Преди десет години те искаха динамична кариера, деца И щастлив брак, но сега откриха, че не могат да имат всичко...
Преди десет години "да имаш всичко" се превърна в мания за цяло поколение жени. През 2002 г. изтощителната реалност бе пресъздадена безпогрешно в бестселъра на Алисън Пиърсън "Не знам как го прави тя".
С наближаването на премиерата на филмовата адаптация на тази книга попитахме няколко жени, които "са имали всичко", как животът им се е променил за последното десетилетие.
"Извадих на показ нежната си страна - с цената на кариерата"
Мелиса Леинг е на 40 и е омъжена за 41-годишния Камерън, който работи в областта на финансите, и живее с двете им деца: 9-годишната Тилия и 6-годишния Ноа. През 2002 г. Мелиса е главен глобален директор на инвестиционна банка от лондонското Сити, като комбинира отговорната си длъжност с отглеждането на деца. Днес обаче животът й не би могъл да бъде по-различен. Ето нейната история:
"Разбира се, че можем да комбинираме блестяща кариера с грижата за малки деца... стига да имаме предвидимо разписание, фантастична бавачка и всичко да върви по план абсолютно винаги. Но ако закъснеем за една среща, или пък бавачката реши да напусне, всичко започва да се сгромолясва.
За мен този ден настъпи през 2008 г. - след шест дълги години разкъсване между работа и майчинство. Трябваше да хвана полет за Ню Йорк, Камерън трябваше да се върне от Азия, а бавачката беше извикана да се грижи за децата, докато и двамата ни нямаше.
Както винаги, всичко беше планирано и уговорено с военна прецизност. Но в последния момент бавачката се обади и каза, че е болна.
Докато седях на леглото и очите ми се пълнеха със сълзи, започнах да осъзнавам, че беше невъзможно нещата да продължават по този начин. Бяхме сбъркали приоритетите си тотално.
Това не беше начинът, по който искахме да живеем и да отглеждаме децата си. Исках да прекарвам време с тях, вместо да пропилявам безценните си нощи и уикенди прегърбена над лаптопа и мобилния телефон, сякаш животът ми зависи от тези две устройства.
Беше ми писнало да живея на ръба на пропастта - работейки по 10 часа на ден, пътувайки в чужбина без предупреждение, пропускайки училищни събития. Нещо трябваше да се промени. И така по време на един дълъг и емоционално наситен разговор с Камерън, реших че трябва да се откажа от работата си, въпреки че по онова време печелех повече пари от него.
Решихме да се преместим в по-малко жилище. Въобще не работех, докато синът ми не започна училище, а сега преподавам уроци по фитнес на открито, практикувам северно ходене и разхождам кучета, докато децата ми са на училище. Разбира се, печеля много по-малко от старата си заплата - понякога само по 8 лири за цяла сутрин, но това, което правя сега, ми доставя много повече удоволствие.
Добре де, вече ми се струва, че едно карамелово макиато в Старбъкс е прекалено скъпо, но от друга страна животът ми е много по-богат. Мъжът ми се връща от работа в един топъл дом, радва се на домашно приготвено ястие и щастливо семейство всяка вечер. А това е просто безценно.
Открито си признавам, че преди бях твърдоглава и прекалено критично настроена. Трябваше да бъда такава, за да оцелея в кариерата си и това се отрази на семейния ми живот, където бях критична и нетърпелива спрямо хората, които обичам най-много. Сега съм много по-спокойна и нежната ми страна е на показ. Съпругът ми казва, че съм се променила към по-добро и в резултат от това съм по-щастлива от всякога.
"Възможно да бъдеш майка с добра кариера, ако имаш по-гъвкава професия"
43-годишната Джоана Бери е омъжена за Грант, който също е една година по-голям от нея. Те имат три деца - Джоузи на 12 години, Джордж на 9 и Едуърд на 5 годинки. Джоана току-що написа първия си роман, "Да не ти пука за ботокса: Алекс". Но преди 10 години тя се бори с тежката задача да бъде съпруга, майка и партньор в топ адвокатска фирма в Лийдс. Тя споделя:
Само осем седмици преди това бях родила дъщеря си, но въпреки това бях на работа, едвам се побирах в най-хубавия си костюм и се готвех за най-важната презентация в кариерата си. Ако всичко минеше добре, щях да стана един от най-младите партньори на компанията.
Но очите ми не спираха да следят часовника, защото знаех, че трябва да се върна вкъщи навреме, за да нахраня Джоузи. Осем седмици след това, вече спечелила повишението, което толкова отчаяно желаех, отново работех на пълен работен ден и бях решена да докажа на себе си, а и на колегите ми, които може би са се съмнявали в това, че можех да си върша работата и да бъда майка едновременно.
Подходът ми беше спокоен, а връщайки се назад, и невероятно наивен. Мислех си, че ще мога да споделям част от отговорностите си с Грант и всичко ще работи като по часовник. Но той също имаше много взискателна професия, а на мен редовно ми се случваше да преспивам в Лондон или да заминавам за няколко дни по работа.
Освен логистичните главоболия, бях подценила колко трудно щеше да ми бъде да оставям плачещото си бебе в ръцете на непозната бавачка, за да отида на работа навреме. Клиентите ми не знаеха значението на израза "работно време". Дори когато работех 4 дни в седмицата, обикновено прекарвах моя "почивен ден" в колата, опитвайки се да заглуша бебешкия плач, докато провеждах важни конферентни разговори.
Прочетох "Не знам как го прави тя" в повратен момент от живота си. Когато героинята Кейт се опитваше да сплеска купени от магазина сладкиши с точилка в опит да ги накара да изглеждат домашноприготвени, не знаех дали да се смея или да плача. Аз правех същото с всички сладкиши, с които изпращах дъщеря ми на пикник, организиран от детската градина.
Точно тези малки глупави неща те довеждат до момента, в който нещо ти прищраква и точно това ми се случи през 2002. Бях наистина нещастна. Като повечето родители-новобранци, Грант и аз нямахме идея как децата ще променят живота ни, докато не родих първото.
Въпреки че никога не сме се карали, моето нещастие и абсолютно изтощение бяха очевидни за него и внасяха напрежение във връзката ни. Така че той ме подкрепи напълно, когато му казах, че искам да напусна работа.
Когато съобщих на шефовете си, не можах да се оттърва от чувството, че разочаровам колежките си. Но по това време Джоузи беше на три годинки и се опитвахме да си направим още едно бебе. Бях сигурна, че повече не мога да продължавам така. След това се роди Джордж и след още един кратък отпуск по майчинство се заех с работа на половин работен ден - тогава всичко започна да върви много по-добре.
Но когато пристигна и Едуард, заедно със силното желание за подобаващо майчинство, видях колко много съм изпуснала с предишните си две деца. Той беше последният ми шанс да изживея всичко и освен това да развия себе си. Тогава започнах да пиша. Сега, само няколко години след това, вече съм издаван писател.
Въпреки че все още вярвам, че е възможно да бъдеш майка с добра кариера, чувствам, че ако можех да дам съвет 18-годишната Джоана, щях да я помоля да избере кариера, която позволява малко повече гъвкавост. Защото "да имаш всичко" не е задължително невъзможно, когато сама определяш какво означава то.
"С времето преоткриваш значимостта на семейството"
Почти десетилетие след като основава собствен бизнес, 45-годишната Рейчъл Клачър най-накрая постига баланса между семейството и работата - благодарение на уникално пътешествие. Тя живее с 47-годишния си съпруг Дейвид, оптометрист по професия, и трите си дъщери - 12-годишната Бет, 10-годишната Джоузи и 7-годишната Нел. Ето какво споделя тя:
"Моментът не беше перфектен. Брат ми и аз тогава решихме да навлезем в бизнеса заедно, създавайки Moneypenny, услуга тип телефонен секретар. И на първия си ден в новия ми кабинет открих, че съм бременна с второто си дете.
Най-голямата ми дъщеря беше на 18 месеца и като погледна назад, не мога да повярвам, че не съм била по-притеснена за това как ще се справя с две деца. Но вярвах, че някак ще намерим начин.
Не беше идеално, но пък ако ще имаш и семейство, и бизнес, кога нещата ще са идеални? Съпругът ми и аз винаги сме се шегували, че децата ни са се раждали през уикендите или по официални празници, защото никога не съм излизала в отпуск по майчинство.
Във финансов аспект заложихме живота си, за да започнем този бизнес - тъкмо когато съпругът ми започваше собствена практика, аз реших да се откажа от единствената редовна заплата, която имахме. Не можех да си позволя да не вложа всичко, което имам.
Не всички бизнеспартньори биха били толкова подкрепящи. Но брат ми беше истински светец. Съпругът ми и аз се сдобихме с трето дете през 2004 г., и все по-често чувствахме, че нямаме живот извън препускането от къщи към работа и обратно. Нещата бяха толкова хаотични, че има огромни периоди от време, за които не помня почти нищо.
Не можехме да отречем, че годините си казват думата. Осъзнахме в по-голяма степен, че нямаме времето - пък и енергията - да се наслаждаваме на това да бъдем семейство. А като двойка с Дейвид допуснахме всичкото време, което някога прекарвахме заедно, да остане тотално настрана. Това беше лукс, който просто нямаше как да постигнем.
И започнахме да си задаваме въпроси защо го правим. В крайна сметка се надявахме, че всичката усърдна работа ще доведе до по-добър живот. След известен размисъл с Дейвид се съгласихме, че това означава повече свобода и нови преживявания. Така че решихме да работим с конкретната цел да можем да си вземем година почивка с децата в Австралия.
Невероятният ми брат напълно ме подкрепи - и заедно работихме, за да привлечем правилния екип, който да направи възможно моето заминаване. Отне ми години на подготовка, но миналата година заминахме, след като намерихме къща и училище за децата.
Очаквахме много необходима почивка, но това, което получихме, беше истинско просветление за нас и нашите приоритети. Прекарване на време заедно, правене на неща, които обичаме... цялото семейство се научи не само как да живеем един с друг, но и как да бъдем приятели.
Това тотално промени отношенията ни. Нещо много важно - то промени и очакванията на децата ни към нас; те очакват ние да бъдем наоколо, и откакто сме се върнали, се смятам за способна да правя това за първи път.
Също така чувствам, че с Дейвид преоткрихме най-добрите страни на нашата връзка. Научихме се отново да си отделяме време един на друг, да правим неща, които обичаме - като ски, плуване или разходки.
Когато се върнахме, купихме нов дом и заедно ръководихме проекта по реновирането му - уверени отново, че наистина сме добър екип. Промених ролята ми в офиса. Сега вече работя по три дни в седмицата - и извличам максимума от гъвкавостта в притежанието на собствен бизнес.
Сега, когато не съм толкова 'вътре в нещата', имам нова перспектива за бизнеса, която прави много по-лесно взимането на големите решения накъде вървим и как ще стигнем дотам. Но нещо по-важно - това ми даде и нова перспектива за другата част от живота ми, като майка и съпруга.
Може вече и да се повтаряме, но да кажа, че никой не е спрял жените да правят кариера. Стига с тези патриархални доводи! Патриархата е безвъзвратно отминало понятие. В момента жените са с доста повече права. От правна гледна точка мъжете сме ощетени от всякъде. Как да е, мисълта ми беше, че имате пълната свобода да правите каквото си искате с живота, НО когато решите да създавате семейство мисля, че то трябва да е на първо място. Това да изтръскате 1-2 деца и да се сетите, че не сте си начесали егото за правенето на кариера не го разбирам. Къде са майчинските чувства? Май са започнали да закърняват, като гледам какво става. Повечето майки едва ли не вече приемат децата за бреме и ги харизват на тоз или оня да ги гледа докато те правят кариера. После що обществото ни били такова, що децата били гамени или курвета, що вземали наркотици, пушели, пиели, трепе ли се, крадели и т.н. Ами, като няма кой да ги погледне така е. Друг е въпроса, че разкъсвайки се между семейство, деца, кариера вие си разсипвате здравето. Стреса, който се преживява няма начин да не се отрази и в един момент парите, които сте изкарали да ги давате по доктори. Накрая много вероятно е да нямате нито кариера, нито здраве, нито семейство...
Дофторе, и моето мнение е същото. Безмислени напъни да си съсипат здравето и семейството - че и успяват.
И накрая идват да плачат през сълзи с думите "Ама ти знаеш ли че собственика на фирмата в която работя от 15 години по 14 часа на ден, вместо мен , направи управител на фирмата неговата любовница и тя обира лаврите, а аз върша работата. ъ-ъ-ъ-ъ " И мъжът вътрешно се скъсва от смях, а външно се прави че и съчувства. Такива колко съм ги виждал. Не е истина
ако мъж попадне в такава ситуация то има три варианта: 1. ако наистина е мъж - ще напусне веднага фирмата без да хленчи , щото е достатъчно много квалифциран да си намери работа. 2. ако почне да плаче по подобен начин - то значи не е мъж а п.тка в мъжко тяло, 3. знае че не е достатъчно квалифициран, за да си намери друга работа ( и за да измести любовницата).
Ама това с изкуствено налаганите ограничения звучи толкова смешно. Какви точно са ограниченията? Няма абсолютно никакви изкуствено наложени ограничения пред жените в България. Даже светът върви към обратното, изкуствено наложени възможности (Като разни закони по Франция и Германия за задължителен брой жени в управителните съвети). Качествата необходими за успех при сегашните условия са еднакви и за двата пола - амбиция, хъс, пробивност, донякъде арогантност граничеща с наглост.
Една жена МОЖЕ да има и кариера и семейство.!!! Пример- СОБСТВЕНАТА ми баба! Ако една жена ползва помощ при отглеждане на децата те НЕ стават престъпници и наркомани!!! Пример-аз!! И бащата и майката са ЕДНАКВО ОТГОВОРНИ за децата и семейството си!! Всичко друго е глупости, хленч, оправдания и прехвърляне на отговорност! !
Ейййй това жените не спряхте да мрънкате.Като искате и правите кариера,мрънкате,че семейните ви взаимоотношения куцат.Като си седите вкъщи и гледате децата,мрънкате какво сте щели да постигнете,ако не сте раждали.Било партиархат едва ли не щом жената трябвало да роди и гледа децата.Ами,че кой да ги роди,мьжете ли.Това е природа,не патриархат.Ако можехме сами св**ки да си прави и раждаме,жените щяха да са ненужни в повечето време.Вие усещате ли,че целия свят се фиминизира,а вие още мрънкате за патриархат.Какво сега,да се извиняваме мьжете,че сме се родили такива ли.Няма угодия на жените и това е.Мрън мрън мрън
Роза, тези три точки са за мъже. Ти ме попита какво ще стане ако мъж попадне в тази ситуация - и аз ти изброих трите възможности - какво неясно има.
и защо варианти 1 и три да са неприложими за жените. Те са приложими както следва : -т1. е приложима за всички квалифицирани хора независимо дали са мъже или жени. -т.3 е приложима за всички неквалифицирани хора , независимо дали са мъже или жени. Виждач че разграничението се прави само и единствено по квалификацията, а не по полови,религиозни,етнически или каквито си искаш други белези. Още нещо неясно
Rose Mary, Изчетох всички коментари, но не виждам доказателство за изкуствено ограничение. Дискриминационни практики на основа пол са преследвани от закона. Шефът или шефката да кажат, че няма да получих назначение или повишение поради една или друга причина, но да си мислят "Абе мене мъж ми трябва за тука" не е изкуствено наложено ограничение, а лично мнение. По същата логика, мъжете могат да се оплакват, че не могат да станат секретарки на шефа, защото само жени взимат и това е изкуствено наложено ограничение. А Крукс е прав, че условията са различни. Тук възможностите за "кариерно развитие" са такива, че твърде съмнително ми се вижда поставянето на кариера пред семейство.
В допълнение към предния коментар: Съмнителни и за двата пола. В България, за повечето семейства е невъзможно, единия да работи, а другия да гледа. И двамата трябва да работят и да гледат...
Напълно подкрепям мнението на Rowan @50! Една двойка трябва да съществува под вида "мутуализам" т.е. вид симбиоза, при която и двата организма/индивида извличат полза от взаимоотношенията си, за да може да оцелее и съществува. При наличието на връзка тип "паразитизъм" - осъществяване на целите на единият индивид за сметка на другият - мисията невъзможна!
Роза, след като установихме че мненията съвпадат на 1000%, да вземем да свършим и малко работа Айде , спорна (не че не бачкам докато чета, де )
А има ли по-"велико дело, от това да родиш и отгледаш дете?1
има, ......... да родиш и отгледаш 2 деца а от това по-велико е да родиш и отгледаш 5, като петте станат едни от най-образованите , интелигентни, и можещи хора в сраната или Света.