Марибел - малката прекрасна колумбийка с трите големи деца, ме помоли да се запозная с неин приятел, отидохме на гости. Там беше Хуанхо, дебел колумбиец със златно "Розарио" на врата. Седяхме един до друг и той подхвана разговор за България, отговарях уклончиво, защото всъщност ми говореше за Румъния. Най-вероятно е имал вземане-даване с някоя румънска пеперудка.
Решихме цялата компания да отидем на караоке - не подозираха таланта ми. След като се уморих да пея, а репертоарът ми включваше дуетно изпълнение с Марибел на Vivo por ella (Андреа Бочели и Марта Санчез), Bailar pegados (Серхио Далма) и още такива, Хуанхо ме покани в тоалетната, не ставаше въпрос за неортодоксална любов,а за да ме почерпи с нещо, което ще ми хареса.
Хареса ми. Кокаинът, който имаше Хуанхо, беше различен. "Ти знаеш за какво става въпрос, остави всичко това и ела с мен", каза Хуанхо. Излязохме и тръгнахме пеша. Кооперацията беше много стара, вратата сива, седнахме в кухнята, ако не сте виждали имигрантски апартамент в Испания, те всички са еднакви, кухни от зората на Гауди, обикновено газови котлони, стара мивка, пералня за музей, хладилник пак за същото място и във всички липсва едно нещо - няма фурна.
Седнахме и Хуанхо свали картите. Извади пакет с размер на книга, разопакова го и го сложи пред мен. Бялата книга имаше емблема, кончето на Ферари. За лаиците, които винаги се съмняват във всичко, пратките винаги се маркират, това служи за обозначение на качеството и картела.
"Това е за теб, това са 45 000 евро!" - слушах внимателно - "Продай го и ще ти дам два килограма".
Взех пакета и тръгнах към моята квартира. Квартирата ми се намираше в най-романтичното място на града - стария квартал Хумедо, на крачка от Плаца Майор (има във всеки испански град).
Двуетажна къща, разделена на два апартамента, на втория етаж живеех аз. Влязох вкъщи оставих пакета, отчупих малко и се върнах в караокето.
Марибел беше на сцената, въпреки смущаващите обстоятелства около нея, тя караше Дженифер Лопез да изглежда като монахиня. Пееше фалшиво, но се поклащаше като богиня.
Приближих се до нея и тя ми посочи с пръст от сцената един мъж. Той се усмихна неудобно и се приближи до мен - Давид, клиент на Марибел. Попита ме мога ли да му намеря пет грама "перико" (кокаин), имах в джоба си цяла буца, но не знаех как да му дам 5 грама, отидох в тоалетната, отчупих едно парче, завих го в салфетка и му го подадох. Даде ми 300 евро.
Прибрахме се вкъщи, седнахме и разказах на Марибел каква книжка имаме. Възползвахме се и почетохме доста. Беше осем сутринта, телефонът на Марибел звънеше, Давид искаше още. Излязох и му го доставих. Този път бяха 10 грама пак на око. Не бяха изминали и три часа, когато Давид искаше още.
Излязох отново, Давид предложи да отидем при компанията му, за да се разплатим за третата порция. Лекомислено, без да разбирам на какъв риск се подлагам, тръгнах с него. Пътувахме двайсет минути, пристигнахме в един "чалет" - еднофамилна къща.
Влязохме в хола, всичко беше затъмнено, на масата точно срещу вратата седеше един мъж.
Масата беше отрупана с бутилки и пепелници. Мъжът на масата беше Дон Анхел, така се обръщаха към него. Дон Анхел, както разбрах по-късно, беше човекът който организира нелегални залагания "чапас". "Чапас" е игра с две златни монети, подхвърляш монетите на едно заградено с метални релси място и залагаш как ще паднат - ези или тура, или и двете.
Височината на хвърлянето трябва да отговаря на твоя ръст, иначе хвърлянето не важи.
Обикновено за една вечер се изиграват около 100 000 евро. Всяка вечер се организират на различни места, има банкер, охрана и играчи.
Тази вечер Дон Анхел беше спечелил много пари и празнуваше. Беше пълно с познати от клубовете момичета. От другата страна имаше висок мъж с бяла коса, беше седнал до масичка и чертаеше. Седнах на масата при Дон Анхел, извадих това, което носех, прибрах парите и останах при тях.
Бяхме размазани, отидох до вкъщи да донеса още, върнах се,бяха толкова много хора и всички ме чакаха. Нахраних ги. Просто чупех парченца и раздавах, както се раздава хляб.
В следващите дни с Дон Анхел бяхме неразделни, компания ни правеха известни адвокати, търговци на монети, банкери, строителни босове. Стоях и гледах, неволно бях създал организация.
Съвети за начинаещи бизнесмени: след като си набавих теглилка "Танита" - най-добрите, вече се заех да пакетирам, исках моята стока да изглежда различно, пакетирах в определен цвят торбички и ги залепвах със запалка.
Стоката беше качествена, все още не знаех, че мога да я мешам и при мен всичко беше чисто. Грамовете ми бяха истински и клиентите доволни.
Една седмица по-късно Хуанхо ми донесе две книги.
Последваха пет, клиентите ми бяха хора, които предпочитат да пушат кокаин, когато смъркаш - ще издържиш максимум около пет грама, след това няма да предаваш. А когато пушиш, за 10 минути могат да изчезнат десет грама. За да пушиш кокаин, трябва да си богат, дневно ти отиват над 1000 евро.
Бях постигнал определен статут, вече бях избягал от Марибел, беше драматично, но мисълта за негърчетата ми даде сила. Латинобясът изпочупи целия апартамент, опита се да ме заколи и ме заплаши с полиция.
Раздялата беше неиминуема.
Бях дилър номер едно, позволявах си доста неща, марискос, моите италиански приятели, забвение.
Създадох си стандарт - и всичко пак се преобърна...
