Може и да ми е рано за "нахлули спомени" от детството, но вида на предмет, който вече е "античен", при условие че е присъствал през една трета от живота ми, ме кара да реагирам бурно. Например телефона. Кога спря да звъни, кога стана "винтидж"? Чак е обидно
Снимка: Webcafe/Getty
"Правец 16" - открадната реплика на IBM. Като съвсем малка си спомням как играех на "Магаре" с зелено-черния екран. А след това се появиха лаптопите, а децата се раждат с вродено умение да си служат с таблети. А "Правец 8" е легенда, за която дори не е сигурно, че е съществувала
Снимка: Webcafe/Getty
Най-бруталните промени се случиха с музиката и нейните носители. Касетофонът претърпя значителни промени, преди да се превърне в домашна уредба... И да изчезне напълно.
Снимка: Webcafe/Getty
Помните ли видеотеките? Да работиш във видеотека беше елитно в края на 90-те. После видеотеките се напълниха с DVD-та. По едно време всички семейства имаха DVD-та вкъщи, а сега се чудят как да ги изхвърлят. Никой не ги ще, защото са морално остарели и предизвикват смях.
Снимка: Webcafe/Getty
Как гледахме филми? На видео. А после, когато вече можехме да "дърпаме", защото масово започна да се появява интернет, ги записвахме на CD. Стелажите с филмови CD-та, потънали в прах, са доказателството, което да показваме на наследниците си, че не винаги е имало Netflix
Онези големите, черни дискети, на които записвахме игри, много скоро станаха с малък размер. Сега тенденцията е паметта да става все по-малка и по-малка, докато се превърне в косъм... а защо не и в сноп енергия, подобно на мисълта?
Снимка: Webcafe/Getty
До към 2005-та година снимахме. А след това започнахме да позираме. Преди имаше ленти за фотоапарат, които бяха ограничени до няколко десетки кадъра. Затова се стараехме тези кадри да са качествени - за да имаме хубави спомени. Често не бяха особено качествени, но въпреки това имахме хубави спомени. Сега имаме качествени снимки, но никой не иска да ги гледа.
Снимка: Webcafe/Getty
От основен носител на информация през 20 век, радиото претърпя пълно фиаско. Сега радиокасетофоните са навряни на тясно в автомобилите ни, а основните програми предпочитаме да слушаме на подкасти онлайн.
Снимка: Webcafe/Getty
Ах, касетките... Рисувахме им обложки, пишехме с маркери по техните кутийки и им чупехме "ушите", за да не могат да се презаписват. После дойде CD-то и започнахме да правим същото с кутийките на компактдисковете. Когато се появиха mp3-ките обаче, цялата слава на процеса отиде на кино. Завряхме тапи в ушите си и започнахме да се давим в океана на музиката, който сякаш извираше безплатно за нас... Сега целият този процес е в упадък, но поне в спомените си ще разказваме за славния му край и големите групи, които правеха концерти пред стотици хиляди души.
Снимка: Webcafe/Getty
Вестниците и списанията също ни предадоха. Цели поколения журналисти паднаха в неравния бой срещу интернет. Някои се приспособиха, други са вън от играта. Дълго време оплаквахме списанията, а сега ни изглеждат скучни, защото побират твърде малко информация. С мобилните си устройства имаме целия свят в джоба си. Затова киснем само във Facebook.
Снимка: Webcafe.bg/Getty
Някога имаше свалки. Имаше партита, на които хората искаха да се запознават един с друг, търсеха се, обикаляйки "Попа" и звъняха на домашните си телефони, за да си направят среща. Сега има Tinder, всички искат само секс и са крайно недоверчиви един към друг. Станахме по-стерилни и по-нервни. Ако не ни отговорят на съобщенията в социалните мрежи, решаваме, че късат с нас. Какво ли точно не е наред?
Снимка: Webcafe.bg
Помините ли библиотеката от култовия филм "Закуска в Тифани"? Да, някога можеше да четеш книги в библиотеката. Сега в модерните библиотеки (не говорим за българските) много хора отиват да погледат филм или да използват безплатния Wi-Fi. Вече никой не шътка за пазене на тишина, защото ние, новите хора, и без това сме свикнали да не вдигаме шум, докато си вдигаме скандали... по чата.
