Политиците не можаха да решат спора с Паметника на съветската армия - и Столична община прехвърля горещия картоф на архитектите. Поне така излиза от международния конкурс за „доизграждане и развитие" на Княжеската градина, обявен с двегодишно закъснение.
35 дка поизоставена, но все още красива зелена площ в сърцето на София, заложница на натоварени булеварди, и с един голям бетонен трън. Не мислете, че това е началото на края за стърчащите солдати на Червената армия, дарила ни с петолъчка и режим, чийто демони още гоним.
В условията на конкурса нарочно е пропусната важната подробност остава или не социалистическият монумент. Главният архитект Петър Диков обясни, че това се прави в името на максимална обективност и творческа свобода. И излиза, че се приемат всякакви предложения. Само на пръв поглед.
В критериите за оценка „запазването и доразвитието на парковата среда с респект към автентичните среди от всички исторически пластове" се оценява по-високо от придаването на нови функции и „оригиналност и съвременност" на проектите. Тоест - статуквото е за предпочитане.
Мащабът има значение
Така важното състезание рискува да се ограничи до дребни детайли като подбор на цветя, плочки и пейки, вместо да допринесе за цялостното преосмисляне на Княжеската градина и нейното обществено предназначение. В момента паркът с чинарите и ПСА не е особено атрактивен заради автомобилния трафик и пешеходните подлези, които затрудняват достъпа на посетители.
Все едно задачата е да се измисли дизайн на откъснат остров. Така описват проблема архитектите - провокатори от Група Град. Отново се възпроизвежда любимият градоустройствен прийом на общината - късогледство и работа на парче.
Архитектите Димитър Паскалев и Пламен Братков посочват ахилесовата пета на администрацията - липсата на цялостен урбанистичен поглед върху градската среда. Заради този хроничен дефицит живеем в столица от кръпки. И пак заради него амбицията за преобразяване на Княжеската градина може да произведе само козметични подобрения.
Най-важно за двамата е как да се промени Княжеската градина, така че да се улесни свързването й с езерото „Ариана" и Борисовата градина, да се подобри достъпът на посетели чрез пешеходна пътека на бул. „Цар Освободител" и най-вече - какви нови функции да получи това публично пространство.
Иначе Княжеската градина, тоест - паметникът и неговият площад, служат най-вече за пързалка и тук-таме за декор на спорадични концерти. Звучи прекалено скромно за толкова централно и символно място. Че е извън "В крак с времето" ни показаха и Destructive Creations, въпреки отчетливото им политическо послание - героите на нашето време просто сменят дрехите и цвета си.
„Градът е източник не само на удоволствия. Той е генератор на живот, икономика, култура. Публичните пространства - там, където се събират хората, трябва да се преосмислят по най-съвременния начин, за да могат да дърпат обществото наред. Но има страх те да се обогатяват с нови функции. Политиката на общината е силно консервативна. Може би за тях опасностите да не настъпят нечий интерес и да не създадат някой скандал са по-малки - и затова е по-лесно", казва Димитър Паскалев.
„Не можем да си позволим такова централно и скъпо място да продължава да бъде разделител на обществото. Княжеската градина има потенциал да се превърне в място, което обединява, което да пулсира пълноценно в ритъма на града. В момента тя е изцяло подчинена и доминирана от Паметника на съветската армия", коментира Кубер Сапарев, който е част от Инициативния комитет за демонтиране на ПСА.
Обезкуражаващо
„Аргументите на творческите идеи, а не политическите идеи като аргумент" - това би трябвало да е смисълът на конкурса, както го формулира Петър Диков на публична среща. Но главният архитект призна, че решението е политическо, защото зависи от Столичния общински съвет и партиите в него.
Разбирайте, че дори да бъде избрано най-перфектното предложение, чийто автори ще бъдат възнаградени с 25 000 лева, в крайна сметка може никога да не види бял свят.
Както вече 20 години нито се изпълнява решението на СОС за премахване на паметника, нито се отменя с ново решение. Именно около това се въртеше дебатът за конкурса с граждани, който трябваше да се фокусира върху заданието, критериите за оценка и подбора на журито.
„Публичните пространства са изостанали - те живеят все още в миналия век. Общината ги нацепва на дребно и не се разпознава какво е урбанизъм и какво е дизайн. Първото решава концептуалните проблеми на града, дава визия за развие, а дизайнът следва. Сега двете ни се представят заедно в този конкурс - и то нацепено", казва ахр. Димитър Паскалев.
„Конкурсът се представя като отворен за всякакви идеи, уж необвързани с въпроса за паметника, но на практика представителите на журито (които и да са те) ще се ръководят от обективни критерии за оценка, които по завоалиран начин предполагат той да остане", коментира Кубер Сапарев.
Още повече, че в конкурсните документи е поместена кратка информация за Княжеската градина и обстойна справка за ПСА, съставните му части и елементи, както и финансова стойност, изчислена приблизително и в наши дни - около 20 милиона лева. За ориентиране в "историческите пластове", разбира се. А за да няма никакви съмнения, арх. Петър Диков обеща, че състезанието ще е на анонимен принцип.
Хиляди варианти
В Група Град са категорични, че в днешно време такъв мащабен монумент е невъзможно да бъде построен. Ето защо страстите не трябва да бъдат толкова горещи, особено когато се търси идеен проект в полза на целия град - и намерението на властта е да бъде реализиран. Сега, забързана с идването на новия програмен период на ЕС, тя иска интегриране на градината с чинарите и ПСА в историческия център на София.
„Решението минава по-скоро през придаването на нова функция на мястото, отколкото през физическото му демонтиране", допълва Пламен Братков. На същото мнение са и Destructive Creation. Няма смисъл да замазваш един проблем, създавайки друг - например, като осакатиш паметника „1300 години България" пред НДК, тъй като са станали опасни за преминаващите.
Паскалев и Братков имат доста идеи. Обсъжда се вариант за смъкване на високата част от паметника, озеленяване на площада пред него и създаване на музей за съвременно изкуство. Отделни негови части могат да бъдат преместени в Музея за социалистическото изкуство , а Княжеската градина да си върне старото предназначение на ботаническа градина.
Въпреки че е част от инициативата за демонтиране на паметника, Кубер Сапарев също приема вариант със запазване на елементи от него. Не става дума за изриване на всичко до последната плочка, а за избиране на най-подходящото решение. Все пак, според него това минава през ясно отрицание от комунизма.
„В момента това е паметник на статуквото, на липсата на въображение и промяна. Хората престават да му обръщат внимание и просто го игнорират. Има голяма загриженост, че демонтирането му ще навреди на отношенията ни с Русия. Но трябва да погледнем открито на миналото, защото само така може да граним пълноценни отношения", изтъква той.
Независимо от идеите и предложенията, ПСА не може да бъде пипнат без решение на управляващите. Монументът се води част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата - Княжеската градина. И всяка промяна зависи от министъра на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство. Което връща цялата сага в изходно положение.
Въпреки всички артихектурни, урбанистични, дизайнерски, художествени идеи. Засега само политическите съображения доказано надделяват.
"Освен това замисъла на промяната трябва да ни дава в по-голяма степен идентификация със съвременната европейската култура, но да има свой характерен оттенък и тълкувание на ценностите." Затова вместо пикаещо момченце предлагам да турим серящ Крали Марко. Европата пречупена през българския героизъм. Аз викам да си дигнем нещо със значение за българите, не само да се обърнем към европа, оставайки надупени. На куцо и сакато само европейски ценности и демокрация са му в устата, никой не знае, за какво точно говори. Тия ценности дето им лепите европейски етикет не ги знам какви са, но както религиите не могат да се похвалят с изнамирането на морала, така и европейският съюз не може да си приписва заслуги за всеизвестните човечност и справедливост.