В центъра на оживена Барселона цари необичайна тишина - чуват се само глъчката на деца, играещи на малка детска площадка, и песента на птиците.
Почти няма трафик, а пространството, където биха паркирали автомобилите, е превърнато в зони за игра, дървета и дори писта за бягане.
Tова се случва благодарение на идеята за т. нар. Суперблокове (Superblocks или Superilla) - радикален план за възстановяване на улиците от шума и замърсяването от трафика. Според организаторите това ще спаси стотици животи, които биха могли да бъдат загубени заради силно замърсен въздух. Освен това има претенции да вдъхнови и други градове.
До момента има само шест суперблока, но Барселона планира още стотици. Те са съставени от девет съществуващи блока от сгради, обединени заедно в зона, която забранява всички превозни средства, освен основните, за които пък е наложено ограничение на скоростта до 10 км/ч. Паркингът за жителите се намира под земята.
Някои от живущите там са против плана - било защото искат колите им да са точно пред домовете им, или защото ръководят местен бизнес и смятат, че търговията ще бъде засегната от спирането на трафика.
Но идеята се оказва популярна в други градове като Сиатъл, където се обмисля въвеждането на нещо подобно.
"Автомобилите заемат 60% от публичното пространство в целия град", казва заместник-кметът на Барселона Джанет Санз. "Веднага след като преразпределите това пространство и възстановите баланса на ситуацията, вие подкрепяте групи, които дотогава не са имали достъп до това пространство", обяснява идеята той.
Барселона обаче има такъв план не само за трафика. Тя е първа и що се отнася до защита данните на гражданите. Нещо, което става все по-голям проблем, тъй като градовете събират данни постоянно чрез сензори, камери за видеонаблюдение и дори телекомуникационни мрежи.
Съгласно план, иницииран заедно с други градове, сред които Бордо, Единбург, Флоренция и Манчестър, Барселона определя, че данните за гражданите (дефинирани като лична или нелична информация и генерирани в цифровата публична сфера) трябва да бъдат признати като публичен и индивидуален актив и да бъдат използвани единствено в обществен интерес.
„Вярваме, че технологията трябва да бъде в услуга на гражданите, за да подобри качеството на живот в градовете и да не създава цифрово изключване", обяснява градският комисар по цифровите иновации Майкъл Доналдсън.
"Да си smart не идва само от интелигентността, която технологията предоставя, но и от гражданите, от техния опит, от знанията им, които могат да бъдат събирани за по-добри обществени решения. Трябва да обясним как и какво събираме и какво ще правим с данните", допълва той.
Общинският съвет на Барселона печели два пилотни проекта, които ще се осъществят следващата година. Единият ще разгледа как да се справи с устойчивата енергия, като я генерира от пътни настилки, а другият се фокусира върху това как технологиите могат да бъдат използвани за подпомагане на възрастното население на града.
Доц. Катрин Д'Игнацио от Масачузетския технологичен институт посочва, че данните, които градовете събират, трябва да бъдат анализирани, за да направят градовете приобщаващи за всички граждани и да се вземат предвид групите, които са били игнорирани преди това - като жени, цветнокожи, хора с увреждания и др.
Д'Игнацио обяснява, че в дискусията за интелигентните градове до момента подобни групи са оставали пренебрегнати, а градовете са били проектирани да работят "много добре за бели мъже от елита и не много добре за останалите".
Някои жители на Барселона, като феминисткия кооператив за градско планиране Punt 6, се опитват да възстановят този баланс, като се фокусира върху различни области. Като например модели на мобилност в града, от които очакват да разберат как жените, децата и възрастните хора се придвижват. Това често се случва по много различни начини за мъжете. Например, жените използват повече обществен транспорт.
"Често мислейки, че не искаме да дискриминираме някого, просто игнорираме пола. А това е глупав подход. Ние не решаваме проблем, като го игнорираме. Имаме проблем със създаването на приобщаващи градове", смята доц. Д'Игнацио.
Тя добавя, че твърде често големите корпорации навлизат в даден град и предлагат да направят "X, Y и Z", а разполагащите с оскъдни ресурси градски власти казват "Страхотно, нека го направят". Според Д'Игнацио обаче както технологичните компании, така и градската управа са съставени основно от бели мъже и пропускат да разгледат по-задълбочено общността.
А тя е решена да промени това в Барселона.
