко е по планинарски вкусно. Обясняват ни, че целта е традиционните български манджи да са с вкуса "от едно време", когато се е готвело само и единствено с качествени и проверени продукти.
На горния етаж има три двойни и две тройни стаи. Цялата обстановка си е като нарисувана за романтичен уикенд на хвърлей от София. Не е нужно да е зима. "Мотен" си е добра дестинация и за "изчезване" през лятото - тогава идват и най-много хора.
Нищо общо със "зимен курорт"
На 1840 метра над морското равнище с тъга разказват за столичани, които никога не са ходили по пътеките. Също и за 8-годишни деца, които никога не са виждали "жив" огън. Малкото и относително скъпи лифтове не са единствената причина - хората просто днес водят твърде затворен живот. Но веднъж качиш ли се, особено като малък, влечението към върха остава за цял живот.
В гостоприемницата или из хижа "Алеко", всички, с които си говоря, са категорични: Витоша не е курорт, това е планината на софиянци.
Всеки може да се престраши и да сложи на обувките чифт снегоходки - за едно планинско бягство.
