Няма какво хубаво да кажете за някой човек? Тогава най-добре кажете нещо лошо - особено ако мислите, че това ще ви помогне да предотвратите нечие лошо поведение.
Изглежда, че клюкарстването е получило незаслужено лоша слава - особено така наречените просоциални клюки, които служат, за да предупредим някого за нечестни хора, на които не може да се има доверие. За разлика от злобните дребнави разговори, които разпалват толкова много ненужни слухове в офиса и на училище.
Стига клюкаренето да е добронамерено, то насърчава прояви на благородство
В проучване, което разглежда ефектите от просоциалните клюки, психолозите от Университета Berkeley в Калифорния са открили, че говоренето зад гърба всъщност има някои значими социални ползи.
То намалява стреса при "клюкарите", освен това предпазва хората от това да бъдат използвани от другите - и поощрява по-благородното поведение.
"Клюките наистина могат да бъдат нещо лошо, ала често пренебрегваме факта, че те си имат и добри страни," коментира социалният психолог Роб Уилър - един от авторите на проучването, публикувано в изданието Journal of Personality and Social Psychology. "Много от слуховете произлизат от притеснението на хората за това как другите ги оценяват, а това оказва положителни социални ефекти".
В серия експерименти изследователите накарали участниците да наблюдават икономически "игри на доверието", в които щедростта на играчите и доверието им били отчитани въз основа на това колко точки или долари са склонни да споделят със своите конкуренти.
Колкото повече точки споделяли играчите, толкова по-голяма била потенциалната им индивидуална възвращаемост - стига и опонентите им да споделят, разбира се.
Клюките като ефективен социален механизъм
По време на първия експеримент пулсът на 52-има доброволци бил измерван постоянно, докато те наблюдавали резултатите на двама души, играещи играта. Резултатите показвали ясно, че един от играчите е измамил и е скрил всичките си точки.
Пулсът на участниците в проучването се ускорил, когато те забелязали измамата, а след това споделили на научните ръководители, че се чувствали объркани заради нечестния изход от играта. В момента, в който се открила възможност, повечето наблюдатели на играта решили да изпратят "клюкарска бележка" на следващия играч, с която да го предупредят да не вярва на измамника - действие, след което пулсът на изследваните хора се стабилизирал.
"Открихме, че всички хора, които са участвали в тази форма на клюкарстване, като цяло са водени от искреното си желание да помогнат на другите," разкрива Уилър, отбелязвайки, че това е допринесло и за спокойствието и по-доброто им емоционално състояние. "Вероятността при по-благородните хора да се впуснат в подобен тип клюкарстване е по-голяма".
Хората са готови дори на лични жертви, за да разпространят вестта за измамите
И действително, във втория експеримент, където участвали 111 души, учените открили, че хората с по-голяма склонност към алтруизъм и честност (установена предварително чрез сnециален психологически тест), обикновено се чувстват по-потиснати, наблюдавайки измамата в икономическата игра на доверие.
При тях шансът да изпратят предупредителна бележка, която да спре злоупотребата с други играчи, е много по-голям, както и вероятността да се почувстват по-щастливи и спокойни след това.
"По-благородните и морални хора сред нас са по-склонни да разпространяват слухове за съмнителни хора," обобщава Уилър. "И те си признават за това, защото се притесняват за благосъстоянието на останалите".
Третият експеримент от серията доразвива познатия сценарий - в него наблюдателите биват заставени да пожертват част от парите, получили за участието си в изследването, като един вид "такса" за изпращането на предупредителната клюкарска бележка.
34 от 45 участници се съгласили да се откажат от тези пари, само и само да получат шанса да предупредят другите хора за егоистичния играч, макар да не било сигурно, че това ще промени резултата в играта.
В четвъртия и последен експеримент изследователите събират 399 души от 30 различни града в САЩ чрез Craigslist, които трябва да изиграят няколко рунда от играта на доверието онлайн.
Основната разменна единица в играта са билети за лотария - билетите на всеки играч участват в томбола за награда от 50 долара или iPod. В тази ситуация, в която играчите имат основателна причина да съберат колкото се може повече билети, заплахата от клюки ги подтиквала да играят по-добросъвестно.
Дори самата заплаха за наблюдение/клюки от други действа като сдържащ фактор
Участниците, на които било казано, че наблюдателите на играта могат да изпращат предупреждения за играчите в следващия рунд, играли по-честно от тези, които не били получили такава заплаха.
Интересното в случая е, че заплахата от предупредителни бележки оказала най-голямо въздействие върху хората, при които били отчетени най-високи нива на егоизъм и антисоциално поведение по време на предварителните психологически тестове.
Общите резултати от направените експерименти сочат, че клюките могат да играят важна роля в поддържането на социалния ред - което вероятно е търсен ефект в еволюционен план. Цитирайки теориите на британския антрополог Робин Дънбар, авторите на изследването пишат:
"След като нашите прадеди са започнали да водят живот в по-големи групи, за тях е станало невъзможно да наблюдават поведението на всички членове на групата... Това дава тласък на еволюцията на лингвистичните практики, особено на клюките - като начин за споделяне на информация за отминалото поведение на членовете на групата.
Практиките като слуховете са позволявали на членовете на групите да проследяват взаимно репутацията си на надеждни социални партньори, дори и да нямат възможност лично да следят поведението на всички. Тъй като съмнения за нечия репутация са съществували винаги, членовете на групите са били принудени да не прекаляват с егоизма си, за да не бъдат отлъчени от общността."
Въпреки всичко изследователите не отричат вредния ефект от злобните слухове
Настоящето проучване наблюдава единствено слуховете, мотивирани от алтруизъм, а не злонамерените жлъчни клюки, които увреждат репутацията и всяват недоверие. Този тип клюкарстване вероятно наистина не донася особено големи социални ползи, предполагат авторите.
"Злонамерените слухове са реално явление. Понякога хората клюкарстват, за да отмъстят на враговете си, или за да се изстрелят на благоприятна позиция. Но тук не изучаваме този тип слухове. Подозираме обаче, че съществуването на този тип клюки е причината, поради която слуховете като цяло се считат за нещо лошо," обяснява Уилър.
"Това, което показва изследването ни, е че злонамерените клюки не са единственият тип клюки - и че голяма част от слуховете изпълняват важни социални функции".
