Книгите му се колебаят между абсурдната комедия, драматичната изповед и сюрреалистичния фарс. Доволно поръсени с остроумия и цитати, придружени от авторски коментар, те оставят усещането за съприкосновение с рядко сензитивен човек и творец.
През 2014 г. френската преса обяви Давид Фоенкинос за крал на литературните награди, след като за романа си „Шарлот" спечели „Рьонодо", а две седмици по-късно отнесе и „Гонкур" на гимназистите.
Преди това ни разказа деликатната история на Маркюс и Натали. Преди да ни потопи в „Спомените" си и да ни разтърси с участта на Шарлот Саломон, Фоенкинос ни подари „Деликатност". Прелестен сантиментален роман с любовна история, която се помни.
Какво пък, изглежда се случва голямата любов на един живот „да се роди от трупа на предишната".
Трудно е да се сети човек за толкова ефирен и въздействащ любовен сюжет - накъсан от изненадващи хрумки, същевременно забавен и неустоим, също като усмивката на Натали. Романът е екранизиран с участието на Одри Тоту, отличен е с множество литературни награди и е преведен на десетки езици.
Съзнателно или не, Фоенкинос хвърля мост от „Деликатност" към „Нашите раздели" по един много ненатрапчив и приятен начин. Героят на новия му роман цитира автора си, докато се опитва да се примири с абсурдното стечение на обстоятелствата в любовния си живот.
„Има прекрасни хора, които срещаме в неподходящ момент. Има и хора, които са прекрасни, защото ги срещаме в подходящия момент."
Сигурно идеята за „Нашите раздели" се е родила през нощта - когато се раждат все хубави идеи. Защото през нощта лошите спомени спят. А може би наистина сме богати с нашата празнота. Общото минало крие много капани, най-големият от които е самото то.
Всички споделени горчилки, необузданият смях. Плановете, които стават на пух и прах в мига, в който започнем да ги следваме... Истината е, че хубавите романи не се крият в подредеността, а в ентропията. Любовните романси също. Техният чар е в липсата на принуда. Ако щете и в неверността, в бягството от вътрешните граници.
За такива размисли става повод историята на Фриц и Алис и тяхното ексцентрично обкръжение. Той е син на хипита, тя е от семейство на католици. Той е пацифист, не понася конфликтите. Тя учи немски, т.е. и да иска, й е трудно да ги избягва.
„Нашите раздели" поставя по ефектен начин все същия голям въпрос: може ли човек да има всичко?
Отговорът е предсказуем. Не плащаме ли задължително за онова, което получаваме? Да, разбира се, с всичко онова, от което се отказваме.
Нищо не може да се противопостави на хегемонията на удоволствието. Животът е твърде кратък, за да може да бъде живян с желанието да сме безупречни.
Животът не е дълга спокойна река. Щастието не е обло, има пукнатини. Но е глупаво да се примириш с липсата на любов докато си още млад, „при такъв потенциал от непласирани чувства". Мъже, вразумете се, за да не се налага да страдате цял живот. Никога не искайте от една жена рационално обяснение за поведението ѝ.
Просто обичайте.
