За последно Валентино Гаравани присъства на ревю на своята легендарна марка през януари 2008 г. Шоуто се състоя в Париж - градът, който той цял живот е определял като свой втори дом и където се ражда любовта му към модата.
Придружен от своите мопсове, Валентино беше сниман в компанията на модните редакторки Изабела Блоу (от британския Vogue), Анна Пиаджи (от италианския Vogue) и Анна Уинтур (от американския Vogue). През 2008 г. зорките погледи на тези модни икони биха стреснали мнозина, но не и Валентино.
Макар че по това време брандът му бе преминал през сериозна криза, дизайнерът излъчваше учудващо спокойствие. Облечен в един от своите перфектно скроени костюми, Гаравани въплъщаваше лукса както в марката си, така и в собствения си живот.
"Всички го мислят за крехък, но той е скала", разказва тогава Джанкарло Джамети - дългогодишен бизнес и романтичен партньор на Валентино.
Джамети беше сред първите, които изразиха мъката си от смъртта на Валентино Гаравани. В социалните мрежи той сподели тяхна обща снимка с краткото посвещение "Завинаги" - жест, който обхваща както личната им връзка, така и десетилетията, в които работеха рамо до рамо за бранда Valentino.
Поставила началото си в края на 50-те години, модната къща винаги е имала собствен стил: класически, секси, никога вулгарен и такъв, който успя да устои на времето.
В годините на съществуването си марката неколкократно е била застрашена от фалит, но благодарение на нови инвеститори и на финансовите стратегии на Джанкарло Джамети Valentino успяваше да се съхрани.
Тя не последва съдбата на Pierre Cardin, който през 90-те се обезличи; нито на Escada, които през 2009 г. обявиха фалит; нито на Donna Karan, които загубиха статута си на престижна марка след ребрандирането.
Брандът Valentino успяваше да изплува всеки път, макар обстоятелствата около оцеляването му да не бяха леки.
Първият голям трус за модната къща идва през 90-те, когато на пазара за лукс се появява нов и жесток конкурент - конгломератите LVMH (на Бернар Арно) и Gucci Group (на Франсоа Пино). Те акумулират капитал, марки и глобални търговски мрежи, изправяйки съществуването на независима модна къща като Valentino пред екзистенциална криза.
••• Кой е Бернар Арно:
Първоначално Гаравани отказва да продаде наследството си на големите холдинги, но впоследствие разбира, че няма друг начин за оцеляване. Затова през 1998 г. Valentino беше продаден на италианската компания HdP за малко над 300 милиона долара.
Вторият критичен момент идва между 2007 и 2008 г., когато Валентино обявява, че се оттегля от позицията на творчески директор в собствения си бранд. Напускането на дизайнер с толкова ясно разпознаваем естетически почерк внесе силно усещане за несигурност относно бъдещето на Valentino - и то за кратко беше оправдано.
Първият наследник на Гаравани - Алесандра Фачинети - беше отстранена само след два сезона заради несъвместимост с творческите виждания на марката. След нея новоназначеното дуо Мария Грация Киури и Пиерпало Пичоли успява да изправи бранда отново на крака.
Но тогава дойде 2020-а. Както за много компании, така и за модните марки COVID пандемията беше равна на икономически катаклизъм.
В този период Valentino затвори легендарния си магазин на Пето авеню в Ню Йорк, заявявайки, че потребителските навици са се променили и е безсмислено да поддържат бутика само заради имидж.
Година по-късно беше закрита и по-достъпната линия Red Valentino, с което се целеше ограничаване на марката само до луксозния сегмент.
Този ход беше посрещнат със скептицизъм, тъй като тенденциите в световен мащаб бяха други. Всеки голям моден бранд тогава прокарваше идеята за достъпен лукс - с ясен фокус върху ready-to-wear линиите и разширяване на козметичната ниша, която позволяваше дори на хора с по-скромни възможности да се докоснат до марката.
На никого не му хрумваше да продава единствено висша мода на космически цени с надеждата, че майсторската изработка сама ще доведе клиенти. Но именно тази стратегия проработи за Valentino.
Според Джанкарло Джамети спасението на марката се дължи на последователността във визуалния им почерк.
Но редица анализатори отбелязват, че целенасочената стратегия на Джамети за обновяване на магазините, прецизиране на целевите групи и разширяване на линията парфюми Valentino Roma е изиграла далеч по-голяма роля в адаптацията на модната къща, отколкото пищността на дизайните.
Джамети винаги е бил неизменна част от успехите и паденията на Валентино Гаравани. Двамата се запознават през 60-те на прочутата улица Виа Венето в Рим, обезсмъртена във филма на Фелини La Dolce Vita.
"Седях там, когато Валентино и негови приятели пристигнаха. Нямаше свободни места и попитаха дали може да седнат при мен. Заговорихме се и се оказа, че и двамата планираме да заминем за Капри. Няколко дни по-късно се видяхме там и до септември вече работехме заедно", разказва Джамети за Vanity Fair.
От самото начало партньорството между Валентино и Джамети е едновременно романтично и професионално. И макар да не живееха заедно - домът на Джамети е в Лондон, а на Валентино - в Рим - двамата винаги са казвали, че съюзът им е перфектен.
"Между нас има дълбока обич и привързаност, която се издига над всичко. И двамата идваме от стабилни семейства. Родителите ни не са разведени. След като майката на Валентино почина, моята майка стана и негова. С годините приятелите ни, семействата, роднините станаха едно", споделя Джамети.
Смъртта на Валентино Гаравани бележи края на епоха, в която дизайнерът и марката бяха едно и също лице.
Епоха, в която модата не се управляваше от бордове и анализи, а от естетика и интуиция. И именно с тях ще бъде запомнен "последният император на модния подиум".
