Така изглеждаше вечер захарната фабрика до началото на 2015-та година. Днес повечето от тези сгради са съборени, а шумът от "самоволните" срутвания продължава да смущава съня на живеещите в близост до нея.
Снимка: Христо Узунов
Малко елементи от призрачната архитектура на сградата са се запазили до днес, но тя продължава да респектира със зловещия си вид.
Снимка: Христо Узунов
Изоставена почивна станция стърчи на хълма в близост до местността Белия камък край Златоград. Създадена, за да връща доброто настроение на работещите, днес сградата навява само мрачни мисли.
Снимка: Христо Узунов
Призрачните очертания се открояват на фона на облачното небе. До тях води тесен път, покрит със сухи листа.
Снимка: Христо Узунов
Почивната станция - мрачна и смълчана сграда, криеща своите тайни.
Снимка: Христо Узунов
Разрухата се е пропила в стените на сградата. Прозорците са изпочупени, мазилката пада, а влагата и мухълът неудържимо завземат цялата й територия.
Снимка: Христо Узунов
Една от залите на ресторанта. Днес нищо не напомня, че някога тук са се хранели почиващите, звучала е музика и се е чувал весел смях.
Снимка: Христо Узунов
Сградата на казармата, в която са живеели наборните войници в поделението. Снимката е правена от ръка на висока чувствителност. Наличието на охрана и ситния дъжд не позволяваха използването на светкавица или статив.
Снимка: Христо Узунов
Покритото с паяжини стълбище в щаба на поделението изчезва в мрака към горните етажи...
Снимка: Христо Узунов
Стаите на неподдържаната сграда се разпадат под действието на природните стихии.
По подовете все още се търкалят неприбрани войнишки кепета и канцеларски материали.
Някога войниците са извършвали строевата си подготовка на плаца пред този паметник на загиналите им колеги от поделението.
Бурени и графити са днешната украса на тъжния бетонен паметник на някогашната българо-съветска дружба.
Скулпторите Евгени Барамов и Альоша Кафеджийски са автори на скулптурния ансамбъл на монумента, чиято символика се променя със смяната политическия строй в началото на 90-те години на миналия век.
Вътрешността на паметника представлява сложен лабиринт от зали и коридори, които днес тънат в мрак. Зловещ коридор пък отвежда до изоставен бункер, скрит дълбоко под земята.
Култовата зала с петолъчката. С умела игра на светлосенки, авторите на проекта са внесли мистичен елемент в делото си, който днес придава зловеща осанка на забравения монумент.
Озарявана някога от невинно присъствие, сега тази кърджалийска детска градина е в плен на тъмните сили.
Металните решетки не успяват да спрат нашествието на нежелани посетители. Скитници и бездомни кучета често навестяват посърналото здание.
В края на 90-те години в изоставената сграда избухва пожар, следи от който все още могат да бъдат видени сред опушените помещения на горялото крило.
Въздухът в подземието на детската градина е тежък и наситен с миризмата на канал.
Подът на мазето е осеян с тленните останки на зловещи детски кукли.
Пустеещи катерушки ръждясват на двора на детската градина.
