"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.
Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.
Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.
Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".
И на кого дължим тази невероятна революция?
Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".
И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.
История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.
В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?
Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.
Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.
Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".
Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни
Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.
"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.
"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".
Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.
Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.
По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.
За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.
Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.
Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива
Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.
Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.
Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.
Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.
И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!
Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.
А, така Архангеле! Винаги между хладилника, печката и мивката! И да не забравяме, ако може да е бременна по-честичко! Така обичам аз!
не бе, аз от прислужница нямам нужда Ако имам ще си взема някоя новопенсионирана бабка за 300-400 лева Просто всеки трябва да си знае мястото и да осъзнава добре кое му се полага и кое е подарък, жест на добра воля, екстра
Така, де!
Ама така ще а скапете жената набързо. И после вие ще почнете да мислите за любовници И ще си намерите точно някоя такава, дето мъжа и я отглежда, а тя се чуди къде с кого... Фолън, би било жалко да те видя в подобна роля. Ти не си създаден за това . Стига провокира. Айде, идете се поразходете. Времето е супер. Висенето на компа в такова време е грехота
Да, бе, грехота, а аз с кого да си приказвам!?
Ох, понеже бързам да излизам, май не се изразих достатъчно ясно. Ако бачка жената по много, плюс и домакинството, бързо ще се скапе (то заради това еманципираните не искат да се бракуват ). Фолън, имам предвид думите ти да си на издръжка на някоя. Айде, затварям вече. До довечера.
Айде на кафе в Морската градина и там ще спорим
http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=431792740189842&set=a.431784843523965.89169.431784406857342&type=1&theater
http://www.youtube.com/watch?v=Z9m9uUA87X8
http://www.youtube.com/watch?v=opMLsSpwgIs
И мъжете, и жените взаимно си завиждат за правата и привилегиите, но все повече са хората, които не са способни да изпълнят задълженията дори на собствения си пол. А на снимката вдясно незнайно защо има травестит...
Жена,която върви с оная работа напред далече стига.Имам наблюдения върху съдебната система и виждам,че това правило се потвърждава.По-лошо от това жена да ти е шеф няма.Тъй като са неуверени в себе си те търсят по всякакъв начин да докажат,че имат по-висока позиция и се държат грубо с подчинените си.Това естествено има противоположния ефект и само задълбочава проблемите в колектива.
Що се отнася пък до секса-ами хубаво,че жените се чукат за по една вечер.И мъжете харесват такива жени-но само за една вечер.Мъжете се женят за жени,които им са верни,защото мъжът цени в една жена най-много верността.Така,че тези дето са изпили по пет кофи сперма като станат на по 40 години и с ужас установяват,че повечето техни наборки са омъжени и имат деца,а тях вече рядко някой ги поглежда.
Звоню мужа, спрашиваю: - Тьи очень сильно меня любиш? Отвечает: - Покупай. Вот такие у нас супружеские взаимопонимания
А добра ви вечер! Пак съм тук, ако не сте си легнали вече. Архангел, мерси за поканата, ама се намираме в различни точки на пространство-времето. Телепортацията още не са я открили и внедрили. А на Краля на пътя (който вероятно има някакви руски корени?) какво ли да кажа: когато има любов, основана на сходство и разбиране, не само на физическо привличане нещата в брака вървят добре и някакси естествено. Всичко останало си е една сделка, договор, а и с времето се изражда в борба за "кой да е отгоре". Тази игра ми е позната, но не ми се играе. Никога не ми е харесвала, въпреки че съм наясно с похватите и ако се наложи мога да я играя. Но, предпочитам с човек, когото обичам да водя откровен разговор, а не да се боричкаме за надмощие. Просто, тъпо е...разваля всичко