Пролетта в Родопите е зелена и изпълнена с аромата на цъфнали дръвчета. Пролетта в Мордор, както понякога (уместно) наричат София, мирише на CO2, а цветовете й притежават всичките 50 нюанса на сивото, но нямат нищо общо с еротиката.
Снимка: Христо Узунов
Шумът на големия град не достига до ардинските домове.
Снимка: Христо Узунов
Гледката от прозореца ни е толкова феерична, че често се случва да видим и препускащи еднорози!
Снимка: Христо Узунов
Още по-феерична обаче е гледката КЪМ прозореца ни!
Снимка: Христо Узунов
Велосипедът най-сетне е там, където му е мястото - в планината.
Снимка: Христо Узунов
В Ардино няма мол, но пък има мост. При това Дяволски красив.
Снимка: Христо Узунов
Работата може да изглежда и по този начин...
Снимка: Христо Узунов
...а краят на работния ден - по този!
Снимка: Христо Узунов
Най-хубавото е, че вече разполагаме с достатъчно време за себе си.
Снимка: Христо Узунов
Поредният скучен ден в офиса преминава в разглеждане на зимни уолпейпъри за десктопа.
Снимка: Христо Узунов
Животът в планината развива строителните навици. Особено когато завали дъжд.
