Архитект Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. За 34 години, в периода 1906-1940-та, той реализира 350 проекта.
Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел - Гранд хотел "Лондон", Аквариумът, хотел "Мусалла", който е умален модел на Flatiron Building - иконата на Ню Йорк
Дабко Дабков проектира и двата варненски френски колежа - мъжкия френски колеж "Сен Мишел" и девическия колеж "Сент Андре". Мъжкият колеж, за съжаление, вече не може да бъде видян, защото го събориха и на негово място направиха паркинг. Това е на ул. "Петко Каравелов", а Девическият, бившата Военна болница на Варна - Госпитала, се намира под Общината. Той също бил съборен и на негово място днес се издига една жалка имитация със стиропорни корнизи, наречена "Landmark Centre Varna"
Други сгради на именития архитект са: Средното търговско училище - днес Икономически университет, фасадата на Драматичния театър.
Съвместно с архитект Стефан Венедикт-Попов, Дабков проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили.
Последната e брилянтно произведение на късната еклектика на Необарок и Неокласицизъм, но освен тях, в творенията на Дабко Дабков, могат да бъдат открити елементи от стиловете Арт Деко, Баухаус и направлението Сецесион.
А за да може един човек да прилага отделните стилове и направления, се предполага висока култура и непрекъснато осведомяване. Всичко това превръща архитект Дабков във варненския Гауди, а наследството му е безценно
Тaзи стара сграда се явява ябълката на раздора за Община Варна от години. Тя е разположена малко преди басейните, вляво, в посока от ЖП гарата към хотел "Панорама".
Какво ли не е преживяла - пожари, пропадане на покрив, наводнения... Това е сграда, която е отписана от списъка на паметниците на културата във Варна по неизвестни за специалистите критерии и дори е била обявявана за продан от агенция за недвижими имоти.
Проблемът е, че в новия ОУП на Варна, има планове за разширяване на бул. "Приморски", който минава през 50% от имота, което е доста глупаво, тъй като от другата страна на булеварда има зелени площи, които могат да се използват.
Друга недомислица е, че както и да се разшири бул. "Приморски", остава едно стеснение, точно пред хотел Панорама, който е нова сграда и няма как да бъде съборен за разширението.
Противно на логиката е по трасето за разширение да се събарят сгради на избирателен принцип. Построена в неокласически стил, дело на италиански архитект от края на 19 в., сградата има културна и историческа стойност.
Хубаво е да се знае, че някога бул. "Приморски" е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и др., което само по себе си показва, че Варна някога е имала развита дипломация. Също така, това е улицата, която е най-близко разположена до морето и се явява вратата на града към Запада, била е портата на Варна и на Европа
Не знам чия собственост е сградата в момента, но беше собственост на ирландски фонд. Българска архитектка от Аризона, САЩ изготви проект, озаглавен "Аполо билдинг", като стойността на проекта възлизаше на 5,5 млн. евро и предвиждаше построяване на нова седем етажна сграда
Братя Симеонови са от Бургас и по онова време били концесионери на Бургаските солници. Тяхната къща във Варна е уникално произведение на архитектурната и инженерна мисъл по отношение на разпределение на помещенията и стилови характеристики.
Това е частен имот, на който независимо, че също е паметник на културата, преди няколко месеца му падна покрива. Toва е поредният имот, който е занемарен и е оставен да се саморазруши, за да може на негово място да бъде построена нова, модерна бизнес сграда.
Любопитното в случая е, че в тази къща са заснети сцени от филма "Една жена на 33" на режисьора Христо Христов от 1982 година
