Обичайният пейзаж около лъв в дивата природа е савана или местност с храсти и малко дървета, типични за Субсахарска Африка, евентуално и със скали наоколо - като в "Цар Лъв".
Това е логично. На подобни места има вода и растителност и съответно - плячка.
Макар и по-рядко, има популации на лъвове, които са се адаптирали към далеч по-суровите условия на пустините - като Намиб и Калахари.
Но съществува една-единствена популация от "морски лъвове". Тя обитава брега Атлантическия океан. Или по-точно - Брега на скелетите в Намибия.
Той се нарича така заради характерни океански течения, атмосферни условия и подводни скали в района, които правят тази част на африканското крайбрежие изключително опасна и трудна за корабоплаване, а "скелетите" са останките от многото корабокрушения.
Както и от китове - тъжен спомен от развивалата се в миналото китоловна индустрия.
••• Кои са най-редките диви котки можете да прочетете тук:
А отвъд брега започва пустинята Намиб, което прави мястото крайно негостоприемно заради липсата на сладка вода.
В океана обаче кипи от живот, крайбрежието е богато на риба, която пък привлича огромни колонии от тюлени и морски птици.
А те са причината на Брега на скелетите да се появи и малката популация морски лъвове, която е успяла да се адаптира към този вид лов и прехрана.
Това са животни от популацията, която обитава пустинята Намиб. Първоначално лъвове от тези територии са се приспособили към живота край брега и са населявали тези територии през XX век. Ловели са тюлени и корморани, но са били почти изтребени от местните фермери.
Малкото останали животни са напуснали брега и са се оттеглили навътре в пустинята. Оцеляването в тази сурова среда не е лесно - пустинните лъвове са в състояние да изминават огромни разстояния и да издържат дълго без храна и вода, развили са и специфични техники на лов и засади.
Те са се адаптирали към живот в "най-негостоприемния терен, който можете да си представите, огромно море от пясъчни дюни без никаква растителност", казва пред "Би Би Си" Филип Стандер, който наблюдава пустинните лъвове в Намиб от десетилетия.
Заради продължителни суши обаче животните са принудени да търсят други начини да оцелеят и част от потомците на морските лъвове се връщат на Брега на скелетите.
За пръв път те са били забелязани край морето през 2002 г. Природозащитниците обаче се опасяват, че тези животни за загубили способността да ловят морска плячка и не са в състояние да хващат тюлени и морски птици.
Но над десетилетие обаче по-късно установяват, че три млади лъвици от пустинята, останали сирачета на едва 10-месечна възраст, са започнали да преоткриват морския лов и успяват да се прехранват.
Така там се заселва малка група лъвове, която и днес живее, ловува и дори се възпроизвежда на плажа. Популацията им е малка - около Брега на скелетите живеят едва 12 лъва, а общо в целия район на пустинята Намиб са около 80.
Проучване на Стандер на навиците на "морските" животни доказва, че те ловят фламинго, корморани и тюлени, и над 80 на сто от диетата им е храна от океана.
Те обаче продължават да съжителстват с рибари и фермери и да представляват заплаха на прехраната им - което пък застрашава лъвовете.
За опазването им се грижи основаната от Филип Стандер организация Desert Lion Conservation в сътрудничество с Министерството на околната среда и туризма на Намибия.
За предпазване на лъвовете от хората е създадена геоограда - невидима граница, която се разпростира на 40 км около крайбрежието.
Лъвовете имат яки за проследяване и когато някой от тях премине невидимата ограда, се изпраща сигнал за предупреждение към хората, които живеят в района, както и туристите наоколо.
Защото устойчивостта и способността на тези животни да се адаптират е изключителна и би било нелепо да бъде възпрепятствана отново от нас, хората.
••• Връщането на почти изчезнал вид е изключително трудно:
