Ако нещо ядосам, обидя или - да използваме този женско-чалгаджийски термин - "нараня" човека, с когото ползвам една баня, той няма да се обади на приятел, за да му обяснява скръбно защо сме се скарали. Ще му се обади да ходят да поиграят билярд, боулинг, табла, карти или просто да следят ударените спонтове на масата за карамбол по Eurosport. На другия ден ще си свърши задачите с колкото настроение разполага.
Далеч съм от мисълта да цикля по джендър темата дали мъжете наистина са "железни" или се правят - просто харесвам начина, по който като деца се изключват от емоционалните си проблеми (извинявам се за обобщението - извличам го от мъжа, когото познавам/харесвам).
Да видим как реагират жените. Макар и не толкова в контекста на "Собствена стая" в това есе Вирджиния Улф има една супер точна преценка: "Когато една жена говори на жени, тя със сигурност ще намери да ги изненада с нещо неприятно..." Сигурна съм, че процентът на лошите новини, които жените си съобщават по телефона, по Skype, на маса, е доста по-висок от този на хубавите (като, айде за хубави да не броим намалението на зле ушитите конфекции в мола).
По-лошото е обаче, че като няма с кого да си споделят рилейшъншип драмата, сядат съвсем сериозно да я опишат под формата на "статия", предоставяйки я на онлайн аудиторията.
Напоследък попрехвърлих толкова много женски есета на тема взаимоотношения (от плачливо описаните истории на момичета, дето били финансово употребявани от някакви нехранимайковци, до драмата да изпитваш "любов" към женен мъж), че въобще не съм убедена, че някой може се държи по-жестоко с жените отколкото те самите към себе си.
Да не говорим как наистина се учудвам, че в тая криза, в която (пак около мен поне) хората масово работят не от 9 сутринта до 5 вечерта, а от 5 сутринта до 9 вечерта, женичките въобще имат време да разсъждават по темата за "принципната си онеправданост..."
Не че мога да съм цинична към страстта, с която ровичкат в емоционалния си багаж, откъдето вадят някаква сламка за прозата си. Правото на опит за творчество никой не ти го оспорва. Но защо като че ли разказването на някакви по-ведри истории никак не носи радост на жените?
Само им кажи, че мъжете им не могат да ги задоволяват, и гледай как са си запълнили вечерта с възмутен разбор за справянето с такава несправедливост - докато половинките им теглят чоп за такова належащо решение като кой да кара буса до Бургас за концерта на Серж Танкян.
Радвам се, че предполагам това само по подслушвани разговори на далечни "приятелки" - свикнала съм близките ми да ми звънят с идеята да редим пъзел от 1500 парчета, да ходим да си вземем най-накрая автобиографията на Антъни Кийдис или да се хванем на бас дали Сърмата Хари ще се появи на собствения си концерт примерно.
Добре, и това са глупости. Ама със забиването в темата за отношенията с другия пол уж феминизираните жени пак демонстрират как нямат малко по-собствена съдба или поне показват, че съдбата им е най-тясно свързана с безкрайните опити за култивиране на мъжа.
Не ми се вярва, че класическият патриархален модел "господар-робиня" сериозно съществува под каквато и да е форма в съзнанието на която и да е жена. Но с тези тежки клавиатурни еднопосочни възгласи (освен ако някакви женски и мъжки никове не си разменят мъдрости в коментарите под някоя "статия"), доста жени показват, че все още са подчинени и ощетени, когато става въпрос за любов, от което явно чак се вдъхновяват.
Ако светът беше женско есе, мъжете щяха да бъдат насилвани и направо изтезавани да доставят удоволствие... да бъдат такива каквито трябва...
Не че жените нямат други вълнения и потенциал и всичко, което имат смелост да кажат, засяга само мислите им за ролята им във връзките. Но определено прахосват енергията си в твърде изопачените си представи за "идеални" взаимоотношения. Пак долу-горе по Вирджиния Улф: седят си в общата гостна и отношението им към света е фрагментирано в отношението им към мъжко-женските епизоди, а не към действителността като цяло.
О, и любимата ми тема в женските излияния: "Аз му се отдавам напълно, а той..." Той пък не иска така отдадената му половинка да се превръща в негова надзирателка, която споделя проблемите на съжителството им (или не) пред целия виртуален съд.
Ти си пиши мрачна поезийка на десктопа, като имаш толкова време, и ако когато той я намери, се хилите дълго, значи всико е окей. Дотогава много ще ми е интересно да прочета колко ви е било готино, докато сте си готвили заедно и сте слушали записите на инженер Донев.
Нищо, че на хубавите новини повечето ти читателки ще реагират с "Аа, не, няма да оставим нещата така..."
