Преди няколко седмици говорих с една приятелка за Марша на мръсниците, организацията Femen и връзката между активистките-феминистки, които обичат да изразяват гражданска позиция по бельо - или дори без него.
Използването на голотата за протест срещу експлоатацията провокира няколко наистина интересни дебати.
Иде ми да повърна върху палтото си от норки всеки път, в който видя поредната супермоделка да протестира полугола в някоя реклама на PETA, но в крайна сметка хората са по-склонни да обръщат внимание на нещата, ако те са свързани с разголването на някоя и друга гърда.
Когато пък те си присвоиха "речника" на домашното насилие, за да говорят за веганството, това беше доста отблъскващо и скандално, но това си беше техният подход.
Уебсайтът на PETA обяснява решението на организацията да използва скандална реклама с наличието на малък бюджет за маркетинг и необходимостта от изграждането на провокиращи дискусии кампании, за да бъде чуто посланието им.
Femen обаче гледат на нещата от малко по-различен ъгъл
Голите протести според философията на Femen целят да върнат собствеността над телата им на тях самите, в контраст с експлоатиращите любителски снимки или порнографията. Това е движение, с което съм запозната и което приех присърце вероятно заради грешните причини, в момент, в който прекарах продължителен период от време, отказвайки да нося сутиен под дантелените ми топове, защото това са просто зърна, по дяволите (но освен това исках да ме забелязват и желаят).
Не казвам, че посланието на Femen произлиза от същото объркване, в което бях изпаднала аз - вярвам, че (с автентични и обмислени мотиви) превъзпитаването на идеите за голотата е валиден и стойностен идеал. Въпреки това, основателката на движението Александра Шевченко посочва нещо, което е малко тъжно - "Бързо осъзнахме, че ако си махнем блузите и започнем да викаме шумно, това е добър начин за привличане на внимание".
За съжаление, тя е права - почти съм убедена, че причината, поради която Маршовете на мръсниците получават толкова широко медийно отразяване е, защото на тези събития се виждат феминистки по корсети и провокативно бельо, които са перфектни за заглавната страница на което и да е издание, защото хората обожават да гледат цици=
Всичко това ми напомня за нещо - нещо, което се опитвах да осъзная и формулирам през последните няколко години в търсене на себе си.
И това нещо е, че сексът често ти дава това, което (си мислиш, че) искаш
Осъзнаването на това как използвам собствената си сексуалност за краткосрочни постижения ме порази повече от всичко друго. Задълбоченият психологически анализ на предпочитанието ми към мини поли и високи ботуши беше трудно, но полезно изживяване.
Имам за предложа много повече от секс, и без да контролирам начина, по който се представям, понякога е трудно да предам това послание на другите хора и най-важното - на себе си.
Приятелката ми каза нещо друго, което ми се стори много депресиращо - че "феминизмът трябва да провокира... няма друг начин за жените да привлекат внимание. Това е единственото, което ни е останало".
Както доказват и от PETA, вярно е, че провокацията натрупва внимание за проблемни каузи, които в други ситуации биха били отписани като досадни, изтъркани и определено не дотам секси.
Прекарах много време, опитвайки се да си набия в главата факта, че феминистките обичат да правят секс, както и да протестират, борейки се със стереотипа, че всички сме сбирщина от превзети мъжемразки. Защото това просто не е вярно.
Ала наистина се съмнявам, че е правилно да подкрепяш културно приписаното схващане, че сексуалността, асоциирана с всеки вид женско разголване е средство за получаване на публичност. Което обаче не значи, че аз самата не използвам твърде често сексуалността си, за да получа това, което искам
Не искам да се редя на опашка за кафе? Забравила съм да си купя билет за влака? Трябва да си пренеса багажа по стълбите? Всичко това бива решено само срещу незначителен компромис на всичко, зад което стоя - компромис, който често съм склонна да направя.
Многократното използване на сексуалността ми за незабавно удовлетворение обаче оказва кофти ефекти върху благополучието ми, тъй като започвам да виждам сексуалността си като всичко, което съм, и секса - като всичко, на което съм способна. Това означава, че ако някой не ме иска сексуално, съм тотално съкрушена и започвам моментално да не разбирам коя съм и какво не ми е наред.
Това е странна комбинация на супер високо самочувствие и малко омраза към мъжете (разбира се, мъжете искат да спят с мен, но те искат да спят с всички) със съкрушително ниска самооценка (усещането, че нямам какво да предложа, освен една вагина).
Автоматично се въздържам от всякаква оценка и отчитане на своята интелигентност, състрадание и всякакви други качества, които ме правят истински човек, защото съм свикнала да се измервам единствено по това колко успешно съм свалила някой, който дори няма особено значение за мен.
Всичко това ми дава и много тесни възгледи за собствените ми връзки
Адски ме объркват мъже, които продължително показват интерес към мен отвъд всичко сексуално, защото вече не разбирам какво е това и на какво се дължи. Свикнала съм да инвестирам емоционално в дълбоко сексуализирани връзки с мъже, защото усещам, че дори и да се отегчат, докато ме слушат, те винаги имат причина да ме чуят докрай - и тази причина е сексът. Затова и вероятността да ме изоставят е много по-малка.
След като обаче започнах да виждам себе си като многопластов човек, започнах да научавам много за нещата, които харесвам и не харесвам, вместо автоматично да се поставям в някакъв шаблон, който ми се струва най-удобен за прикритите ми интереси. Което означава, че сега съм по-истинска отвсякога - и повече не се чувствам като дрогирана купчина нещастие.
Е, това не означава, че от време на време не заголвам бедро, за да си извикам такси по-лесно, или не намигвам на кафеджията в Starbucks, за да ме обслужи по-бързо, но се опитвам да правя тези неща по-рядко, защото за мен цената на здравия разум е много по-голяма от скъпото кафе или бързото обслужване.
По този начин горе-долу виждам нещата и във феминисткото движение
Колкото повече експлоатираме сексуалността си, за да получаваме внимание за каузи, които по принцип го заслужават, толкова повече заставаме зад лозунги като "Борете се срещу рака на гърдата, защото обичате цици!" и толкова повече това обезценява нашата битка и усилия.
Нямам нужда да се продавам евтино, за да получа краткосрочни ползи, нито пък феминизмът има тази нужда. Да, може би ще ми отнема малко повече време да си взема кафето и може би ще трябват малко повече години, преди да получим равенството, което заслужаваме, ала си струва да се борим по правилния начин и да жънем дългосрочни печалби според нашите, а не чуждите разбирания.
