Ако има едно нещо, което винаги ще помним за изборите от 2012 г., това е, че именно тогава беше момента, в който монополът на белия мъж изчезна от американската култура.
Не че белите мъже все още не са във водеща позиция - вероятно превъзходството им в политическия блок ще се запази завинаги, ала вече съществува идеята, че тяхната победа не е гарантирана само заради участието им в играта.
На тях ще им се налага да се потрудят и заслужат позициите си, както всички ние го правим. Мит Ромни беше бял мъж, подкрепян от бели мъже и 62% от тях бяха сигурни, че той ще спечели. Защото той "изглежда като президент".
Тази фантазия се взриви на деня на изборите, а заедно с нея си замина и самоувереността на белите мъже
Вероятно не е случайност, че по време на първия мандат на Обама това, което започна като отцепническа мъжка субкултура, успя да се прерасне в активната онлайн общност на самопровъзгласилата се "мъжесфера": убежище за всички мъже, които се чувстват дискриминирани, игнорирани или винени.
Според тях несправедливите присъди за изнасилване и издръжки на деца при развод заслужават еднакво или дори по-голямо внимание от самите изнасилвания и вековете на систематична и принудителна бедност. Не че тези проблеми са глупави - всяка несправедливост заслужава внимание и грижа, обаче докато някои хора се опитват да намерят лекарство за рака, други се оплакват от запушен нос.
Когато философията ти - затвърждавана отново и отново от други мъже, които са точно толкова уплашени, колкото теб - диктува, че мъжете са истинските жертви, а жените - потисниците, единственият сигурен изход от тази ситуация е да се върнем към традиционалистките модели на поведение, където всеки "си знае мястото". Тогава всичко би било отново наред. Ще имаме президент, който "прилича на президент".
Вярвайте в това колкото си искате, но никога не можем да се върнем назад, точно както не можем да върнем пастата за зъби обратно в тубичката й
А фактът, че тази метафорична паста за зъби е размацана навсякъде, е изключително плашещ за много мъже, независимо дали го осъзнават или не. Този страх изглежда толкова инстинктивен, че започва да се промъква от все по-абсурдни кътчета на блогосферата в мисленето на иначе разумни мъже. Мейнстрийм мъжественоста започва да изглежда нестабилна.
Можете да проследите този страх дори в най-безобидните съвети за срещи, които не се колебаят да учат жените да не бъдат "твърде шумни" или "твърде забавни", все едно бялото безизразно платно е нещото, което възбужда всички мъже.
Сякаш самата идея за съветите на първа среща, които учат хората как да се представят в най-добрата възможна светлина, за да привлекат потенциален партньор, вече не е предостатъчно вредна и за двата пола.
Този страх се забелязва и в паникьорския традиционализъм на Чаената партия в САЩ. Или в ужасяващия комплекс за "доброто момче" и дори в неуверените млади "пичове", които си мислят, че големите мускули и хомофобията ще ги превърнат в "истински мъже".
Ала най-много този страх прозира в злонамерените редакционни статии, посветени на това как белите мъже получават незаслужено лошо отношение: "Доколкото разбирам, всички мъже сме еднакви, всички сме виновни и сме част от белия патриархат, стоим си в изцяло мъжкия кънтри клуб, удобно облегнати на кожени кресла и се взираме в лосовата глава над камината. Всички сме свине, които държат жените си голи, боси, бременни и не ги пускаме от кухнята".
Сякаш малка групичка мъже заслужават особено признание, че не са пълни задници и социопати
Схващането, че истинските жертви са белите мъже, придобива глобални измерения. Добре бе, момчета - чувствата ви са наранени, схващам го. Напълно непознати хора ви се подиграват, задето сте големи бели идиоти.
Ама те не ви познават - може би животът ви не е бил толкова лесен, колкото на прословутия "бял мъж", за който всички твърдят, че рине парите си с лопата и управлява целия свят. Та вие не управлявате света! Дори не можете да покриете пода си с пари! Това не е честно!
Ала нещата стоят по следния начин. Не че животът ви е бил лесен, просто определени трудности не са ви засягали - трудности, които въздействат на други групи, ала са вероятно са невидими за вас. Лично и индивидуално никой не ви обвинява за нищо, нито пък някой иска от вас да се откажете от интересите и притесненията си.
Просто ви молим да припознаете и да допринесете за трансформирането на една система, която ви е поставяла в по-благосклонна позиция, защото това е правилното нещо, което трябва да направите. Възможността не е ограничен ресурс - това, че другите хора ще имат някакви неща не означава, че вие автоматично няма да имате достъп до тях.
Всъщност всичко ще бъде наред. Дори ще бъде по-добре, отколкото е сега
Така наречената "война срещу мъжете" въобще не е война срещу мъжете, а война за равенство. Чувствате се ощетени и непредставени? Оплаквайте се на някой, който не е бил в същата ситуация цели 200 години.
Та вие дори и един ден не сте изкарали по този начин (предимно защото това все още не ви се случва в действителност - вие винаги сте били и винаги ще бъдете представени в обществото). И можем да ви кажем, че не сте истински подчинени, защото ако бяхте, нямаше да се обръщате за помощ към нас - предполагаемо доминантната група, точно както ние сме принудени да се обръщаме към вас и да ви молим да ни върнете правата на репродукция, брак и еднакво заплащане за еднаква работа.
Вместо това вие ни обиждате и ни отчуждавате, и се опитвате да ни натикате обратно там, "където ни е мястото". Жените, цветнокожите и ЛГБТ хората имат правото да се оплакват, защото сме си го заслужили.
И сме малко заети да работим върху един проект, наречен "равенство". Така че когато спрете да мрънкате за това, че сте изгубили 1% от привилегиите си, се обадете. Бихме могли да използваме помощта ви.
