Помните ли как едно време влизането на чистачката в учебната стая по време на час не вещаеше нищо добро.
Настъпваше напрегната тишина и всеки трепереше да не каже името му, последвано от неизбежното, носещо хиляди неизвестни и променящо човешки съдби "Веднага при директора".
Сега обаче нямам намерение за N-ти път да разсъждавам по темата "А каква дисциплина в училище имаше еднo време, пък сега е разхайтена работа." Вместо това искам да използвам този спомен от детството като въведение към една история от наши дни, случваща се в Норвегия и показателна за това, че нещата в училище не само драстично са се променили в глобален план, но и че голяма част от промените са с обратен знак.
И сега тези, които треперят, за да не ги откарат за ухото при директора, са учителите.
Когато един ден Ане е извикана при директора на средното училище, в което преподава от 20 години, изобщо не подозира какво я чака.
Директорът я кани да седне с хладен тон, а върху лицето му е изписан едва сдържан гняв. "Работата е там, Ане, че получихме оплакване срещу теб от няколко ученици - упражнявала си психически тормоз върху тях и дадоха примери за това. "
На горката Ане ѝ става лошо и почва да ѝ се вие свят, затова добре, че е седнала. Казва, че не разбира за какво става въпрос, какви примери, примери за какво? Ами, като за начало учениците не харесвали чувството ѝ за хумор, но по-страшното е, че ги е посочвала да отговарят на въпроси върху учебния материал, без да са вдигнали ръка.
За Ане това е едва първата среща от многото такива през следващите шест месеца, на които ще се решава бъдещето ѝ в това училище и изобщо в сферата на образованието.
Тя е една от многото професионални педагози в Норвегия, чиито кариери и животи са били буквално съсипани през последните пет години от един малък параграф от няколко реда в закона за училищното образование.
Прибавен през 2017-а година, параграф 9 А-5 има за цел да направи училищната среда безопасна за децата. Параграфът задължава училищното ръководство да вземе незабавни мерки всеки път, когато се получи оплакване срещу учител за тормоз върху ученик, без значение дали физически или психически.
Идеята, разбира се, е иновативна, в крак с модерните обществени нагласи и изобщо повече от чудесна. Обаче, както живият живот е показал нееднократно, пътят към ада често е постлан с добри намерения.
Веднъж влязъл в сила, 9 А-5 сякаш отвързва ръцете на разглезените, свръхзадоволени, вечно кисели заради нещо деца-злодеи - недорасли вълчета в овча кожа, тръгнали на злостна, отмъстителна мисия за слаба оценка или устна забележка, стабилно въоръжени с буквата на закона.
Скоро започват да валят хиляди оплаквания от страна на ученици и техните родители срещу членове на педагогическия колектив в училища из цялата страна като обвиненията варират от "нелепи" през "по-нелепи" до "напълно абсурдни."
Така например Нилс Уле Фьонес, преподавател в прогимназията в Кнарвик, е бил принуден да напусне, след като е бил подложени на унизителен процес по конкретния параграф.
Той е обвинен, че е сграбчил толкова силно едно дете за ръката, че му е направил синина. От ръководството на училището даже не поискали да чуят неговата версия за случилото се, а тя е следната: "Той отказваше да влезе в час след като звънецът би, аз застанах зад него и с протегната ръка му посочих отворената врата на стаята. Това беше."
Друга учителка, чието име не се споменава от мерки за собствената ѝ сигурност, е била "обадена" на училищното ръководство от родителите на дете, според които тя умишлено му е причинила физическа болка. Това, което удобно пропускат да споменат, е, че учителката се е опитала да защити друг ученик, нападнат в гръб с ритници от детето на възмутените родители.
След като тези и подобни на тях случаи се разчуват, учителите в страната повсеместно започват да откачат от страх, че те ще са следващите на пангара - само защото са помолили някой прекалил със захарта, вилнеещ тийнейджър да си седне на мястото или защото са се опитали да разтърват биещи се в училищния двор хлапета.
Стига се дотам, че в един момент учителят не е нищо повече освен един уплашен, стресиран нещастник, на когото могат да отнемат целия авторитет и да заличат всичките години труд и отдаденост на професията с един замах.
"Отнеха ни всички средства и всички права, които имахме преди, за да се справяме с безредиците в класната стая, непристойното поведение на учениците и всякакви подобни простъпки, които задължително изискват намесата на възрастен и отговорен човек", оплакват се учителите.
Безсилни пред 9 А-5 и наложената от него плутокрация на децата, все повече учители избират да се пенсионират преждевременно, за да избегнат срама от евентуални публични процеси като описаните по-горе, а други развиват различни психични разстройства и се страхуват дори да влязат в клас.
Обаче има светлина в тунела за тези мъченици на олтара на знанието.
След зачестилите сигнали за учители, страдащи от депресия вследствие на неправомерното приложение на параграфа в заведените срещу тях дела, правителството на Норвегия изготви нова поправка във закона, която забранява на училищните ръководства да взимат решения единствено въз основа на субективните разкази на жалващите се ученици.
С това решение, което, между другото, ще влезе в сила чак през август 2024-а, се целѝ да се подсигурят правата и на двете страни по спора.
Според поправката директорът е този, който играе двойна роля - на отговорен за осигуряването на безопасна среда както на учениците, така и на колегите си.
В тази връзка тогавашният министър на образованието предложи да се вкара допълнителен параграф, който да дава право на учител да упражни физическа сила спрямо ученик, ако така ще предотврати физически наранявания на друг ученик или себе си. Отварям една скоба, за да кажа, че всяка година 36 хиляди служители в сферата на образованието в Норвегия стават жертви на насилие под една или друга форма.
Доколко обаче тези мерки ще се окажат ефективни, не е много сигурно предвид факта, че в много от случаите се намесва свръхпротективното родителско тяло, което пък от своя страна е солидно подсигурено от високоплатените си адвокати. А както на всички ни е известно, когато адвокатът си отвори устата, и Господ мълчи.
"Напълно съм съгласен, че на децата им е нужно да се чувстват защитени и спокойни в училище и по отношение на това 9 А-5 е добър закон. Обаче на децата им трябват и спокойни, уверени в себе си учители, които комбинират голямата отговорност, която носят за тях, с топлина и добро отношение", казва Мортен Стайнер, пенсиониран учител с 45-годишен стаж.
"Но когато ние, учителите, сме обезсилени и всеки път влизаме със страх в клас, защото не знаем заради кое свое действие или дума ще бъдем злепоставени, нещата няма да се развият към добро."
Но да се върнем към нашата героиня Ане.
Сигурно вече се досещате какво се е случило с нея. Докато тече, да го наречем вещерският процес срещу нея, тя се чувства сама срещу всички. Училищното ръководство не се интересува от обясненията ѝ и ѝ забранява да разговаря с колегите и учениците си по случая. Ане губи съня си, започва да получава паник атаки, които с времето стават толкова силни, че тя престава да ходи на работа и си взима отпуск по болест.
Шест месеца след началото на този кошмар тя решава, че дори да бъде оправдана, вече няма да има сили да се върне в училището и затова подава оставка.
"Плаках, когато слагах подписа си под оставката," казва вече бившата учителка. "Не съм и предполагала, че ще свърша така. Ще ми липсват колегите и децата. От горд преподавател, който влагаше сърце и душа в работата си, се превърнах в мижитурка, която си тръгна с глава, наведена от срам и тъга. А съм тъжна, защото ръководството предпочете да не ми повярва и още повече, задето изгубих професията, която обичах."
Замислих се как да завърша този разказ - дали да се възползвам от предимството "минутката на автора" и дам собственото си мнение по темата или да оставя разсъжденията и изводите на драгия читател. Не, стига толкова, ще взема да си ходя.
Но на прощаване ще се обърна към нашите си учители с пожелание да бъдат силни и смели през новата учебна година. И да чукат на дърво да не ги постигне съдбата на норвежките им колеги.
*По материали от Aftenposten, Bergens Tidene и А-Magasinet
