Не е Камино, а Леден. Крайната точка - катедралата - не е католическа, а лутеранска. Светецът не е Яков, а Олав, тълпите са по-малко, времето е по-хладно, а местните - далеч не толкова религиозни.
Но принципът е същият - поклоннически път, който изминаваш в търсене. В този случай - търсиш да се откъснеш от суетата на ежедневието, да се потопиш в красива природа, да се впуснеш в приключение, да се запознаеш с интересни хора и да попътуваш и през себе си.
Пътят на Свети Олав в Норвегия е най-популярният поклоннически маршрут в Скандинавия.
Подобно на Камино де Сантяго в Испания, той завършва в катедрала - "Нидарос" в Тронхайм. Там е погребан Свети Олав, приживе крал Олав II.
••• В какво се превръща постепенно Камино вижте тук:
Свети Олав е най-почитаният светец в Норвегия и цяла Скандинавия. Бил е викингски крал - Олав Харалдсон, но приема християнството през 1014 г. в Нормандия. При завръщането си в Норвегия се заема с християнизирането и обединението на страната.
Убит е при битка през 1030 г. и погребан в Тронхайм. Веднага се появяват легенди за чудеса на мястото на смъртта му и около гроба, и скоро е обявен за светец.
Над гроба му е издигната църква, която впоследствие става днешната катедрала и бързо се превръща в обект на поклонничество. През Средновековието гробът на Олав, както и Тронхайм, чието старо име е Нидарос, се превръщат в най-значимата поклонническа дестинация в Северна Европа.
"Нидарос" е най-голямата катедрала в Норвегия и една от най-внушителните сгради в страната.
Представлява готически шедьовър, в нея се извършва и коронацията на кралете на Норвегия, и е обявена за национално светилище.
През Средновековието Пътят на Св. Олав е бил един от четирите най-големи поклоннически маршрути, наред с Рим, Йерусалим и Сантяго де Компостела. След Реформацията и превръщането на катедралата "Нидарос" в лутеранска, този път е забравен.
В края на XX век обаче е възобновен от норвежките власти и оттогава привлича днешните поклонници и пътешественици.
Както и Камино, Пътят на Св. Олав има няколко маршрута. Те са 9, а най-популярният от тях е Гудбрандсдалследен, или Пътят през долината Гудбранд. Дълъг е 643 км. и продължава средно 32 дни. Началото му е в столицата Осло и навремето е бил основният път до Тронхайм и катедралата.
Минава през страхотните пейзажи на Норвегия и включва преходи през планинското плато Доврефел.
Тъй като става дума за доста северна дестинация, препоръчителното време за преминаване на маршрута е между 1 юни и 1 септември - в останалото време или може да вали сняг, или да се топи.
Средно се преминават по 20 км на ден, което значи, че целият маршрут отнема 4-5 седмици. Има и варианти за скъсяване на пътя и ходене например на последните 100 км. до Тронхайм.
Теренът е разнообразен - има участъци с асфалт, но се ходи и през полета и гори, има стръмни склонове, тресавища и поляни, а към това трябва да се добави и времето, което може да е и хладно и дъждовно, но и приятно и дори доста топло. Общото е, че пътят е спокоен и най-често - пуст.
След Осло маршрутът минава покрай езерото Мьоса и продължава през Лилехамер, а след това през долината Гудбранд, на която е кръстен и целия път.
След долината е платото Доврефел и там пътят стига най-високата си точка - 1300 метра над морското равнище. Това е и най-изискващата откъм логистика и планиране част на пътешествието.
До 10 юни ходенето там е крайно непрепоръчително, тъй като все още няма отворени хостели и места за преспиване, мостовете над реките са затворени, може да има дълбок сняг и ниски температури. Добрата новина е, че този район може да се прескочи и премине с влак.
Дори и когато снегът се стопи, времето на 1300 метра височина може да бъде доста променливо и температурите рязко да падат близо до нулата.
Затова препоръката към поклонниците е да са екипирани подобаващо и да проверяват прогнозата за времето.
След това изпитание се слиза до горите на района около Тронхайм, а накрая е и самият град. Пред западната фасада на катедралата има камък, който сочи края на пътя, а в местния център за поклонници може да се получи сертификат, който се полага на тези, които са минали пеша поне последните 100 км. и могат да го докажат с печати.
Както и при Камино, по пътя има различни места, където може да се отсяда през нощта, включително хостели за поклонници. Може да се спи и на палатка.
Освен класическия маршрут, до Тронхайм може да се стигне и по още не по-малко живописни начини. Вторият най-популярен е Олавследен - Пътят на Олав. Той започва от шведския град Селонгер на Балтийско море, прекосява Швеция, в Норвегия стига до мястото, където кралят е убит - Стиклестад и продължава до гроба му и "Нидарос".
Дълъг е 520 км, и по-равната и асфалтирана шведска част позволява и придвижване с колело.
Има и крайбрежен вариант - от Егерсун на южното крайбрежие през Берген на север към Тронхайм.
Той е бил особено използван през Средновековието и включва преминаване през фиорди, открито море, острови и планини. Дълъг е 1080 км и е особено впечатляващ с красотата си. Този маршрут не може да се мине изцяло пеша и изисква и воден транспорт, както и кола или автобус.
За по-тренираните планинари е Валдалследен, който започва от фиорда при градчето Валдал и минава през високи планини и тежки преходи преди да се включи към маршрута на Пътя през долината Гудсбранд при планинското плато Дуврефйел.
Има и път от север, на който пък има участъци без места за спане и изисква палатка, а също се ходи дълго и през отсечки, на които липсва маркировка.
И тъй като Камино де Сантяго става все по-пренаселен и все по-горещ, все повече хора избират поклонническите маршрути в Норвегия. През 2024 г. са регистрирани рекорден брой поклонници, отбелязват от Националния поклоннически център на Норвегия.
Това е и организацията, която отговаря за Пътя на Свети Олав и на сайта ѝ pilegrimsleden.no са описани и маршрутите, както и всевъзможни съвети за настаняване и условията за ходене.
Например по най-популярния маршрут от Осло към Тронхайм е регистриран 15% ръст на поклонниците, подобно е положението и по пътя от Швеция.
Данни, цитирани от "Би Би Си", сочат, че ръстът е съществен, но спрямо скромна база. През 2015 г. около 700 души са извървели последните 100 км. до Тронхайм, а през 2024 г. те са били близо 1000.
На фона на половин милион души, получили през 2024 г. сертификата за Камино в Сантяго де Компостела, това е не просто по-хладно, но и по-спокойно пътешествие.
Именно жегите в Испания са и една от причините все повече хора да избират норвежките поклоннически маршрути.
Има и друга. "Пешеходците са останали доволни, разказали са у дома за чудесните си преживявания в Норвегия, включително природата, културата и хората. Норвежкото гостоприемство, заедно с основаното върху доверие и може би донякъде наивно общество, оставя дълбоко впечатление у много посетители", коментира Ханс Мортен Льорьод от Националния поклоннически център.
Да ходиш един месец из тежкия терен на Норвегия и при променливо на моменти време не е лесно. Но освен тишината и красотата има и още една награда - усещането, че си част от пейзажа, а не просто да преминаваш оттам.
А далеч по-недокоснатата природа и липсата на тълпи помагат да намериш мира и спокойствието, което търсят доста от хората, които минават поклонническите маршрути.
••• Още от гледките на Норвегия:
