Бъдещето на Небет тепе в Пловдив придобива по-бледи оттенъци на първоначално замислената твърдина с 14-метрова кула и високи крепостни стени - поне такива индикации даде екипът на кмета Иван Тотев, който събра обществеността на „революционно обществено обсъждане" и обеща нови археологически разкопки тази година.
Въпреки че такива публични дебати са стандартна практика, особено за обект с национално, дори световно значение, какъвто е Небет тепе - от праисторията до Възрожденската епоха, Тотев на няколко пъти натърти на публиката, че е събрана там заради неговата добра воля.
Още по-смущаващо бе собственото му признание, че не познава добре проекта и използва случая, за да влезе в час.
А темата на упражнението „Диалог с гражданите" беше „Цитаделата на Одриса" - или преработеният идеен проект на арх. Юлий Фърков, сега застъпващ тракийско минало на митичния хълм на Стария Пловдив. Но със същата грешка - пренебрегване на едни културни пластове за сметка на други и нарушаване на международните стандарти за реставрация.
Козметичните промени, с неубедителна PowerPoint-презентация, не бяха задоволителни на фона на камарата неизвестни, сред които защо не е проведен открит конкурс за Небет тепе, колко струва, откъде ще бъдат набавени „оригинални" материали, защо сега се развява нуждата от реставрация и дали няма преплетени частни интереси.
Леки корекции и траки вместо рицари
Основните моменти са частично възстановяване на квадратната кула - с 8 метра височина, на бастиона при северната порта и на част от крепостни стени - с 4 метра, така че да бъдат подчинени на „силуета" на града на тепетата - екзотична дедукция в реставрацията, която напълно очаквано пак не се хареса на пловдивчани.
За сметка на това арх. Фърков монотонно цитира древни легенди за траките, с което отегчи и изнерви аудиторията, а след това негов колега пое юздите, за да изтъкне инвалидните рампи като достойнство, както и бъдещ туристически паркинг, предвиден да обслужва част от 6000-7000 туристи дневно. Освен това, проектът предвижда и експониране на тайния тунел, прокопан във вътрешността на хълма.
В скиците остава т.нар. „съвременен механичен подход", вероятно ескалатор или въжена линия, който ще свързва подножието при подлеза на тунела с югозападната кула на хълма.
Там ще има две тераси за изглед към р. Марица и към останалите тепета на Пловдив, пешеходни алеи, музей, над 50 информационни табели и театрон с 200 седящи места, необяснима мини-конкуренция на античния Амфитеатър.
Зам.-кметът Стефан Стоянов увери, че никой не бърза, че още не се знае откъде ще дойде финансирането, както и че общината е на съвсем ранен етап от това, което в местната архитектурна гилдия наричат профанизация на Небет тепе. Сравнително удачно обещание, особено предвид разкопките, които тепърва предстоят, и местните избори.
Акт за раждане без печат
Проектът пропуска цялата източната крепостна стена, тъй като не е проучена. Същото потвърди и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Кисьов, но според Тотев няколкото десетилетия проучвания на хълма стигат като основа за идейния проект, който да се „обогатява" с течение на разкопките.
Така и не стана ясно с какви материали ще се надграждат крепостните стени, а основният професионален спор се въртеше около липсата на категорични данни, включително за датировката на различните останки на тепето.
Арх. Юлия Стефанова от Министерството на културата му напомни, че Небет тепе е изключително държавна собственост, така че за всяка намеса се изисква пълна археологическа документация, каквато липсва. Не стана ясно защо, въпреки тези аргументи, същото Министерство на културата одобрява първоначалния "средновековен" проект на Фърков за Небет тепе през м.г.
Костадин Кисьов призна, че пълни геодезически замервания няма.Според него има нужда от разкопки на къстоантичните жилища на Небет тепе, както и на Рахат тепе в непосредствена близост, където са открити оставки от културен пласт на дълбочина от 3 метра от ранножелязната епоха.
Твърдо НЕ
Оценките в залата бяха изцяло негативни - измислен образ, пренебрежително повърхностен подход, агресия към миналото, обидна имитация, която обезличава историческата стойност и многопластовото богатство на Небет тепе.
Основният привърженик Божидар Димитров се качи на трибуната, но бе освиркан от участниците, след което реши да назидава археолози, но в крайна сметна напусна, заглушен от тропане по банките, защото не искал да се занимава с хора, които не искат да го чуят.
Към третия час нивото на дебата рязко се сниши и мина в отровени нападки и лични пререкания, така че се наложи администрацията да обещае ново обсъждане след един месец, при това, забележете, след създаване на широка работна група от експерти извън екипа на Юлий Фърков.
Кметът Тотев изслуша критичните коментари, а в отговор гарантира изоставянето на философията „до зъбер и керемида", която опасно опря в един от най-старите населявани обекти в Европа.
Това се случи през миналата година, когато Пловдивската община бързаше за финансиране по Норвежката програма, но Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) изпрати отрицателно становище в МК заради липса на научни доказателства.
Дафина Барфончовска, бивш служител на НИНКН, попита защо най-укрепената част на древния Пловдив ще се „отваря" с ескалатор, тераси за „съзерцаване и отдих" и терасиране на хълма с пътеки. Според нея това противоречи на идеята за недостъпност на Небет тепе с надграждане на крепостните стени.
Според нея няма и следа от обозначаване на различните периоди, давайки за пример възстановяването на кулата и бастиона по един и същ начин, независимо от различната им датировка.
Накрая кметът Иван Тотев обеща да търси максимално широко съгласие как да изглежда емблемата на Пловдив. Това само по себе си се явява пробив, особено за град, който не е свикнал с обществени обсъждания, макар че би трябвало да е преживял пряката демокрация в едни отдавна забравени времена. Малка победа в дълга битка.
