"Ако е черна, се бори, ако е кафява, легни, ако е бяла, кажи лека нощ", гласи популярната шега колко опасна е срещата с най-страховитата от мечките - полярната.
Противно на честото схващане, не всеки път, когато полярна мечка напада човек, нейната цел е да ловува. Но тези страховити хищници са сред малкото животни, които може да гледат на нас и като на плячка. И атаките им са страховити.
Добрата новина е, че нападенията на бели мечки над хора са рядкост. И далеч не винаги приключват с фатален край за хората.
Проучване, публикувано през 2017 г., сочи, че от 1870 до 2014 г. са документирани само 73 нападения в районите, обитавани от бели мечки - северните части на Канада, САЩ, Русия, норвежкият архипелаг Свалбард и Гренландия. В 20 от случаите има човешки жертви, ранените са 63.
Според авторите на доклада, най-опасни за хората биха мог лида бъдат гладуващи мъжки мечки, а при повечето нападения животните са действали като хищници.
Лошата новина е, че атаките най-вероятно ще зачестяват.
Последният случай, при който загина човек, е това лято - работник на радарна станция в Канада беше нападнат и убит. През 2023 г. жена и едногодишното ѝ момченце в Аляска бяха убити от полярни мечки.
Тези животни разчитат за прехраната си основно на леда в морето, който им позволява да навлизат по-дълбоко в търсене на основната си прехрана - тюлените.
Затоплянето на климата и топенето на ледовете кара мечките да прекарват повече време и по-дълбоко в сушата и да се доближават повече до поселищата на хората. За нас пък Арктика става по-достъпна и ние също настъпваме повече към териториите на животните.
Уви, често резултатът е фатален и за тях. В доста от случаите на нападения мечките също биват убивани.
Обичайно полярните мечки избягват контакт с нас и не ни възприемат като плячка. Ако обаче приемат човек за заплаха или за източник на храна в период на силно недохранване, поведението им може да стане непредвидимо агресивно.
Макар че редица животни нападат и убиват хора, атаките от върховния хищник на Арктика обичайно привличат огромно внимание.
Те са ужасяващи заради размерите на тези страховити бозайници - най-големият сухоземен хищник, който нанася жестоки рани и травми. Мъжките стигат до 700 кг и 1,6 метра височина и над 2 метра дължина.
Всяка среща с подобен звяр е страховита, а още по-страховити са разказите на оцелелите след нападение на полярна мечка.
Един от най-впечатляващите е на американския адвокат Мат Дайър, който е бил нападнат от бяла мечка в планините Торнгат в северната част на канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор.
Районът е огромен и изключително отдалечен. Мат отива там през 2013 г. с група хора, за да правят преходи в наистина дивата природа. Тъй като тези места са известни с наличието на бели мечки, водачите правят всичко, което може да се направи за предпазване.
Препоръките на специалистите са винаги да се носят спрей срещу мечки и сигнални ракети, които да изплашат животното.
При лагеруване къмпингът трябва да се огражда с електрическа ограда, която би трябвало ако не спре мечката, то поне да я забави. Изключително препоръчително е и носенето на огнестрелно оръжие.
Групата е екипирана с всичко това, освен оръжията. Електрическата им ограда е би трябвало да е със силен ток.
"Екипировчикът каза, че ако я докоснем, ще ни изхвърли от обувките", разказва Мат в подкаста Out Alive на Backpacker Magazine. Затова и никой не смее да я пипне.
Още на първата сутрин виждат мечка - женска, с малко мече. Тя обаче не им обръща внимание. Туристите отиват на преход и на връщане в лагера отново срещат полярна мечка. Тази вече стои и се взира в тях.
Групата прави това, което се препоръчва в такива случаи - хората се събират един до друг, започват да вдигат шум и да викат.
Изстрелват сигнална ракета и животното побягва. Остава обаче на няколкостотин метра от лагера и продължава да наблюдава хората.
Въпреки опасенията си, планинарите лягат да спят, разчитайки на електрическата ограда. Тя обаче не помага ни най-малко.
"Около 2:30 нещо ме събуди. Бях по гръб, погледнах нагоре и видях сянка на върха на палатката. Бяха две големи мечешки лапи. Започнах да крещя, а тя просто се спусна и започна да ме дере с лапите си", разказва Мат.
Животното захапва главата на човека. "Налапа я с челюстите си и започна да дъвче", продължава разказът на Дайър. Мощният хищник издърпва жертвата си през палатката "като коркова тапа от шампанско".
След това побягва, влачейки Мат, докато държи главата му в устата си. "Няма да повярвате как вонеше дъхът на мечката", отбелязва Дайър.
Влачейки човека, животното минава и през електрическата ограда, без да тя да го спира.
В този момент Мат си дава сметка, че ще умре. "Усещах как пукат костите във врата и черепа ми където беше захапала мечката", продължава той.
Пред Portland Press Herald в Мейн Дайър споделя, че е бил готов да умре. "Говориш си сам и си казваш: "Добре, предполагам трябва да се случи на всеки...сега е твоето време", мислел си той. Не се паникьосвал, не се борел, просто чакал.
Тогава чува свирка и вижда светлината от сигналната ракета.
Мечката го пуска и побягва на 50 метра. Мат лежи, не може да мръдне и чува как хищникът се връща. Инстинктивно е прави това, което и животните правят - преструва се е на мъртъв и смята, че и това го е спасило.
Останалите пускат още сигнални ракети и отиват да го приберат. Мечката изчезва.
Нужни са 4-ма души, за да го пренесат, а в това време му хрумва, че може и да е умрял.
Но е жив, оживява и в часовете, докато чака хеликоптер в пустошта и докато останалите са нащрек за нова поява на мечката.
Дайър прекарва седмици в болница. Има пукнати прешлени на врата, разкъсана сънна артерия и счупена челюст.
Зъбите на животното са пробили ръката му и са оставили рани по черепа, които могат да доведат до сериозни инфекции. Има колабирал бял дроб, ларинксът му е с травма, заради които не може да говори няколко седмици.
Но оцелява.
Основният проблем в този случай е, че групата е къмпингувала насред територията на мечките.
"Те са любопитни животни. Когато разполагаме лагерите си в тяхното местообитание, сами привличаме неприятностите", обяснява биологът проф. Том Смит, специалист по полярни мечки.
От гледна точка на животните на тяхната територия се появява нещо крайно необичайно - като гледка, звук, миризма и не е необичайно да се приближат, за да проверят какво е това.
"Не може да се учудваме, че мечките правят това, което правят", допълва той.
Колкото до препоръчваната електрическа ограда, която очевидно в случая на Мат е била безполезна, Смит настоява, че това е ефективен начин за предпазване, който лично е ползвал.
Другият пропуск в случая е, че групата не е оставила човек на пост, който да уплаши мечката със сигнална ракета и така да се избегне нападението.
За самият Мат изводът е, че вместо да се разчита на огради, най-добре е да не се лагерува в районите на мечките.
"Те са големи, гладни и не са пухкави, дружелюбни създания. Те са върховни хищници", предупреждава оцелелият атаката на полярна мечка.
В случай, че ви хрумне да спите на палатка в пустошта, обитавана от бели мечки де.
