Часът е 18,30 и тичам към близката станция на метрото. Ефектното метално сърце, детайл от днешния ми аутфит, подрънква в такт с галопа върху 7-сантиметровите ми токчета. Сърцето под вталената ми офис рокля също подрънква, изпращайки естествена руменина под избледнелия ми руж.
В ритъма на следработния бяг малката ми черна „боулинг" чанта, с размери 26 x 16 x 18 cm, се превръща в епицентър на истинско природно бедствие. Половин пакет елда чертае съдбата ми върху огледалото за грим, ключовете от офиса се вплитат в неразвривна връзка със слушалките за телефона,пакетът детски антибактериални кърпички забърсва първата част от записките ми от днешната среща, докато 2 броя памперси (размер до 25 кг) умело се вписват в червения калъф на таблета ми.
Гледката на последната конфигурация ме сварва вече в метрото, където отварям мобилната си джаджа, за да проверя служебния имейл. Освен рицаря на чистите гащи от екрана ме посреща и плеядата отворени табове: за ГМО-то в храните и влиянието му върху човешкото ДНК, статия за плюсовете и минусите на фотоепилацията, 2 форума за здравословно хранене на децата от 1 до 3 години, един сайт за алтернативна медицина, рецепта за тиквички с елда и сирена, няколко мъдрости за жената като изкусителка и три варианта за покупка на парочистачки от страната и отвъд.
Междувременно телефонът ми звъни и давам кратък инструктаж на тема как да облечем детето за игра в пясъчника и колко са вредни хидрогенираните мазнини във вафлите за незрелия му организъм. Докато говоря, прехвърлям наум вечерния си график в последователност печка, съдомиялна, пералня, гърне (или пък беше обратното) и скицирам мислено няколко идеи за утрешния брейнсторминг.
Аз съм съвременна представителка на XХ-хромозомното множество, най-малко общо кратно между Супермен и Жената-котка. Моята суперсила е разтягането. Разтягам пространството и това си личи по процепите в шева между ципа и основната част на чантата ми. Разтягам времето и скачам в промеждутъците на паралелно случващото се.
Днешната жена е въплъщение на вечността.
Тя жертвоготовно прегръща отговорността за бъдещето, воюва ежедневно срещу демоните на настоящето, но и трябва да живее в подредения по конец свят на майка си и да плете болярската пита на баба си.
През годините жената придоби нови роли, но не успя да получи свободата от сенките на някогашните си ангажименти. Еманципацията й даде възможност да преследва мечтите си, но не й даде право да получи отпуск от някогашните очаквания към нея. Под бизнес ризата й се подава домакинска престилка, която на свой ред скрива дантелата на червения й секси сутиен. Тя е удовлетвореността на шефа си, нощният блян на мъжа си, най-добрата майка за детето си и спокойствието на свекърва си. Взима живота на бегом, но без шанс да избяга. В душата й се борят личните й желания и традиционните виждания за домашните й задължения.
Работи overtime, почива below the minimum.
В Шекспировите пиеси всички роли са изпълнявани от мъже. В днешния житейски филм всички роли са за жената. В жегата на сгорещеното си многообразие от сцени тя размахва с премерен жест ветрило от разнородни маски, с които трябва да се сраства в разтегливото като всепоглъщащ чувал денонощие.
Съвременната жена е като швейцарско ножче - многофункционална, лъскава, винаги под ръка, но задължително носеща духа на традицията. Или поне това се очаква от нея.
Не търка домашния сапун в хлъзгавата пихтия от дрехи на легена в мивката, но е отвлечена в урагана на центрофугата от информация. Пералнята и съдомиялната (о, всевисша премъдрост, благослови съдомиялната!) й дадоха свобода, но компютърът й връчи купчините неизгладена информация и отговорността. (И да, в общия случай отговорността си е пoчти само нейна.)
Ако майка й е преценявала как да гледа децата си, двоумейки се между д-р Спок и съветите на свекърва си, то днес тя взима решенията, бродейки из лабиринта на „про" и „анти" статии, фейсбук група за обмен на личен опит, диалогична беседа с поне двама препоръчани педиатри и неравна словесна битка с няколко поколения роднини, обръгнали на гледането на деца по Макаренковски. Тя е борец за правата на кърмещите на открито, воин срещу цветните сокчета на люлката, отрицател на антибиотиците при всеки сопол и търсач на перилни препарати без парабени. Всичко това - докато сърфира между няколко работни екселски файла и запълва вечерите си с бърсане на пода с крак и свещенодействаща над тенджерата ръка.
Жените от двойките без деца често вярват, че в съвременното общество бащите участват все по-активно в майчинството и домакинството. Те живеят в убеждението, че ако участват в семейния бюджет наравно с мъжете си, то черпакът и прахосмукачката също са общи.
Реалността е кривото огледало за всяка предварителна сметка.
Театърът се превръща в цирк. С професионален жонгльор - в женски род.
Съвременната жена е мъж (по Татяна Дончева) и принцеса (по Кобилкина). Тя носи на бира, знае кой е Моци, наясно е с всички писъци в модата на еротичното бельо и винаги може да извади бутилка червено вино и две свещи, докато преплита крак върху крак с невъзмутимата сексуалност на Шарън Стоун отпреди 20 години. Живее в постоянно препускане сред конкуренцията на фотошоп, ботокс, екстеншъни и перхидрол. Краката й са гладки, а умът й е остър. Състезава се с времето, бръчките и постоянния свеж приток на секс символи в медиите. А в свободното си време живее в реклама на нещо средно между Мистър Пропър и баници Бела.
Сигурно я познавате. Тя (се опитва да) е супергерой. По принуда. Поне отчасти. Ако живеете с нея, носете й чантата. Поне от време на време. И задължително й простете спорадичната лудост.
