Представете си, че се запознавате с човек, който идва от далечна страна, но разбира отлично вашия език. След като не съществува непосредствена бариера пред комуникацията, бихте ли адаптирали тона и ритъма на гласа си? Бихте ли променили темпото на паузите в речта си?
А бихте ли променили езика на тялото си, мимиките и израженията на лицето си в зависимост от произхода на човека пред вас? Бихте ли седнали по различен начин, бихте ли обръщали повече внимание на жестовете, които правите с ръце?
Това са само няколко деликатни промени в поведението, които могат да допринесат за т.нар. "коефициент на културна интелигентност" (CQ - от cultural quotient, по подобие на коефициента за интелигентност IQ). Има все повече доказателства, че си струва да ги усвоите.
"Факторът, който в най-голяма степен определя успеха ви в днешния свят без граници, не е коефициентът на интелигентност, нито автобиографията ви, нито дори експертният ви опит. Това, което ще промени залозите, е вашият коефициент на културна интелигентност," твърди социологът Дейвид Ливърмор, автор на книгата "Разликата в културната интелигентност".
Според последните научни открития, високият CQ е от решаващо значение в широка гама от кариерни сфери - банкери, военни, учени, преподаватели. Този фактор помага на всички, които редовно комуникират с хора от различен произход.
Какво представлява CQ? Защо някои хора имат по-висок коефициент на културна интелигентност от другите? И как можем да развием тези способности?
Голяма част от изследванията на тема CQ са дело на Сун Анг, професор по мениджмънт в технологичния университет "Нанян" в Сингапур. В края на 90-те години тя работи по ъпдейтването на компютърните системи в Сингапур, за да предотврати "бъга Y2K" - софтуерен проблем, заради който човечеството се опасяваше, че ще доведе до срив на компютърните системи при настъпването на новото хилядолетие. По това време Анг събира международен екип от програмисти, с които да реши проблема.
Скоро тя установява странен феномен - въпреки че в групата й влизат някои от най-интелигентните специалисти в бранша, те просто не умеят да работят заедно.
Екипите се оказват неефективни и трудно постигат добра интеграция. Първоначално участниците се съгласяват около общо решение, но впоследствие го реализират по коренно различни начини.
Очевидно това не става въпрос за липса на експертиза, опит или мотивация. Това, което Анг наблюдава, е, че изключително талантливи специалисти се спъват в културните си различия, което води до пропуски в комуникацията и разбирането.
Анг започва да работи заедно с икономиста Пи Кристофър Ърли, с когото изгражда изчерпателна теория за CQ. Под културна интелигентност те разбират "способността на един човек да функционира ефективно в разнообразни културни контексти".
Коефициентът се определя чрез поредица от въпроси, които оценяват четири отделни компонента.
Първият е "Стремеж към културна интелигентност" - мотивацията на човек да научи повече за други култури. После идва "Културното познание" - разбиране за културните различия, пред които можете да се изправите. "Стратегията за културна интелигентност" изучава как осмисляте тези трудни конфронтации и как се учите от тях. Четвъртият компонент оценява поведенческата ви гъвкавост - дали сте способни да се адаптирате като "културен хамелеон".
Човек с нисък CQ е склонен да възприема поведението на всички останали през собствената си културна призма.
Ако например произлиза от по-колективизирана и общителна среда, и забележи, че колегите му от Япония и Корея са много мълчаливи по време на среща, той може да приеме, че са враждебно настроени или отегчени.
В авиацията подобни културни различия могат да причинят сривове в комуникацията между пилотите и авиодиспечерите, което понякога е довеждало до фатални катастрофи.
Човек на върха на CQ-скалата осъзнава, че мълчанието е знак на уважение и че обратна връзка няма да бъде дадена, освен ако не бъде отправена изрична подкана за такава. В резултат на това той ще се погрижи да създаде подходящи възможности в рамките на срещата, така че другите да изразят своето мнение.
Много изследвания се занимават с начина, по който емигрантите се адаптират към живота в чужбина. Хората с най-висок първоначален CQ по-лесно се вписват в условията на новия си живот.
Културната интелигентност обаче има приложение и в по-обективни аспекти на кариерния успех - на ефективност при международни продажби, умения за преговори и цялостни лидерски способности.
Трите форми на интелигентност
През 2011 г. 126 офицери от Швейцарската военна академия са подложени на изследване, което отчита три показателя - коефициент на интелигентност (IQ), коефициент на емоционална интелигентност (EQ) и коефициент на културна интелигентност (CQ).
Офицерите са изследвани, докато изпълняват различни задачи в подкрепа на силите на ООН на чужди територии или международни военни учения. Макар че и трите фактора допринасят за общия успех, оказва се, че най-важен от тях е CQ. Коефициентът на културна интелигентност е определял 25% от разликите в успеха на военнослужещите в международни мисии. IQ е имал само 9,5% влияние върху разликите, а емоционалната интелигентност - едва 3,5%.
Хората с висок CQ по естествен път гравитират към работа на международни позиции. Проучванията обаче показват, че разликите в този коефициент могат да предскажат и каква ще е ефективността им след наемането.
Много мултинационални компании обмислят въвеждането на тестове за културна интелигентност на бъдещите си служители и търсят начини да подобрят резултатите на персонала си.
Психолозите твърдят, че културната интелигентност може да бъде усвоена. Разбира се, нищо не може да замени прекия личен опит от живота в друга държава. Хората обаче извличат полза от досега си с различни култури само ако желаят да се научат на тези умения.
Тази стратегия е помогнала на банкери, които се местят да живеят в Близкия Изток и Азия, да се адаптират напълно към новия си живот само за три месеца.
Адаптивността като начин на мислене
Не всички успяват да увеличат своя коефициент на културна интелигентност с опита. Дори след години на живот в чужбина, разбирането на хората за други култури достига точка на застой.
Убежденията на хората за техните способности често се превръщат в самоизпълняващи се пророчества. От една страна, някои хора възприемат уменията си като "фиксирани" и неизменни дадености. Други имат нагласа към развитие, по-склонни са да проявяват упоритост за преодоляване на трудностите и възприемат нови предизвикателства.
Колкото повече препятствия се трупат, толкова по-ясно се вижда разликата между двете групи. Ако в началото хората с фиксирани нагласи започват с по-голям успех заради естествен талант, много бързо могат да изостанат спрямо някой с нагласа за растеж.
Чужденецът, който смята, че културните атрибути са фиксирани, изпитва по-голяма тревожност по време на комуникацията си с местните хора. Той успява да се пречупи след трудна комуникация, без да обмисля начините, чрез които да се адаптира в бъдеще. По този начин културните различия може да започнат да му изглеждат като непреодолими граници.
Индивидуалните убеждения създават сами по себе си реалност. Въпреки тези нови начини на мислене за CQ, изследванията в тази област все още са в зародиш.
Международната и междукултурната динамика се променя много бързо, и все още има много неща, които да учим за начина, по който да подобряваме културната компетентност. В свят, в който глобалните връзки стават все по-тесни, това ново разбиране не се появява достатъчно бързо.
