Ако си сред близо 15-те хиляди фенове на страницата Ръководство за Употреба на София във Facebook, може би си представяш автора й Явор Попов като айляк в разпуснати панталони, който си умира да настъпи нещо гнусно или да се набута в градския транспорт, за да предаде усещанията си в карикатура.
От тролея обаче слиза 40-годишен спретнат мъж, женен, с две деца - както можеше да се сетим от събирателния образ Еластина в колекцията на РУС - майки, които прескачат автомобилите по тротоарите и улиците, носейки детските колички над главите си (миналото лято КАТ ги заплаши с глоба от 10 лв., ако пресичат неправилно, но пък си замълча какво да правят, когато не могат да минат заради паркиралите на тротоара коли...)
"Аз самият доста често съм Еластин, но на мъжете ни е по-лесно", казва Явор, графичен дизайнер по професия, който почва поредицата си в края на миналата година и привлича хилядите си почитатели без никакъв умишлен и целенасочен спам. Сега страницата му е супер активна и коментирана и е нещо като форум за хора, на които им се живее на по-чисто, спретнато и културно място.
Ако си разходил домашния си любимец, оставяйки след него "тебешири", за каквито често малките естествоизпитатели мислят втвърдените кучешки лайна, хвърлил си фас през прозореца на колата, или си си запазил място за паркиране с каса за бира (щайга, кашон, кофа за боклук, по-голяма бутилка от минерална вода или какъвто и да е друг "обнародван знак"), рисунките на Явор са чудесен начин да се видиш в тази изобретателна светлина.
Не че на тоя човек винаги му е смешно - току-що е слязъл от тролей, в който "миризмата беше по-подходяща за градска тоалетна", което не само не е най-добрият вариант за започване на деня, ами те оставя абсолютно безмълвен (и бездиханен).
"Има случаи, в които реагирам брутално на някакви такива не-градски прояви, но друг път блокираш и наистина не знаеш какво да кажеш", казва Явор, чиито иронични рисувани забележки бяха изложени за пръв път на тридневния On!Fest миналата седмица.
Явно не само за него "Открехната врата на кола и дискретно изтръскване на пепелниче" е в сферата на стъписващите "атракции", иначе все щяхме да видим някой сърдит гражданин да навира главата на извършителя в купчинката фасове на асфалта. Или на антикултурата трябва да се противоречи кротко, като при психотерапия?
Говорим си с Явор, че ако карикатурите му се извадят на бял свят из столицата под формата на плакати, флайери и дори билбордове, биха подействали проактивно много повече от назидателни и патетични екокампании тип "Да почистим България за един ден".
"Мислил съм си и че биха могли да се развият и в 30-секундни анимационни клипове, тъй като рекламите на социални и обществени теми, които виждам по телевизията, ми се струват доста отчуждени, нестарателно направени и ми се губи забавната част. Хората трудно можеш да ги ангажираш без чувство за хумор и само като им натякваш "на вас чиста ли ви е съвестта?",
Иска ми се също така да се правят повече детски филмчета на подобни теми, защото съм забелязал, че когато превърнеш полезните навици в игра, на децата им е много забавно и започват сами да се интересуват от разделното изхвърляне на отпадъци например.
Затова страницата съм я насочил повече към хората, отколкото към институциите, въпреки, че ме питаха коя партия ми плаща, за да ги рисувам тези неща... А всъщност идеята е да имам по-малко поводи да го правя..."
