„Син Сити" затвори от Нова година и това донякъде бе добра новина - митичната поп фолк арена на скъсаните салфетки приключи без много сълзи, с Facebook злорадство и разпродаване на инвентар в интернет. Това обаче не е край, а начало. Начало на поредната глава в сагата за опазване на културно-историческото наследство.
Проблемът е много по-голям, отколкото закриването на една елитна сеирджийница. Без „Меката на чалгата" няма да настъпи революционна промяна в музикалните предпочитания на хората, но без сградата ще има промяна в облика на София, особено ако се сбъднат плановете на собственика и там се вдигне луксозен 5-звезден хотел.
От дни някогашното кино „Възраждане" стои с отворени прозорци и отворен покрив, а самият собственик, според различни медии, има готовност да пристъпи към събаряне и до два месеца теренът да е чист.
От какво?
„Петното" от тухли оформя облика на нова София в началото на миналия век и досега е претърпяло сериозни промени. Сградата е построена през 1900-та година като театър „Ренесанс". През 40-те години, след бомбардировки и пожар, е извършена цялостна реконструкция с доброволен труд. Така отваря врати като кино „Възраждане". По-късно зданието служи за профсъюзен дом.
Сега собственикът Красимир Георгиев вижда потенциал в строителството на хотел за развиване на конферентния туризъм в София. Това всъщност е неговият бизнес, чалгата просто беше под наем.
След 10-годишната ера „Син Сити" и все по-видимата разруха, Министерството на културата се „активизира" по сигнал на гражданската организация „Спаси София", направи проверки и установи „редица нарушения".
Резултатите не са изненадващи. Имаме класическия „лош" стопанин / наемател, прибързана общинска администрация и неясен статут.
Първи проблем: Макар че бившето кино е паметник на културата и част от архитектурен ансамбъл, част от конструкциите му са били разрушени или демонтирани, без това да е съгласувано с институциите и законодателството.
Втори проблем: Решението бившето кино да стане административна сграда е взето през 2003-та година, с изменение в Подробния устройствен план, но без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата.
Според временно изпълняващата длъжността главен архитект на София Бойка Къдрева, сградата е от най-ниската категория паметници на културата - „паметници за сведение". Това означава, че събаряне е допустимо, като новопостроената сграда трябва да съдържа елементи от фасадата на старата.
Точно както предлагат и собствениците на тютюневия склад в Пловдив (многофункционална сграда), и тези на изоставената къща на арх. Фингов в София (надстройка с 3 етажа и „долепяне" на нова сграда). Всъщност, Законът за устройство на територията изисква именно такова надграждане (на калканната „свързваща" стена), когато едва висока сграда се прилепва до по-ниска.
Последно на 17 март т.г. общинските съветници спряха процедурата за регулация на площад „Възраждане", която се точи от 12 години и включваше строителство на 12-етажен хотел, а собствениците бяха посъветвани да помислят върху нова реплика на оригинала на мястото, за да не се нарушава автентичната градска среда.
Защо?
Общинските власти имат възможност по закон да санкционират собствениците за неглижиране на имотите, но това е по-скоро изненада, отколкото практика. Най-пресният случай е максималната глоба от 100 000 лева на собствениците на къщата на арх. Георги Фингов в София. Православната църква и редица институции са призовани да се погрижат за архитектурните шедьоври, които притежават в столицата.
Ако нежеланието е едната страна на монетата, другата е невъзможността. Не всяка община разполага с експерти по опазване на културно-историческото наследство от местно значение, а дори и да има такива, те следва да бъдат подчинени на кмета.
На централно ниво нещата също не са розови. Неразборията със статута са недвижимите паметници на културата идва от това, че регистърът им не е актуализиран с години. В случая с Пловдив - в началото се твърдеше, че „техническа грешка" е лишила тютюневия склад от защитен статут. И точно преди грешката на бъде поправена, е започнало събарянето.
Националният институт за недвижимите паметници на културата е подложен на непрекъснат натиск - съкращения, оспорване на авторитета и компетентността, прехвърляне на отговорност и т.н. Това са законодателни проблеми, а в момента тече обсъждането на промените в Закона за културното наследство. Но времето не работи в полза на забравените ценности.
Заради липса на пари, умишлено бездействие, административни неуредици, прехвърляне на отговорност, частни интереси... причините са много, но резултатът винаги е един и същ.
Това е историята на стотици изоставени архитектурни ценности, които се рушат, а с тях и обликът на градовете.
