Вероятно има изключения, но правилото е, че никой не обича да виси на летище. Шумно, скучно, скъпо и уморително - и емоционално, и физически.
Летищата са наясно с това и опитват да разнообразят пътниците от зяпането в телефоните, а наемателите им - да увеличат приходите на магазините си.
На места опитват да разчупят обстановката с картини, на други - с музикални инструменти, на които пътниците да свирят, а летища като това в Сингапур са направо град в града - с парк, басейн и водопад.
Най-интересните, луксозни и извън летищния стереотип предложения обаче са запазени за бизнес салоните, или т.нар. лаунджове.
Достъпът до тях е платен, или пък е за хора с премиум банкови карти, със златен статус в програми за лоялност на авиокомпании или като част от билета за бизнес или първа класа.
•••"Чанги" в Сингапур е на съвсем различно ниво за всички пътници:
Обичайно бизнес салоните предлагат по-удобно настаняване, често и баня, сервират безплатни храни и напитки или пък дават възможност да се подремне на спокойствие.
Някои обаче предлагат и доста повече.
За финландците сауната е нещо свещено, и на летището в Хелзинки има такава.
В салона на националния превозвач Finnair, във Finnair Platinum Wing освен дизайн в успокояващ, нордически стил, бюфет и а ла карт меню, има и финландска сауна. И самостоятелна баня, естествено.
••• За финландците достъпът до сауна е важен:
Този разкош обаче е достъпен само за хора с елитен статус в програмата за лоялност на превозвача - с Finnair Plus Platinum или Platinum Lumo, т.е. с много натрупани полети. Достъп до салона не може да се купи, освен това той е в зоната на летището за полети извън Шенген.
За доста от нас летището в Болоня е място, където кацат лоукостите, с които от София е най-удобно да се стигне до Флоренция. Всъщност този аеропорт не е толкова малък и има и съответните не толкова лоу кост удобства. Пътниците с достъп до бизнес салона например могат да ползват фитнес с инструктори, съблекални и бани.
Фитнесът може да се ползва и срещу такса от 15 евро - нелош начин за уплътняване на времето при закъснял полет например. По-скъпо е удоволствието от луксозна вечеря на международното летище на Доха, Катар.
Летище "Хамад" разполага с цял салон "Луи Вюитон", където луксът - и храната - са на друго ниво.
До салона достъп имат само членове на програмата за лоялност на Qatar Aitways Privilege Club със златен и платинен статус. Салонът обаче е доста отвъд стандартите на летищата - освен че мебелите са "Луи Вюитон", храната е с подписа на притежателя на три звезди "Мишлен" Яник Алено.
Хората с пари, които нямат достъп до салона, могат да убият времето с шопинг по Viale di Lusso - булевардът на лукса, където има куп бутици на много от най-скъпите модни марки.
Малко по-различен лукс предлага First Lounge на швейцарските Swiss на летището в Цюрих.
На разположение на хората с билети за първа класа са две хотелски стаи с гледка към Алпите, мини студиа, огромна тераса и с климатизирана витрина за вино със селекция от 1000 вида вина от цял свят. Те могат да се комбинират с 5-степенно дегустационно меню в зоната за хранене.
Основното международни летище на Сеул - "Инчон", пък вече може да се похвали с рамен библиотека. Тя се намира в един от бизнес салоните на Korean Air - Prestige East Left на Терминал 2.
Така наред с обичайния "пасивен" лукс, този предлага голям шкаф с различни инстантни нудли, бульони и топинги за рамен, който пътниците сами да подберат и приготвят - с очевидно намигване към К-поп културата. Има и студио с готварски уроци.
••• За простосмъртни пътници има други критерии:
