Малага се намира в южната провинция Андалусия, което веднага светва лампата за страстното танго, маврите, циганските китари и невероятната ислямска архитектура. Залив на Средиземно море, връзка между Европа и Азия, естествена защита от планини – това са причините Малага да е един от най-древните градове в Европа.
Дворецът на маврите Алказаба (11 век) е впечатляващ и ви трябва поне един ден, за да разгледате уникалната дърворезба и архитектура, издигнати на мястото на финикийски дворец и древноримски руини.
Ако ислямските дворци не са ви достатъчни, посетете музея на Пикасо с над 200 творби на великия художник, защото Малага е родният му град, руският държавен музей или френския център „Пампиду“.
Традиционният чар на Малага се допълва от морската храна, виното, а възможностите за плаж са невероятни.
Името Мостар идва от ... мост, както можете да се досетите. Този на снимката се простира над река Неретва и е построен преди повече от 500 години.
Историята на петия по големина град в Босна и Херцеговина започва много по-отдавна – още преди Римската епоха, а днес в Мостар могат да се видят отпечатъците на римската, славянската, ислямската култура, а да забравяме и влиянието на Австро-унгарската империя и Югославия.
Градът е изумително пъстър за мабащите си и очарователно сгушен в планините. Заради това вероятно е най-популярната туристическа дестинация в Босна и Херцеговина.
Разположен на „тока“ на Ботуша, Остуни е известен още като „Белия град“ заради специфичната средновековна архитектура и камъка, използван като основен строителен материал. Типично по римски, градът е сгушен между три хълма – тепета, а плажовете се намират на няколко километра разстояние.
Истинско бижу, скътано в най-югозападната част на Франция, буквално до границата с Испания. Заради местните баски, градът се отличава от типичните френски летни курорти и топ дестинации, а и това обяснява самото му име.
Допреди няколко десетилетия отдалечеността и красотата му са привличали редица европейски монарси и благородници, а след това заможните американски търговци.
Това е причината за луксозните хотели – оттам и прозвището „курорт на аристократите“, пищните музеи и галерии, а също и руската църква в Биариц, населяван днес от едва 25 000 души.
След втората световна война там се строи университет за бивши американски военни. Биариц става любима дестинация на европейските бохеми, водещите писатели, музикални и мислители на Стария континент, което го прави доста скъпо място за почивка.
Ако сте запалени по сърфа, това е вашето място. Всяка година в Биариц се провежда фестивал, където сили с вълните мерят сърфисти от цял свят.
Където някога спяха войниците, културата се пробужда.
Добре дошли в Метелкова, автономен арт и обществен център в словенската столица Любляна. Издигнат e на мястото на бивши военни бараки, използвани от югославската армия. Преобразяването им е уникално – със скулптури, рисунки, графити - изглежда като декор за филм на Тим Бъртън, и определено не бихте предположили какво е старото предназначение на иначе централния квартал в Любляна.
Комплексът се разполага на 12 500 кв. м. площ. Името идва от основната му улица Метелкова, кръстена на католическия свещеник и филолог Фран Метелко, който е живял през 19-ти век.
Сега там се провеждат най-разнообразни събития, сред които музикални фестивали, изложби, филмови прожекции, театрални представления, работилници за деца. Другото основно направление на квартала са обществените и политическите дебати, основно свързани с човешките права и свободата.
На основната улица има 7 нощни заведения, няколко галерии, офиси на неправителствени организации и студиа за работа на 50 артисти.
С миниатюрни размери на фона на европейските мегаполиси, словенската столица е известна със спокойствието, тишината и многобройните статуи на дракони, особено т.нар. Драконов мост.
Река, планина, замък от епохата на Романтизма, бароков център, традиционна немска кухня, пътека на философите ... Всичко това е Хайделберг, разположен на брега на река Некар и всепризнат за един от най-красивите и романтични градове в Германия.
Атмосферата е съвсем различна и донякъде е запазен по-различен начин на живот, който си представяме за германците. Например - местното население предпочита вино пред бира, в района се отглеждат лозя.
Знаем, че не е особено атрактивно за летовниците, но Хайделберг е средище на науката от векове насам, по-точно 1386-та година, и там се намира най-старият университет в страната. Днес там се преподава българистика.
Може би никога не сте чували за този северен шотландски остров, но красотата му е забележителна заради множеството заливи, хълмистата територия и дивата природа. Там може да видите скален орел, благородни елени, биологичното разнообразие е забележително.
Населението на острова е едва 10 000 души, основното препитание е риболов, производство на уиски и туризъм, тъй като животът на острова датира още от праисторически времена.
Въпреки славата на един от най-красивите замъци в Европа, „Пелеш“ е сравнително непознат на туристите. Това се дължи най-вече на специфичното разположение в подножието на Карпатите, в централната част на Румъния.
Всъщност, замъкът е по-скоро дворец, тъй като е построен в неоренесансов стил през 1914-та година като лятна и ловна резиденция на крал Карол I. Комунистическият режим изземва имота, заобиколен от красиви градини и статуи, и затваря вратите. Няколко години по-късно (1953) по документи Пелеш е превърнат в музей, но в продължение на десетилетия не приема посетители.
След демократичните промени красивата резиденция действително функционира като музей, но все още не всички стаи от двореца са отворени за туристите. Ако имате път на север от Букурещ, съвсем близо до „Пелеш“ е митичната област Трансилвания, а там също има много какво да се види.
За столицата Лисабон знаем всички – дворците, ресторантите, китарите, прекрасната храна, малките стръмни павирани улици... На север все повече погледи съсредоточава цветният Порто, където може да откриете същата южняшка атмосфера, но в по-непринуден и приятелски вариант.
Централната част (крайбрежието Рибейра), е характерна с това, че фасадите на сградите са покрити с цветни плочки, затова е и в защитения списък на ЮНЕСКО. Смесицата между улично изкуството и средновековните катедрали само подсказва колко креативни са хората в града, в последно време определян и като парти – столица на Португалия. Няма нужда да споменаваме за типичното ликьорно вино от региона, популярно като порто или портвайн.
Ако търсите прохлада, Порто предлага идеален вариант – излаз към плажовете Атлантическия океан и разходка с лодка по река Доуро.
