Знаете ли коя тема може да докара стотици кликвания онлайн и вълна от коментари в американската преса? Проблемите около бюджета? Дисфункционалността на Конгреса? Контролът върху оръжията? Сирия и бежанците?
Ако вярвате на популярни онлайн медии като The Daily Beast и дори класически флагмани като NY Times, то най-кърваво обсъжданата тема е войната тази между работещи майки и домакини.
Всеки път, когато могат, тези издания публикуват на видно място статии по темата и поляризираните реакции не закъсняват.
Последно през уикенда NY Times пусна есе как пропагандирането на кърменето е скрита дискриминация към работещите майки и то събра близо седемстотин коментара.
От далечна Австралия пък тази седмица дойде новината, че едва ли не цялата държава се занимава с Facebook страницата Mummy Wars - Aussie Style*. Създадена уж като място за дискутиране на проблемите на родителството, критиците й сега твърдят, че е станала място, където едни майки вербално крушират други.
Ситуацията в Европа далеч не е по-добра.
Преди няколко месеца в иначе уважаваното дискусионно предаване Presseclub по ARD две германски журналистки влязоха в разгорещен словесен дуел. Докато обсъждаха темата с детските градини и финансови облаги за родители, едната заяви, че на тези, оставящи леличките да им "възпитават" децата, им е по-леко.
Другата избухна с аргумента, че родителите са онези, които "възпитават," а детските градини само "гледат" децата.
Дори България се включва в глобалния дебат.
Нашата мрежа също изобилства с текстове като "По-здрави ли са децата на домакините?", "Домакиня, майка, кариеристка. Какъв е изборът на днешната жена?" и "Работещите майки отглеждат по-успешни дъщери и грижовни синове" - последната с цели две хиляди харесвания във Facebook.
Въпросът какво прави темата толкова актуална е сравнително лесен за отговор.
Обществото ни минава пред период на трансформация където жените не само масово работят, но заемат и все по-висши постове.
В същото време модерните държави страдат от ниска раждаемост, а бизнесът още не може да налучка правилната формула за баланс между професионален живот и семейство.
Затова и дебатът се води особено ожесточено в САЩ.
Най-голямата икономика всъщност няма държавно субсидирана система от детски градини. Родителите трябва да плащат от джоба си за гледането на потомството и често от втората заплата не остава много.
В тези условия много семейства решават единият от съпрузите да остане у дома с децата или да работи само почасово.
Българите, живеещи в САЩ често намират изход като докарат бабите зад океана, но мнозинството американски родители нямат подобна алтернатива.
Така че дебатът между работещите майки и stay-at-home moms, както е политически коректния термин за домакини, се храни от всекидневната драма на хиляди семейства.
Съществуването на държавни детски градини, колкото и да сме недоволни от тях, е причината споровете в България, неочаквано, да са с поне една йота по-спокойни и цивилизовани, отколкото например в САЩ.
Майките у нас нямат кастови предразсъдъци срещу пращането на детето там, а и месечната такса не ги изправя пред мисълта дали не е по-рентабилно все пак да си останат вкъщи.
Ако, като мен, се вълнувате от всякакви феминистични и джендър теми, не може да не ви е направило впечатление всъщност колко повърхностно се води дебата.
Защитниците на единия вид родителство редовно хвърлят стереотипи към другия ("разглезени", "съпруги-трофеи" и "използващи детето за извинение да не работят" домакини срещу "егоистични", "свръхамбициозни" и "арогантни" работещи майки).
Прекарайте обаче половин час с представителка на която и да е от двете категории и ще разберете, че реалността е много по-сложна.
Нека започнем оттам, че в днешния постиндустриален свят възрастта, в която жените стават майки постоянно расте. Много семейства забавят раждането на децата до времето когато и двамата родители се утвърдят професионално и придобият материален комфорт.
Това означава, че преди да почнат да се борят с колики и уреждат срещи на пясъчника, повечето майки са работили и имали кариера.
Съответно въпросът дали и колко дълго време ще останат в майчинство е важен.
На никой няма да му хрумне например да бомбардира осемнайсетгодишна майка с въпроси ще се върне ли след година на работа или как ще балансира семейство и служебни задължения.
Ами тя просто няма кариера, за чието продължение така да се тревожим.
Вярно е, че всички познаваме онази жена, която настоява, че изграждането на семейството е най-голямато й постижение в живота и сменянето на памперсите е по-удоволетворяващо от командировката в Барселона.
Колкото и въпросната личност да ни спами Facebook-a с последните велики постижения на отрочето, нека си признаем че става дума за отделен случай.
99% от майките, а и татковци, са нормални хора, които искат както кариера, така и семейство.
Още повече, че когато все пак жените решат да станат домакини, нещата не са толкова прости.
Ето ви примерът на моя приятелка, прекарала близо две десетилетия в корпоративния свят. Сега официално уж отглежда двегодишната си дъщеря, но всъщност използва времето, за да създаде популярен англоезичен блог за пътувания и да работи като консултант по различни проекти.
В случая става дума за по-скоро прекалибриране на целите и започване на нов бизнес, отколкото за класическото "мивка-печка-памперс".
А ако се зачетете в статиите в западната преса, възхваляващи отдалите се на децата си stay-at-home-moms, ще откриете, че все са писани от журналистки по майчинство. Така давайки съвети наляво и надясно как да бъдем по-добри домакини, те, парадоксално, изграждат също и кариера.
В което, отново, няма абсолютно нищо лошо, точно обратното.
Ако реалността, която ни обгражда е толкова сложна, защо тогава я смаляваме с безсмислени и плоски дебати?
Моето дълбоко подозрение е, че когато традиционни медии и нови блогове пускат стереотипни статии, те знаят, че 90% от читателите няма да се припознаят в тях.
Даже напротив - ще се ядосат, ще пишат коментари и ще споделят с гняв. А по логиката на днешния онлайн медиен бизнес това не е лошо развитие, ама никак.
Щом обаче, благодарение на този шум, някоя журналистка по майчинство получи хонорар и признание, коя съм аз да я съдя?
*Страницата вече е свалена
