Явор Гърдев хвърля ръкавица на закостенелите традиционалисти с най-новата си авангардна постановка на "Хамлет" от Шекспир в Народния театър. "Хамлет" е като нокаутиращ удар по всичко онова, което сме гледали и чели досега за "Хамлет".
Близо четиричасовият спектъкъл има ефект на боксова ръкавица, която се забива в подсъзнанието и ни кара да мисим, да мислим. И да се съмняваме в онова, което сме знаели досега и което ни се струва, че току-що сме гледали на сцената. Сюжетът е същият - датският принц Хамлет научава след сватбата на майка си Гертруда с брата на баща му - Клавдий, че последният е отровил баща му.
За да се ожени за майка му и така да се докопа до кралския трон. Научавайки новината от духа на баща си, той решава да отмъсти заради баща си, като се направи на луд. По пътя към отмъщението обаче губи някои от близките си хора, включително и любимата си Офелия. От тук нататък обаче нищо не е същото, каквото го знаем отпреди.
"Дания е затвор", произнася присъдата си още в началото Хамлет (Леонид Йовчев). Затова от тук нататък зрителят попада в нещо като строго охранявата зона на затвора "Алкатрас", обкръжен отвсякъде с вода.
Целият спектакъл е в милитъри стил - замъкът Елсинор прилича на супермодерен студен затвор от стомана и стъкло. Всички са облечени във военизирани облекла, някои имат шлемове и оръжие за нощно виждане, обути са в груби обувки и кубинки. Всичко е сурово и доведено до крайност.
В този военизиран свят и нравите са като на война. Омразата стига до братоубийство (Клавдий отравя брат си), бащата Полоний жертва без грам угризение дъщеря си Офелия. Дори Хамлет убива някак ей така - първо Полоний, след това и приятеля си Розенкранц (Ованес Торосян). Агресията и насилието тук са норма и част от оцеляването. За това говори една от първите сцени на масов бой в замъка/затвора, Хамлет също е пребит като куче от своите довчерашни приятели и поданици.
В този свят няма място за чувства, за морал, за нежност и емоции. Те са скрити дълбоко в сърцата на героите, спотаявани са с години и ако се проявят - имат извратен изказ. Майката Гертруда събува панталоните на сина си Хамлет и го милва по бедрото, Хамлет я целува страстно в устата - намек заа едиповата му, странна любов към майка му.
Затова любов между Хамлет и Офелия в общоприетия смисъл не може да има. Тя е само деликатно загатната в една сцена, в която Хамлет, обезоръжаващо гол, танцува и весело се плиска с вода пред погледа на Офелия, която му пее You've Got The Love. Затова пък в Офелия е влюбена Рейналда (Гергана Арнаудова), която се застрелва, когато научава за самоубийството на Офелия.
Сценографията и костюмите на Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова на „Хамлет" заслужават специално внимание. Но без "кино" визията - ефектната мултимедия на Венелин Шурелов, както и ударната музика на Калин Николов представлението нямаше да има препратка към днешния ден.
Новият "Хамлет" сякаш прави снимка на ежедневието ни - на лицемерните и коварни политици, на агресията по улиците, на живот, в който приятелството и любовта са само разменна монета. Доста сурова присъда на самия Явор Гърдев, който я поднася безапелационно и без място за обжалване.
Той не би бил така убедителен без великолепния актьорски ансамъл, който работи като машина. Откроява се над всички Лео Йовчев като Хамлет, Мариус Куркински като Клавдий, Светлана Янчева -Гертруда, Валентин Ганев като Полоний, както и по-младите - Христо Петков, Весела Бабинова (Офелия), Иван Юруков, Ованес Торосян и Павлин Димитров.
Провокативният "Хамлет" е може би най-добрата постановка, правена досега от Явор Гърдев, достойно обобщение на близо 20-годишния му опит в театъра и киното. Спектакълът повече поставя въпроси, отколкото отговори. Така че на излизане от театъра продължаваш да мислиш и да търсиш сам за себе си отговорите на въпросите. Ако ги намериш...
