Политиците не можаха да решат спора с Паметника на съветската армия - и Столична община прехвърля горещия картоф на архитектите. Поне така излиза от международния конкурс за „доизграждане и развитие" на Княжеската градина, обявен с двегодишно закъснение.
35 дка поизоставена, но все още красива зелена площ в сърцето на София, заложница на натоварени булеварди, и с един голям бетонен трън. Не мислете, че това е началото на края за стърчащите солдати на Червената армия, дарила ни с петолъчка и режим, чийто демони още гоним.
В условията на конкурса нарочно е пропусната важната подробност остава или не социалистическият монумент. Главният архитект Петър Диков обясни, че това се прави в името на максимална обективност и творческа свобода. И излиза, че се приемат всякакви предложения. Само на пръв поглед.
В критериите за оценка „запазването и доразвитието на парковата среда с респект към автентичните среди от всички исторически пластове" се оценява по-високо от придаването на нови функции и „оригиналност и съвременност" на проектите. Тоест - статуквото е за предпочитане.
Мащабът има значение
Така важното състезание рискува да се ограничи до дребни детайли като подбор на цветя, плочки и пейки, вместо да допринесе за цялостното преосмисляне на Княжеската градина и нейното обществено предназначение. В момента паркът с чинарите и ПСА не е особено атрактивен заради автомобилния трафик и пешеходните подлези, които затрудняват достъпа на посетители.
Все едно задачата е да се измисли дизайн на откъснат остров. Така описват проблема архитектите - провокатори от Група Град. Отново се възпроизвежда любимият градоустройствен прийом на общината - късогледство и работа на парче.
Архитектите Димитър Паскалев и Пламен Братков посочват ахилесовата пета на администрацията - липсата на цялостен урбанистичен поглед върху градската среда. Заради този хроничен дефицит живеем в столица от кръпки. И пак заради него амбицията за преобразяване на Княжеската градина може да произведе само козметични подобрения.
Най-важно за двамата е как да се промени Княжеската градина, така че да се улесни свързването й с езерото „Ариана" и Борисовата градина, да се подобри достъпът на посетели чрез пешеходна пътека на бул. „Цар Освободител" и най-вече - какви нови функции да получи това публично пространство.
Иначе Княжеската градина, тоест - паметникът и неговият площад, служат най-вече за пързалка и тук-таме за декор на спорадични концерти. Звучи прекалено скромно за толкова централно и символно място. Че е извън "В крак с времето" ни показаха и Destructive Creations, въпреки отчетливото им политическо послание - героите на нашето време просто сменят дрехите и цвета си.
„Градът е източник не само на удоволствия. Той е генератор на живот, икономика, култура. Публичните пространства - там, където се събират хората, трябва да се преосмислят по най-съвременния начин, за да могат да дърпат обществото наред. Но има страх те да се обогатяват с нови функции. Политиката на общината е силно консервативна. Може би за тях опасностите да не настъпят нечий интерес и да не създадат някой скандал са по-малки - и затова е по-лесно", казва Димитър Паскалев.
„Не можем да си позволим такова централно и скъпо място да продължава да бъде разделител на обществото. Княжеската градина има потенциал да се превърне в място, което обединява, което да пулсира пълноценно в ритъма на града. В момента тя е изцяло подчинена и доминирана от Паметника на съветската армия", коментира Кубер Сапарев, който е част от Инициативния комитет за демонтиране на ПСА.
Обезкуражаващо
„Аргументите на творческите идеи, а не политическите идеи като аргумент" - това би трябвало да е смисълът на конкурса, както го формулира Петър Диков на публична среща. Но главният архитект призна, че решението е политическо, защото зависи от Столичния общински съвет и партиите в него.
Разбирайте, че дори да бъде избрано най-перфектното предложение, чийто автори ще бъдат възнаградени с 25 000 лева, в крайна сметка може никога да не види бял свят.
Както вече 20 години нито се изпълнява решението на СОС за премахване на паметника, нито се отменя с ново решение. Именно около това се въртеше дебатът за конкурса с граждани, който трябваше да се фокусира върху заданието, критериите за оценка и подбора на журито.
„Публичните пространства са изостанали - те живеят все още в миналия век. Общината ги нацепва на дребно и не се разпознава какво е урбанизъм и какво е дизайн. Първото решава концептуалните проблеми на града, дава визия за развие, а дизайнът следва. Сега двете ни се представят заедно в този конкурс - и то нацепено", казва ахр. Димитър Паскалев.
„Конкурсът се представя като отворен за всякакви идеи, уж необвързани с въпроса за паметника, но на практика представителите на журито (които и да са те) ще се ръководят от обективни критерии за оценка, които по завоалиран начин предполагат той да остане", коментира Кубер Сапарев.
Още повече, че в конкурсните документи е поместена кратка информация за Княжеската градина и обстойна справка за ПСА, съставните му части и елементи, както и финансова стойност, изчислена приблизително и в наши дни - около 20 милиона лева. За ориентиране в "историческите пластове", разбира се. А за да няма никакви съмнения, арх. Петър Диков обеща, че състезанието ще е на анонимен принцип.
Хиляди варианти
В Група Град са категорични, че в днешно време такъв мащабен монумент е невъзможно да бъде построен. Ето защо страстите не трябва да бъдат толкова горещи, особено когато се търси идеен проект в полза на целия град - и намерението на властта е да бъде реализиран. Сега, забързана с идването на новия програмен период на ЕС, тя иска интегриране на градината с чинарите и ПСА в историческия център на София.
„Решението минава по-скоро през придаването на нова функция на мястото, отколкото през физическото му демонтиране", допълва Пламен Братков. На същото мнение са и Destructive Creation. Няма смисъл да замазваш един проблем, създавайки друг - например, като осакатиш паметника „1300 години България" пред НДК, тъй като са станали опасни за преминаващите.
Паскалев и Братков имат доста идеи. Обсъжда се вариант за смъкване на високата част от паметника, озеленяване на площада пред него и създаване на музей за съвременно изкуство. Отделни негови части могат да бъдат преместени в Музея за социалистическото изкуство , а Княжеската градина да си върне старото предназначение на ботаническа градина.
Въпреки че е част от инициативата за демонтиране на паметника, Кубер Сапарев също приема вариант със запазване на елементи от него. Не става дума за изриване на всичко до последната плочка, а за избиране на най-подходящото решение. Все пак, според него това минава през ясно отрицание от комунизма.
„В момента това е паметник на статуквото, на липсата на въображение и промяна. Хората престават да му обръщат внимание и просто го игнорират. Има голяма загриженост, че демонтирането му ще навреди на отношенията ни с Русия. Но трябва да погледнем открито на миналото, защото само така може да граним пълноценни отношения", изтъква той.
Независимо от идеите и предложенията, ПСА не може да бъде пипнат без решение на управляващите. Монументът се води част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата - Княжеската градина. И всяка промяна зависи от министъра на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство. Което връща цялата сага в изходно положение.
Въпреки всички артихектурни, урбанистични, дизайнерски, художествени идеи. Засега само политическите съображения доказано надделяват.
„Влизаме не от любов към фашизма, нито от омраза към комунизма или капитализма, а защото Хитлер единствен ни предлага да възстанови Сан-стефанска България......” Хитлер, при най-добрия сценарий можеше да завладее цяла Европа, но не можеше трайно да я задържи. Европейските народи не са американски индианци или австралийски аборигени. Така че само върлите български германофили са вярвали, че Хитлер с бруталната си политика може трайно да осъществи „националните идеали на България. И този паметник трябва да стърчи там, за да ни напомня, че към когото и да се присъединим с надежда да ни падне нещо желано без труд , „от небето”, това няма да се получи.
>В Германия паметниците стоят Кои точно паметници стоят? Защото аз съм доволно сигурен, че няма нито един останал стоящ паметник на Хитлер и Сталин. Говоря за публичен такъв, естествено - не броим нечий селски заден двор, в който неонацист е примъкнал скришом откраднат бюст на Адолф. Ако бъркам - дай линк към един, само един такъв стоящ публичен паметник на Хитлер (още по-добре пък - в Германия). Или на Сталин (в Русия). Напълно несъгласен съм с тезата, че ПСА трябва да се запази, за да ни напомня за миналото или защото е част от историята. Да, отлично осъзнавам относителността и преходния характер на това как всяко историческо събитие или фигура се приема от морална гледна точка. Възможно е в някакъв бъдещ момент Хитлер да стане герой за огромното болшинство от живите тогава хора. В един такъв контекст, негови паметници биха били адекватни. В сегашния контекст, обаче, абсолютно не са. А все пак говорим за това какви паметници да има сега, а не в миналото или пък в някакво хипотетично бъдеще. Аналогично за ПСА - може би в миналото и в някакво хипотетично бъдеще Съветската армия и комунистическият период, натресен ни от братушките, ще се считат за нещо положително. Сега, обаче, абсолютно не се. Следователно, паметникът на ПСА не е адекватен в настоящеия момент. В най-добрия случай може да се отдадем на песимизъм и, след като го демонтираме, да го запазим, за да може бъдещите поколения да си го сложат пак, ако така решат. Техен си проблем. Грижата на хората тук и сега е единствено тук и сега. А ПСА не принадлежи на тук и сега.
Посочете ми, в коя ЕВРОПЕЙСКА И БИВША КОМУНИСТИЧЕСКА столица има такива величествени монументи до наши дни, на Братушките? Във Варшава, дали бихте могли да издигнете такова нещо? Разбира се, че НЕ! Защо ли? Ами, защото поляците са борбен народ, а не дупедавци и предатели. Поляците, са преживели съвсем не по- малко ужаси от нас като нация. Но, те се държат: обичат френетично Полша и всичко полско, и никога не биха позволили да им налагат мнения. Доказателства? Лех Валенса. "Солидарност"- създадена в мрачни комунистически години и оцеляла въпреки гоненията и терора. А у нас какво- монументи в прослава на Альоша и Червената Армия. Плюс мавзолей! Направо велико! Нищо по- васално и раболепно от това! Да- и във Виетнам има, ама къде са Виетнам, къде сме ние. Да- и в Китай има, ама къде са китайците, а къде сме ние. В гореспоменатите държави, има много силно общество и гражданска позиция, и поглед върху просперитета на нацията и държавата. Качества, които у българина липсват тотално. И никога не ги е имало. ПСВ трябва да бъде преместен на място като НИМ примерно. Не съм привърженик на деструктивните теории и действия- историята трябва да ни учи и точно за това, всички нейни артефакти, трябва да бъдат пренесени и съхранени на определените за целта места. И, да- не могат да вдигнат пирамидите в Египет, но съгласете се, че тяхната цивилизация е оставила неоспорими доказателства за величието на древните хора. Комунистите какво са оставили след себе си? Станка Първанова, Цола Драгойчева, Пенка Михайлова, Краварка Дуся, Роза Люксембург, Клара Цеткин, един пройдоха с каскет, остра смешна брадичка и срамна болест, и един Откачен с Огромни мустаци и Огромни Пагони. И на тея хора ли искате да им гледам идеологиите, паметниците и снимките!?
Да го махат, мястото става за хубав МОЛ, ще се отворят работни места за млади дами...може и 3 D кино да се направи.
тук въпросът не е в това дали трябва да пазим спомените от миналото, а дали да пазим спомените от чуждото минало. Този паметник е символ на победата на червената армия над фашистка Германия. Аз не съм руснак, не съм немец боли ме к..крака за този исторически факт.
Напълно съгласен с Макарон. Същото са направили и немците с бюстовете и прочие паметници на Хитлер - докато да си спомняш какви зверства е извършил народът ти през ПСВ и ВСВ е определено нужно, да го правиш като оставиш паметници на олицетворението и идеолога на тези зверства е просто неправилно във всеки аспект.
Фейо на Смъртта Отиди в Берлин, на няколкостотин метра на запад от Бранденбургската врата, да видиш там ПСА с размерите на мол-а на Стамболийски, паметници с по-малки размери има в Прага, Будапеща, Виена... Както се казва... преди да разрушите нещо, направете една къщичка за пиленца Или посейте две праскови и две череши.
Прокопи, а защо трябва да имитираме чуждия опит? Макарона правилно отбеляза мета-символиката, толкова специфична за онази епоха на символно изразен героизъм. Ако има нещо, което осезаемо да дразни е, че тоя грамада е на пъпа на града. Според мен само за това трябва да бъде изринат. Паралелно на това - служи най-нахално за подмяна на историческата реалност. Все пак, не сме Удмуртия или бъркам? По тази причина бих се радвал да видя модел, в който тоя соц у.й не фигурира И бих се радвал да не се изказват люде дет сефте ше прочетат, че там някога се чуваше истински рев на лъвове (също така непрактично, но пък къде по-романтично ) Аз не смятам да проявявам нездраво отношение към разните паметници на културата в Раднево и тъдява...
"Освен това замисъла на промяната трябва да ни дава в по-голяма степен идентификация със съвременната европейската култура, но да има свой характерен оттенък и тълкувание на ценностите." Затова вместо пикаещо момченце предлагам да турим серящ Крали Марко. Европата пречупена през българския героизъм. Аз викам да си дигнем нещо със значение за българите, не само да се обърнем към европа, оставайки надупени. На куцо и сакато само европейски ценности и демокрация са му в устата, никой не знае, за какво точно говори. Тия ценности дето им лепите европейски етикет не ги знам какви са, но както религиите не могат да се похвалят с изнамирането на морала, така и европейският съюз не може да си приписва заслуги за всеизвестните човечност и справедливост.