Ами "Момчетата от Медисън Авеню"? Чувала съм този въпрос неизброимо често през последните седем години. Той изниква всеки път, когато спомена, че работя по книгата си: "Кабелджиите: телевизията и мъжествеността през XXI век," която разглежда много от драмите по малкия екран, присъстващи в графика на телевизиите наравно с "Момчетата от Медисън Авеню" (Mad Men), но изключва Дон Дрейпър и компания.
"Момчетата от Медисън Авеню" може и да е сериал от XXI век, но Дон Дрейпър не е мъж от XXI век, а промените в това как се оценяват мъжете изпъкват, когато сравняваме Дон с неговите събратя от новото хилядолетие.
Дебютът на "Момчетата от Медисън Авеню" през 2007 г. го постави хронологически в средата на тенденцията на концентрираните върху мъже сериали - поджанр, известен със серийно структуриран сюжет, изследващ целия живот на героите си мъже.
"Семейство Сопрано" без съмнение е родоначалникът на този формат през 1997 г., като следва вълна от сериали като "Щитът" (2002), "Клъцни и срежи" (2003), "Спаси ме" (2004), "Секс до дупка" (2004), "Декстър" (2006), "Синовете на анархията" (2008), "Hung" (2009), "В обувките на дявола" (2008) и "Праведен" (2010).
По липсата на телевизионни поредици, които да улавят и личния, и професионалния живот на героите от силния пол преди "Семейство Сопрано", скоростта, с която мъжкият сериал става идентифицируем поджанр, е поразителна. Въпреки че мъжете винаги са доминирали в телевизията и редовно са били представяни и в професионална, и в лична роля, много малко сериали изследват сюжети и в двете сфери с еднаква задълбоченост до началото на новото хилядолетие.
Мнозина описват тези сериали като посветени на "антигерои". Техните персонажи и конфликти са най-интересни заради аспектите на мъжката идентичност, които се разкриват като героични - и точно там Дон Дрейпър очевидно е представител на друг век. Там, където Дон се бори да бъде Дон Дрейпър, героите от XXI век като Уолтър Уайт, Джакс Телър и Рей Дрекър са фундаментално несигурни как да бъдат мъже въобще.
Съвременните мъже нямат право дори на частица от нарцисизма, който е достъпен в "Мad Man"
Дон е безразличен към загубата на семейството си след развода му с Бети. Той е мотивиран от утвърждаването на егото, постигано чрез професионалната кариера. Пътят му в сериала може и да е към човека, за когото се смята, но това усещане за намиране на грешно място идва от неговия отказ от собственото му минало и избора му да преследва друга идентичност. Кризата му не е борбата с мъжествеността като цяло, утвърждавана от културата на 60-те години.
Обратно, сюжетите на героите в XXI век представят мъже, отчаяно стараещи се да възстановяват или запазват семействата си. Централен компонент от тяхната идентичност е значението, което те отдават на това да бъдат добри бащи, въпреки че това е показано като предизвикателство и не се постига в достатъчна степен. Далеч от това да са крале на царството си, тези мъже не са непогрешими и правят погрешни стъпки.
Разликата в съвременната мъжественост е най-очевидна в отношенията, които героите от XXI век имат с бащите си или мъжете от поколението на бащите си. Докато Дон лесно възприема мъжествеността на по-възрастния Роджър Стърлинг, който безразлично преминава през поредица от съпруги и жени и чиято най-интимна връзка с дъщеря му е чрез чековата му книжка, героите от XXI век съществуват в постоянно напрежение с предшествениците си.
Съвременните герои осъзнават банкрута на наследството от мъжественост, оставено от бащите им, и въпреки че знаят, че трябва да бъдат различен тип мъже, това как точно да бъдат мъже от XXI век често им убягва.
Дори извън мъжките сериали, съвременната телевизия изобилства от мъже, които въплъщават мъжественост, много различна от тази преди
Промените в нормите на мъжествеността за първи път започват да стават очевидни с "новите мъже" от 80-те години. Но тези мъже - ако вземаме "30-годишните" като образец - бяха без съмнение начинът, по който си представяхме мъжете, променени от феминизма.
С твърде малко шум, мъжете в телевизията се промениха много през следващите десетилетия, така че тези равностойни, партньорски бракове сега доминират в ефирната и кабелната телевизия, в драмите и комедиите. Семейната драма на NBC "Родителство" включва три поколения мъже, опитващи се да проумеят как да бъдат мъжете, които се очакват да бъдат, докато "Последният мъж на света" на ABC показва Тим Алън да преоткрива ролята си като семеен мъж 20 години след дебюта на "Home Improvement".
Ролята може и да е завръщане на Тим Алън като патриах, но той е трудно да бъде определен като патриархален. Като Майк Бакстър той е открито консервативен като идеология, но може да бъде приеман за феминист в много насоки.
Въпреки че "Момчетата от Медисън Авеню," "В обувките на дявола" и "Семейство Сопрано" са си спечелили вниманието на пресата и отдадени, макар и тесни демографски, общности от фенове, нито един от тези сериали или техните съвременници не се счита за доказателство за промяна на половите роли по начина, по който шоута като "Шоуто на Мери Тайлър Мур", "Мърфи Браун", "Али Макбийл", "Сексът и градът" и "Момичета" предизвикаха дискусии и анализ като емблематични за настоящото време и представителни за женската идентичност.
Какво би означавало да гледаме - и наистина да виждаме - мъжете като мъже по телевизията? Има ли значение, че историите, пълни с мъже, въплъщаващи светове, променени от феминизма, присъстват в тв сериалите (въпреки че реалити телевизията остава като рудимент от предходна епоха)?
Как принципите на мъжествеността и мъжката идентичност са се променили толкова много, без обща дискусия за тези предизвикателства, или дори всеобхватна паника?
От модата, през политиката, до самите мъже, няма съмнение, че "Момчетата от Медисън Авеню" осигуряват поглед към живота през 60-те години. Но едно от най-големите постижения на този сериал е разкриването точно колко се е променил смисълът на това да бъдеш мъж.
