Ръждивите машини на България

УАЗ 452, изоставен в района на хасковските Минерални бани. Дълги години машината е служила като подвижна щабна радиостанция на сухопътните войски. За да осъществи връзка с останалите подразделения, машината трябва да се изкачи до някое високо място, от което да излъчва сигнал.

Високопроходимите "Уазки" се оказват изключително подходящи за подобна работа и много от тях продължават службата си в редиците на Българската армия. За съжаление, показаната тук машина отдавна е изведена от експлоатация и днес ръждясва на полето, близо до една крайпътна бензиностанция.

Снимка: Христо Узунов

Кариерен самосвал КрАЗ 256 от района на Ардино. Камионите от този тип са произвеждани от 1965 до 1977 г. и поради високата си издръжливост, бързо намират приложение из рудниците и кариерите у нас. Въпреки уморения си вид, този КрАЗ продължава да е в движение и повече от 40 години години служи в кариера за добив на мрамор. Заради тежките канари, който се налага да превозва, каросерията му е значително изкривена. V-образният 8-цилиндров двигател пък отдавна е изгубил повечето от 240-те си коня, но това не пречи на камиона отвреме навреме да изпълнява и функциите на влекач.

Един от първите парни валяци у нас ръждясва близо до вилата на Пенчо Семов в Габрово. През 30-те години България изживява период на индустриален подем. Навсякъде из страната се появяват нови фабрики, цехове и заводи, а населените места покрай тях започват да процъфтяват. Възниква нуждата от създаването на качествени пътища, които да ги свържат. По това време строителните машини са внасяни от частни предприемачи, занимаващи се с изграждането на пътната инфраструктура. У нас парните валяци остават в употреба чак до средата на 60-те години, когато постепенно са заменени с по-ефективните такива, снабдени с двигатели с вътрешно горене.

Снимка: Христо Узунов

Румънски трактор Universal 651 изчезва в мъглата на превала Даладжа в Източните Родопи. Тракторите "Универсал" са една от многото машини, създавани в северната ни съседка. Компанията UTB или "Universal Traktoren Brasov" започва работа през далечната 1946 г., произвеждайки лицензни копия на FIAT. Впоследствие създават собствени разработки, много от които могат да бъдат видени на наша територия. Машините от показания тук вид са често срещана гледка из българските планини. Конкретно тази пък участва в разчистването на дърветата, повалени от снежното бедствие, сполетяло Родопите в началото на 2015 година

Пасторален пейзаж с "Москвич" от изоставена махала в близост до село Желен, община Своге. Популярни до неотдавна, автомобилите от вида "Мохер", които са в движение, вече попадат в Червената книга на изчезващите МПС-та. Повечето москвичи отдавна събират ръжда по дворовете на къщите или под дървото пред блока, но не е изключено да попаднете и на някой функциониращ екземпляр. Машини като тази тук често могат да бъдат забелязани да се движат без регистрационни номера по черните пътища на страната. Техническото им състояние обикновено е такова, че никога не биха минали ГТП, ако въобще на собствениците им хрумне подобна мисъл. Въпреки всичко, съветските ветерани вярно изпълняват функциите на механичен кон и смело катерят баирите, превозвайки материали за вилата.

Снимка: Христо Узунов

FIAT 1300 на софийската улица "Цар Иван Асен II". Автомобилите от този модел се произвеждат от 1961 г. до 1967 г. Още с появата си се превръщат в сензация в цяла Европа, като част от тях сепроизвеждат от заводите "Застава" в съседна Югославия. Този факт позволява на българите с "по-сериозни" връзки също да се снабдят със "западен автомобил". За съжаление, днес много малко машини от този тип са в движение, като повечето от тях са собственост на ретро фенове.

Корабни останки край бреговете на язовир "Студен кладенец". През 70-те и 80-те години на миналия век "Галата" и още няколко подобни корабчета осъществяват редовни туристически разходки по водите на язовирите "Кърджали" и "Студен кладенец". Корабчетата бързо се превръщат в атракция и от цялата страна пристигат желаещи да се повозят. Годините обаче минават и настават времена, в които повече няма място за плавателните съдове. Част от тях са предадени за скраб, а други споделят съдбата на "Галата", ръждясвайки край брега.

Снимка: Христо Узунов

Стар речен кораб, циментиран край морския бряг в местността Отманли край Бургас. Построеният в Русе плавателен съд през 60-те и 70-те години служи като плаваща база на Дунавския флот. През 1981 г., след като е изведен от експлоатация, корабът е докаран с влекач от Варна край бреговете на Отманли. Там е застопорен в земята, за да се превърне в бъдещата Централна школа за подготовка на леководолази към ОСО. Самата школа просъществува едва 15-ина години и днес само металните останки от речния съд напомнят за нея.

Снимка: Христо Узунов

Транспортен самолет Ил-14 на вечна стоянка пред авиомузея в Крумово. Първият си полет Ил-14 прави през 1950 г., за да се превърне през следващото десетилетие в един от най-популярните пътнически самолети на страните от социалистическия блок. Гражданската версия на самолета побира 24 души, а военната - 32 десантчика. Показаният тук експонат е служил в нашите ВВС за обучение на парашутисти.

Снимка: Христо Узунов

Бракувани вертолети Ка-32 АО на стоянка край летище София. Ка-32 са многоцелеви хеликоптери, предназначени за превоз на хора и товари. Използват се в широк кръг дейности, между които спасителни операции и строително-монтажни работи. Характерно за тях е, че използват съосна схема за париране на реактивния момент, включваща два носещи винта, разположени един над друг и въртящи се в противоположни посоки. Машините тук са собственост на частна българска фирма, но поради изтекъл ресурс са използвани за резервни части.