Актьорът Вал Килмър се оказа обект на критики заради прощалното си писмо към Антъни Бурдейн, в което нарича самоубийството му "егоистично".
Прочутият готвач и автор на ТВ-поредицата "Parts Unknown" беше намерен мъртъв в хотелската си стая в Страсбург, където се намираше за снимките на новия си епизод.
"О, мрак. О, тъмна плътна болка от загубата. Егоизмът. Колко далеч беше от това да усетиш любовта, която бе всеобща? От всяко кътче на света те обичаха. Толкова егоистично. Даде ни причина да бъдем толкова гневни.
Някога една духовна водачка ми каза, че самоубийството е най-егоистичният акт, който човек може да изпълни. Тези думи ме объркаха, но тя обясни, че просто няма друго психическо състояние, по-отдалечено от човечността и смисъла, като хипнотичното вцепенение, което създава фалшива представа за безнадеждност, тласка несъзнателната жертва да вярва, че това е краят на живота", пише Вал Килмър в посмъртното послание към своя приятел.
"Онези от нас, които те познаваха, са шокирани и гневни, гневни, гневни, егоистично гневни, заради това, което ти ни причини. О, мрак. Молитвата ми преди слънцето да изгрее тази сутрин, на 8 юни, е дано мракът никога да не измами друг боец като теб, който 15 пъти търсеше горещата порция моментно удоволствие, но не намери причина да опита за 16-ти път".
В писмото си Килмър прави препратка и към преживяванията от личната си борба с рака на гърлото.
"Щеше ли да посегнеш на живота си преди две години, ако и ти, като мен, не можеше да хапнеш храна и да я преместиш с език към вкусовите си рецептори, защото езикът ти е твърде подут. Мисля, мечтая и планирам да ям, да вкусвам и да се наслаждавам на всяко ястие, което някога съм опитвал което съм се приучил да харесвам във въображението си - макар че за последните 40 години никога не съм попадал на храна, която да не ми хареса, освен ако няма прекалено много кориандър. Затова ли го направи? Събуди се и осъзна, че вече не си гладен? И въпреки че у дома те чака малката ти дъщеря, никога повече няма да огладнееш достатъчно, за да искаш да си поемеш глътка въздух?"
Скоро след като Вал Килмър публикува писмото си, започнаха да се появяват десетки гневни коментари в социалните мрежи, които криткуват актьора за подбора на думи след смъртта на Бурдейн.
"Толкова е показателно, че си избрал този момент, за да го обвиняваш. Единствената адекватна реакция е любовта", пише @jennnsolo в Twitter.
"Самоубийството не е егоизъм. Единствената причина, поради която хората посягат на живота си, е за да избягат от болката. Този коментар е просто ужасен", отговаря друг потребител.
"Когато аз опитах да отнема живота си, наистина чувствах, че съм на път да извърша най-неегоистичното нещо. Смятах, че всеки би бил много по-щастлив, ако ме нямаше. Воалът на илюзията те покрива, когато си на дъното. Само ако успееш да се добереш обратно на повърхността, разбираш колко себично е това", пише млада жена на име Крис Багби.
Актрисата и създателка на сериала Girls Лена Дънам също коментира случая, без да споменава изрично Вал Килмър:
"Хората не се самоубиват заради случка, личност или вещ. Не би обвинил никого за това, че страда от рак; нямаше да го наречеш "слабак" само защото е допуснал болестта си. Едва когато започнем да говорим за депресията като болест, стигмата ще бъде изтрита".
Реакциите в социалните мрежи накараха Вал Килмър да отговори със следните думи: "През целия си живот съм бил заобиколен от хора с тежка депресия и съм я изучавал интензивно. Не бих съдил неговата болка, нито съм се опитвал да го правя... Гневен съм, защото го обичам и обичам това, за което той се бореше"
Новината за неочакваната смърт на 61-годишния Антъни Бурдейн дойде само няколко дни след смъртта на дизайнерката Кейт Спейд - серия от тежки случаи, които за пореден път показват колко подценявани могат да бъдат ефектите на депресията.
"Ти откри и ни показа шепи свобода от хора по цял свят, от пиратския си кораб в телевизията, с екип от брилянтни автори, продуценти, оператори и звукорежисьори, асистенти, мениджъри и юристи, които виждаха таланта ти и те обичаха. Бяха готови да надминат себе си, за да можеш да излезеш в дъжда, преди изгрев, в очакване на слънчевите лъчи, и да размишляваш тихо върху блясъка, който тъкмо се разкрива пред очите ти", пишеше още в оригиналната публикация на Вал Килмър.
"Можеше и трябваше да му дадеш още един шанс. Понякога трябва да живеем, служейки на друг живот; да живеем без надежда за равенство. Животът не е справедлив. Кой ти каза, че имаш право да ни отнемеш цялата тази любов без време? О, мракът. Мракът в края на града. Твърде рано си тръгна, приятелю. Снощи заспах, докато гледах как се наслаждаваш на Уругвай. Беше повторение, но винаги намирам в него нещо, което не съм забелязвал преди. Твърде рано си тръгна. И ще го докажа"
