Black Friday дойде и отмина - и докато повечето хора се постараха да изпразнят портфейлите си заради шопинг-манията, на мен ми предстои пред цяла година, в която няма да купувам нищо - цели 12 месеца забрана на пазаруването.
Вдъхнових се от движението за бойкот на "Черния петък" - Buy Nothing Day, което насърчава хората да се посветят на 24-часова шопинг детоксикация, вместо да тичат по магазините.
Затова искам да проверя дали мога да стигна още по-далеч - да изкарам цяла година, без да харча пари за нищо друго освен за битови сметки и храна.
Това означава никакво хранене по ресторанти, никакви разходки до киното, никакви почивки, никакви концерти (освен ако не са безплатни), никакви барове и кръчми, никакво кафе - схващате идеята. Също така това означава, че няма да мога да си купувам и билети за влак, метро или автобус, така че добрият стар велосипед ще ми служи за придвижване от точка А до точка Б.
Освен това няма да мога да разчитам на приятели или роднини да плащат вместо мен - говорим за година без харчене, не за година на вересия.
Не съм първият човек, който прави подобен експеримент.
Все повече хора се включват в движението, като обръщат гръб на консуматорското общество и вместо да пазаруват продукти, използват парите си за приключения и пътувания по света.
В САЩ "минималистите" насърчават хората да живеят с по-малко вещи, а в Канада Кейт Фландърс - която поддържа блога Blonde on a Budget - е променила бюджета си, след като си е наложила забрана за шопинг.
Във Великобритания Кат Кели живя само с 1 паунд на ден в продължение на цяла една година, за да купи луксозен подарък за сватбата на брат си.
Техните истории ме насърчиха да погледна какво купувам и да се опитам да контролирам парите си. Те ми дадоха надежда, че забраната на харченето не означава година, прекарана в седене вкъщи. Те не са живели като отшелници в продължение на година, а са открили нови начини да се забавляват, излизали са от зоната си на комфорт и са подобрили живота си.
Защо искам да последвам примера им?
Със съпруга ми прекарахме последните 18 месеца в умишлено ограничаване на ненужните вещи у дома, след като осъзнахме, че държим на склад цели кашони с неща, от които нямаме никаква необходимост. Раздадохме и подарихме вещите, които вече не използвахме, продадохме тези, които имаха някаква стойност, и използвахме парите, за да изплатим част от ипотеката си.
Като човек, живеещ в Лондон, осъзнавам, че имаме късмет, че въобще имаме ипотека, но това не означава, че искам да влача бремето й още 25 години. За да мога да я изплатя, трябва да държа изкъсо ежедневните си навици за харчене.
Знам, че моята половина от месечните сметки се равнява на 1000 паунда, но не мога да следя постоянно къде отиват останалите ми пари.
Когато пресметнах разходите си за кафе през последната година, получих сърцебиене - похарчила съм над 400 паунда за кафе за из път.
Случайни разходки до супермаркети за допълване на запасите и обедите сумарно са стрували още 1000 паунда в рамките на годината, въпреки че пазаруваме храна на едро веднъж месечно.
Моите харчове, наравно с тези на всички други, би трябвало да са причината за икономическото възстановяване на Великобритания.
Според властите британските потребители харчат към 90 млрд. лири месечно и няма как всички да спрем да харчим пари отведнъж. Ако го направим, бизнесът ще блокира, хората ще изгубят работата си и компаниите няма да могат да плащат дивиденти на инвеститорите си.
Това не означава, обаче, че не бива да си задаваме въпроса за какво харчим парите си и дали не живеем малко по-нашироко, отколкото можем да си позволим.
Голяма част от потреблението се финансира чрез кредити.
Това означава, че поставяме личните си финанси на червено, докато икономиката се затруднява да излезе на плюс.
Статистиките от Money Charity показват, че британците са дължали 1.45 трилиона паунда към края на септември. Наблюдава се ръст спрямо миналата година, когато кредитите са били 1.41 трлн. паунда.
Това са допълнителни дългове в размер на 661.50 паунда на глава от пълнолетното население на Обединеното кралство.
Естествено, за много хора във Великобритания кредитната карта е може би единственият начин да сложат храна на масата - и напълно съзнавам, че отказът от излишни покупки дори не е въпрос на избор за голяма част от населението, което е близо до границата на бедността.
Аз мога да си позволя лукса да избирам дали и кога да изляза от цикъла на потребление.
Все пак купих две чанти за пренасяне на багаж с колело, които да стоят върху рамката на велосипеда ми, и нов спален чувал, така че да мога да си направя безплатно къмпинг почивка сред природата догодина.
Знам, че няма да е лесно. Надявам се следващата година да ми покаже колко малко ми е нужно, за да живея. Надявам се, че опитът ще ми помогне да пестя повече и ще ми отвори очите за прекрасните безплатни събития, които се случват буквално под носа ми.
