Лозенската планина
До изходната точка на този маршрут можете да стигнете както с кола, така и с градски транспорт. Посоката е с. Долни Лозен (до него се стига с автобус №5), където търсите базата на БЧК.
Пътеката нагоре до първенеца вр. Половрак е добре маркирана, а по пътя си към върха ще минете и през Лозенския манастир "Св. Спас", в който можете да се отбиете. В зависимост от темпото преходът ще ви отнеме около час в посока.
Съвет: ако решите да слизате по другата пътека, която води до Пасарел, внимавайте с маркировката, защото на места се губи. Препоръчваме ви обратния път до Лозен, освен ако не познавате добре планината.
На тази така близка до София планина има куп приятни маршрути, повечето от които са подходящи и за колоездачи.
Така и така започнахме с върховете - можете да се отправите към първенеца Дупевица, преходът до който няма да ви затрудни с особено стръмни и трудни участъци, а общо ще отнеме около час - час и половина. За целта трябва да стигнете до местността Мала кория в кв. Княжево (до който се стига и с трамвай №5), където ще се ориентирате по маркировката за екопътеката нагоре. Ще се натъкнете и на доста изоставени военни съоръжения, което за любителите на призрачни сгради е плюс - всъщност до 1997 г. върхът е забранен за туристи тъкмо заради това, че там се е разполагалало военно поделение.
Маршрутът от с. Долни Пасарел до хижа "Пейова бука" ще ви отнеме сумарно около 3 часа в двете посоки, а до изходната точка отново се стига с градски транспорт - автобус №3 от автостанция Гео Милев.
Началото на маршрута започва още от площада на селото, където можете и да паркирате, а нагоре ще минете през вековни букови гори, докато не стигнете до поляните на билото. Съвсем близо до хижата (не много голяма постройка с общо 12 места) има и извор, а точно до него ще видите и вековния дъб, на който тя е кръстена.
Това е може би един от най-популярните маршрути за разходка в района на Искърското дефиле. Неслучайно - районът е близо до София, пътеката е добре развита и гледки се откриват често (според легендите там именно Вазов е намерил вдъхновение за "Дядо Йоцо гледа"). Изходната точка е гара Бов, до която се стига с кола и влак, а пътят нагоре - около час и половина. За жалост водопадът е непостоянно течащ, но ако имате късмет, гледката ще бъде като на снимката - истинска награда за леката умора след ходенето.
Като говорим за водопади, този със сигурност си заслужава посещението, а шансът в момента да е пълноводен е доста добър.
Посоката ви е през Костинброд към Годеч, а след това - към с. Искрец. Когато го стигнете, трябва да се оглеждате за табелата за село Брезе, но не бива да стигате до него - целта ви е отбивката за с. Добравица, където трябва да спрете в долната махала. Оттам вече е лесно - следвате маркировката, а водопадът ще се открие пред очите ви след малко повече от половин час път.
Верила, Витоша, Голо бърдо, Пирин, Рила, Черна гора, Коньовска, Земенска и Пенкьовска планина. Това са въпросните девет планини, които ще видите от билото на този сравнително нов маршрут. Изходната точка за него е село Сирищник в Пернишко, което се намира на 62 километра от София. Началната точка е площадчето на църквата "Св. Неделя" в неговия център, откъдето хващате маркировката.
Предстои по пътя да видите друг параклис, мозайката "Окото", а след час и половина - крайната точка, където се намира заслонът "Погледец". Името му посказва, че дългоочакваната гледка ще се отпусне пред вас тъкмо там.
