Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Родителство по датски: Щастливите хора се раждат от смелостта да отглеждаш свободни хора

Ако сте склонни да почерпите опит от датчаните, вадете тефтерите и си записвайте Снимка: iStock
Ако сте склонни да почерпите опит от датчаните, вадете тефтерите и си записвайте

Миналата събота бях поканена на следобедно гости "по женски" у една приятелка. Пристигам последна - другите българки в Копенхаген вече са нагънали баницата и суджука, който, за разкош, освен в лютеница, топят и в гуакамоле.

Малкият син на домакинята също присъства. От разпалените му разкази на дървен български, наподобяващ този на Кристиян Костов, научаваме за динамиката във взаимоотношенията между готините и задръстените деца в датските средни училища и оттук разговорът някак естествено се пренасочва към теми като "първите седем години", социална среда, бременност, майчинство, менструация, рецепти за кекс без глутен... Не непременно в този ред.

Тъкмо сме нарязали на тънко втората подкова и Радка от Сливен се сеща за случка отпреди няколко дни, която ѝ доказала за пореден път, че "тия датчанки не са в ред".

"Имаме една бременна колежка в офиса и вместо да си лежи вкъщи, тая с ей такъв тумбак ходи на работа. С колелото!!! И в четвъртък сутринта, както се повдига на пръсти да вземе едни папки от високите лавици, водите ѝ се разпльокват по ламината и, моля ви се, тръгва да ражда. Викаме ѝ, дай бе, жена, да се обадим на някого, да викнем линейка или поне колегата да те закара до болницата. А тя се дърпа и си бърше с кухненска хартия балдърите: "Абе глупости, няма да се разкарвате заради мен. Ще си ида с колелото до родилното, а после ще се прибера с автобуса. Само дано да смогна преди 3 да родя, че трябва да взема детето от училище."

Другите жени на масата почват да цъкат неодобрително с език: такива са тука, много безотговорно се отнасят към бременността, крави направо, все едно нищо им няма...

А всъщност като се замисли човек, наистина нищо им няма. Няма го предродилният стрес, който у нас до голяма степен е подклаждан от баби, тъщи, "препатили" приятелки и няколко гледарици. Няма го и следродилният стрес : 40 дни никакво излизане, за да не хване бебето "лоши очи", настинка, ебола, въшки и ето ти го после урочасано, с менингит или, не дай Боже, напълно умряло!

Дали заради липсата на зловещи народни поверия, витаещи около раждането и следродилната грижа, или поради простия факт, че не са прости, жените в тази част на континента се придържат към концепцията, че ако се грижат добре за телата си, ще са здрави и щастливи, а бременността и раждането са просто естествена част от хубавия живот.

Този тип мислене и отношение към майчинството неминуемо е намерило отражение и върху начина, по който хората отглеждат децата си и заради който датският родителски модел си е спечелил славата на най-успешния такъв в света.

Авторката на бестселъра The Danish Way of Parenting (2014), психоложката Ибен Сандал, твърди, че знае каква е тайната на датчаните, заради която от 1973-а година насам страната неизменно е в челото на класацията за най-щастливи нации в света.

Според нея щастието на датчаните е логично следствие на начина, по който са били отглеждани като деца. С други думи, щастливите деца стават щастливи възрастни. Звучи просто и логично, обаче как обаче се постига това?

Ако сте начинаещи родители и сте склонни да почерпите челен опит от скандинавците или пък вече сте на 50+ години и се чудите къде сте сбъркали с възпитанието на вашите хубостници, че станаха такива хрантутници, вадете тефтерите и си записвайте.

Ще диктувам бавно.

Живот на открито

Снимка: iStock

Обичайна и може би най-шокираща гледка за чужденеца е тази на наредени една до друга бебешки колички на открито дори през най-студените месеци на годината. Мислиш си, че са празни, докато не надникнеш вътре и не видиш спящо, новородено бебе с още спаружено розово личице. О, ужас!

Всъщност за датчанките ужасът е точно обратният на твоя, а именно детето ѝ да си кара следобедната дрямка на закрито, накачулено с три ка̀та завивки.

В Дания прибират бебетата на закрито чак, когато температурата навън падне под минус десет градуса - това, казват, бил лимитът. Любопитен факт е, че децата, най-вече тези в провинцията, често имат кучета за детегледачки. Родителите доверяват на семейния мастиф да пази спящото в количката на двора бебе, докато те си вършат други задачи в къщата или извън нея.

Слънце грее, дъжд вали, мечка се жени

Снимка: iStock

Един от първите уроци, които щастливите хлапета научават, е, че метеорологичното време не е твой враг и няма да развият ангина, ако изядат буца лед, изчегъртана от джантата на татковия велосипед.

Важното е да са екипирани с "космонавтчета", пък сополите нека текат на воля. В станалите световно известни "горски" детски градини хлапетата се вихрят в реална природна среда във всеки сезон, събират шишарки и червеи, палят огън и си пекат на него наденички на клечка. Един познат, прекарал детството си в северната провинция Ютланд, ми разправяше как възпитателите в детската веднъж ги оставили да си играят навън в продължение на четири часа... по време на снежна буря!

И допълни с носталгична въздишка: "It was a happy time!"¹

Running with scissors²

Голяма част от възпитателния процес преминава под мотото "Човек се учи от грешките си."

Дори този човек още да не е тръгнал на училище и да не може да си напише името! Докато в другите страни хората обезопасяват ъгли и контакти, за да не може детето да си извади око или да се самообезглави, в Дания дават на петгодишните да използват пистолети за топло лепене, ако проявят желание сами да си изработят декорация с пластмаса, картон, дунапрен.

Понеже датчаните са велосипедна нация, децата са окуражавани от най-ранна възраст да карат колела наравно с възрастните в изключително бързите и често опасни велоалеи. Дори по време на час пик, когато едно колебливо трепване на кормилото може да доведе до сериозен пътен инцидент.

Освен това няма закон, който да възпира децата, независимо от възрастта им, да ползват градския транспорт без придружител. Ако случайно те отвлекат извънземни и те върнат на произволно място на Земята, ще разбереш, че си в Дания, ако видиш тригодишни да висят надолу с главата по катерушките и пързалките на детската площадка без какъвто и да е надзор.

Основната идея зад подобно отпускане на юздите, което на много хора вероятно се струва скандално, безотговорно и направо смъртоносно, е: Хлапе, научи се да се грижиш за себе си, колкото се може по-рано. Дори това да ти струва цицина, синина или счупена ръка.

Всички са равни. Ама наистина!

Авторитарната фигура на родителя в тази култура е смалена до размерите на играчка от шоколадово яйце. Поколенческата йерархия на практика не съществува. Децата не се отглеждат, като им се втълпява идеята, че са подчинени на създателите си. Трите основни принципа, към които датското семейство се придържа, са:

  • - Без ултиматуми от типа на "Ако не си оправиш стаята ВЕДНАГА, ще те смачкам!"
  • - Не спестявай истината! Ако синчето е играло безобразно зле в съботния мач, му го казваш в прав текст. Но също и го окуражаваш, че следващият път, ако се постарае повече, ще се справи по-добре.
  • - Ако ще правим нещо, ще го правим заедно, като семейство... Независимо дали е разходка в парка, неделен брънч или погребение.

Свободата да бъдеш себе си

И това не се отнася само за Хари Стайлс, който наложи модата с перлените огърлици за хетеро мъже!

Децата в Дания не биват ограничавани да се държат съобразно социалните стереотипи за какво може и какво не може. Е, да, знаят, че ако набиеш другарче или изядеш половин кило желирани бонбони в ден, който не е Fredag Slik³, ще си понесат последствията под една или друга форма, но, общо взето, на децата се дава пълна свобода да решават как да живеят.

И ако във вторник някой второкласник реши да отиде на училище, облечен с долнище на пижама, маска на Спайдърмен, гумени ботуши и лакирани нокти, никой няма да му размаха пръст пред носа и да му нареди с фелдфебелски тон: "Заминавай обратно да се облечеш ПРИЛИЧНО!"

Дотук текстът ми може да звучи така, сякаш датските деца са някакви извънземни, нереални, вечно ухилени телетъбиси. Малки какавиди, от които впоследствие се "излюпват" най-щастливите хора на света. Това, разбира се, не е така, понеже и те, като всички други деца по света, без значение дали в Бразилия, България или Бъкингамския дворец, си имат своите тревоги, болки, копнежи, разочарования и желания.

И, да, тукашните деца, колкото и добре да живеят, благодарение либералния подход на родителите си и обществото като цяло, също понякога стават смрадливци, лентяи, престъпници, непоправими наркомани или обикновени тъпанари.

Така че поука няма, както няма и на сто процента ефективен метод за отглеждане на свестни хора. Искам обаче да ви оставя с една тема за размисъл: Притежаваме ли децата си?

Защо ни е страх да ги пуснем на свобода? И по-умните ще се досетят, че не говоря за свободата да играят на таблета колкото часове си поискат. Говоря за другата свобода - тази да бъдат индивидите, които те си изберат да са, а не тези, които ние, индивидуално и като общество, им налагаме да бъдат.

Но, уви, свободата носи отговорност. А ние като нация, която много, много години след като вече сме си извоювали свободата на хартия, продължаваме да се страхуваме от нея.

1. Щастливи времена бяха.

2. Да тичаш с ножица в ръка (англ.) - идиоматичен израз, който означава да правиш нещо забранено или опасно.

3. FredagSlik - Петъчно лакомство. Петък по традиция е денят от седмицата, в който на децата в Дания се позволява да хапват бонбони по техен избор. През останалите дни диетата им, която не включва захарни изделия и бърза храна, се съблюдава строго - както в училище, така и у дома.

Най-четените