Френският филм не оставя нищо на въображението и често е спряган за един от най-шокиращите и тежки за гледане хорър филми въобще. Две млади жени биват отвлечени и прекарани през всякакви възможни изтезания, а реалистичната визия и въздействащите операторски решения превръщат Martyrs в незабравимо и на моменти непоносимо преживяване.
Може и да не е хорър в най-кръвожадния смисъл, а по-скоро научнофантастичен трилър, но предостатъчно смразяващ и подходящ за празника. В него Скарлет Йохансон играе ненаситна извънземна, тръгнала на лов за невинни шотландски мъже.
Звучи по-скоро съблазнително, отколкото страшно? Но режисьорът Джонатан Глейзър, известен основно с музикалните си клипове, е направил от тази история нещо неочаквано въздействащо, избягващо всички клишета на жанра. А при почти пълното отсъствие на реплики, Скарлет Йохансон създава образ, който няма да ви се иска да срещате на живо.
Безброй филми са снимани в Ню Йорк, но малко се възползват от града така, както тази нискоюджетна класика. В нея побъркан убиец скалпира жертвите си и украсява с лицата им многобройната си колекция от манекени вкъщи.
Вероятно след като се запознаете с продукцията, няма да искате да посещавате метростанция в Манхатън по тъмно, но рискът си заслужава. Само задължително трябва да гледате оригинала, а не римейка с Илайджа Ууд от 2012 г.
И тук има опасност да предпочетете римейка от 2012 г. с Даниел Радклиф, но нищо не може да се мери с оригинала за адвокат, озовал се в изолирано имение и сблъскал се с необикновено отмъстителната и злобна жена в черно.
Потенциалът на филма да ви уплаши никак не е за подценяване, а като допълнение съществува зловещото съвпадение: актьорът в главната роля през 1989 г. е самият Ейдриън Роулинс, по-късно изиграл бащата на Даниел Радклиф в „Хари Потър” поредицата.
Психологическият хорър рядко действа толкова ефективно на всички сетива, както в Bug. Адаптирана от пиеса и разгърната почти изцяло в една хотелска стая, покрита със станиол, тази „черна любовна комедия” (както я определя режисьорът Уилям Фридкин) представлява клаустрофобичен поглед върху психичното заболяване и разрушителните му последици.
Гимназиалните хоръри също имат своите начини да предават уроци, макар и по болезнен начин. Тук тийнейджърката Лола приема особено зле отказа на Брент да я придружи на абитуриентския й бал – и заедно с баща си решава да отвлече младежа и да организира своя собствена бална вечер, като връзва, дрогира и изтезава момчето на мечтите си (включително и с помощта на бормашина).
По толкова прекрасен начин The Loved Ones пресъздава всичко, което феновете искат от този поджанр, че филмът реално няма особено много достойни конкуренти, поне в последните години.
За привикналите на какво ли не хорър маниаци има и такива филми. Френският Inside е един истински кошмар в такива мащаби, каквито рядко могат да се видят на екран. Историята започва със смъртта на съпруга на бременната Сара и прераства в касапница, когато тя бива нападната в дома си от мистериозна жена, опитваща се буквално да отмъкне бебето от утробата й и избиваща всички по пътя си.
Преобладаващата част от филма е травмиращо кървава игра на котка и мишка между двете жени в малкия апартамент, а зад екстремното насилие прозират теми за оцеляването, майчинския инстинкт и жаждата за мъст.
