Втора атака срещу кораби в Черно море в изключителната икономическа зона на страната ни, този път още по-близо до териториалните ни води, втори потопен кораб и още повече напрежение.
Ситуацията е толкова сериозна, че този път правителството вече се видя принудено да привика руския посланик Елеонора Митрофанова за разговор, макар че премиерът Румен Радев пак направи дебело подчертаване, че няма засега "солидни и ясни доказателства, за да предявим обвинения към която и да е от страните".
По думите му все пак "логиката сочи", че ударите са били в полза на Руската федерация.
Плахо, внимателно и деликатно отношение от министър-председателя в момент на толкова груба провокация.
Властите в България трябва най-сетне да приемат сериозно ситуацията, в която се намираме, и да престанат да си играят на "хайде да не обидим руснаците".
Това, което се случва на по-малко от 1000 километра от България, е война. Война, предизвикана от Русия, която обаче Русия все още не печели въпреки по-големите си ресурси и уж по-силната си армия.
Затова и Кремъл е принуден да прибягва към сегашните си тактики.
Тези удари в Черно море не целят само да блокират търговията на Украйна и износа на зърно. Те са също така много ясна и премерена провокация за Европа и за България в частност - напомняне, че войната е близо и ако не искаме да ни застигне, не трябва да се намесваме - това е посланието.
Проблемът е, че ние в момента наистина много ясно не се намесваме.
Сегашното правителство на България е изключително неутрално ориентирано по отношение на конфликта, подкрепата ни за Украйна е все по и по-символична, а представители на властта вече не се притесняват да правят разграничения между България и ЕС.
И междувременно страната ни преживява едни от най-сериозните провокации от руска страна от началото на руската пълномащабна инвазия през 2022 г. На фона на всички коментари от Кремъл колко се радват на изказванията на Румен Радев за мир и дипломация.
Може би българските управляващи е добре да се замислят, че техният подход май май... не работи. Че ние може да веем знамето на мира и да говорим за дипломация, проповядвайки неутралитет в един конфликт с много ясен агресор, но същият този агресор на още от 2022 г. насам ни е обявил за "неприятелска държава".
И е крайно време да приемем този факт и да се държим съобразно него.
Неудобната за управляващите, а и за немалко българи истина е, че Русия е заплаха за сигурността на България.
Няма братушки, няма славянска дружба. Русия е голяма, империалистически настроена сила, която е близо до страната ни и ни възприема като територия на своите интереси.
Нещо повече - Кремъл многократно се е опитвал да се меси в българската политика, като тук сме редовна цел на руската пропагандна машина.
На наша територия са извършвани диверсии и саботажи (всички тези пожари в цехове за оръжия не се случват от нищото), а журналистически разследвания са показвали как агенти на ГРУ са обучавали проруски организации на военна подготовка.
Русия има своите интереси в България и те включват да сме сателит на политиката на Москва. Нищо повече от това. Ако някой смята, че това съответства на българския национален интерес, толкова по-жалко.
Ако българското правителство обаче иска да защити нашия си национален интерес, трябва да започне да възприема тези провокации и опити за влияние на Кремъл у нас именно като заплаха.
Само преди около месец министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че България нямала нужда да се включва в антидрон инициативата на НАТО, тъй като вече изпълнява сходен проект по линия на ЕС и това би разпиляло ограничените финансови възможности на Министерството на отбраната.
Сегашната ситуация може би трябва да дойде като дебел намек за това колко неподходяща е била тази оценка и да накара хората в Министерството на отбраната да преосмислят позициите си по въпроса.
Но не е само това. Страната ни има сериозна нужда да започне да разработва своя програма за дронове, да участва по-активно в международни партньорства в сферата на отбраната и още повече - да започне да действа в много по-голям синхрон с Румъния за защитата на Черно море, тъй като това е директен наш интерес.
София и Букурещ трябва съвместно да поставят въпроса в НАТО, включително и чрез задействането на чл. 4 от Договора на Алианса, който предвижда свикване на консултации, когато възникне опасност за сигурността на държава членка.
Колкото по-хлабава и несигурна в момента е реакцията на България на заплахи като сегашната с атаките срещу кораби в икономическата зона на страната ни в Черно море, толкова по-лош сигнал даваме за защитата на националния ни интерес - както към партньорите, така и към Русия.
Привикването на посланик Митрофанова е добро начало, но в никакъв случай не трябва да се спира дотам. Напротив - трябва да се спре с шикалкавенето, трябва да се посочи ясно, че подобно поведение от страна на Русия е неприемливо и ще има последствия от него.
Иначе реакцията на правителството няма да е с нищо по-добра от това просто да си свалим гащите... за пореден път.
