Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Борисовата градина на Стефан Иванов

място за безвремие бебешки колички/ поети простаци политици / и изпити бири...
място за безвремие бебешки колички/ поети простаци политици / и изпити бири...

Сред 27 поети, участвали в международното издание на поетичния фестивал СОФИЯ: ПОЕТИКИ, публиката избра за свой фаворит поета Стефан Иванов.

Край Езерото с лилиите той представи стихотворението си „Борисовата градина 2".

 

Борисовата градина 2

Стефан Иванов


в зелено и златно в чешми и асфалт си облечена пред нас

с прическа стигаща до хоризонта протягаш сезони и алеи


видях те още като те видях 
до националното радио 
до виковете на феновете край стадиона 
до кортовете по които се потях 
до орлите на моста и стареца с пуканките на спирката


виновна ли си че си по-добра от всеки магазин 
защото той досажда с наглост 
с гробове по своята витрина


встрани от светофари и тълпа усетих тихата ти телепатия 
пожелах да бъда атом от следобеда на анатомията ти 
в която няма орган за безнадеждност 
няма фрактури на таза и кръв в корема 
не ти идва да скочиш от мост щом седиш на пейка


за сметка на това цялата индустрия става 
отива на кино изтича в канала 
вижда се колко струват 
онези които прикриват грешките си 
спасяват кариерата си със свински постъпки 
онези които въобще не ходят в теб 
освен за официално откриване молебен и рязане на ленти


не знаят какво даваш всекидневно


смесваш спомен с желание и реалност 
от мизерията раждаш подслон и подкрепа 
по поляните изникват 
библиотека вила бар печатница болница сцена фейсбук 
захарен памук чайка седем небеса вишнева градина 
по поляните изникват 
смаяни ангели които пият ябълково вино бира мента с газирана вода 
усмиряват олигофрени успокояват истерици вразумяват фашисти 
водка разреждат със сенки тарамбуки и китари 
празнуват рождени дни в полумрака с романтика и сантименти 
играят тенис на маса с хилки и перла 
хранят червенобузи костенурки комари жаби кучета 
по поляните 
издишат дим с форма на лице с бръчки от смях 
с устни подути от експедиция чията цел е била денонощна целувка


какъв е този звук високо във въздуха 
нима така стоят нещата и ридание заглушава цъфтежа на кикота


ако по поляните ти изникне смърт 
ако някой умре или бъде убит в теб 
не вярвам да се умориш не вярвам да чувстваш че го няма 
защото щом се е появил и си е отишъл тук 
не в яма не в памет 
в дома на парка ще остане 
денем дълго 
ще прекопава кухнята ще полива коридорите 
ще плеви бурените в будоара ще бере плодовете на стаите 
нощем нежно 
ще ляга в лехата 
с разлистени хладни чаршафи


тези отломки издигам 
тези отломки издигам 
тези отломки издигам срещу твоята разруха

Най-четените