Сещате ли се за онази крилата фраза You can't do epic shit with basic people? Е, това е случаят с Божана Кацарова, момичето, което спечели третото издание на кулинарното-риалити Masterchef.
Когато победи на финала, с 11 годишната ми дъщеря крещяхме от радост така, както най-върлите футболни фенове викат при тотална победа на любимия си отбор. Не защото жена печели, а защото именно тя спечели - момичето с широката усмивка, която не загуби позитивната си нагласа, която не се впусна в заговори и сплетничене, което показа не само талант, но и познаване на конкретни кулинарни техники и похвати.
През лятото се запознах с Божана по най-смешния начин на света: късно една вечер, прибирайки се от парти край София, кoгато попаднахме с общи приятели в един бус и се разбрахме с по една дума: тя превключва радиостанциите, докато намери нещо, което става за слушане - всички заедно пеем.
Изгубих си гласа след изпълнение на Should I stay or should I go на The Clash, последван от един още по-сърцераздирателен Sweet child o'mine на Guns'N'Roses - ту пееш, ту се смееш - не е лесно.
И така, срещнах се с Божана в първия наистина студен ден, който напомня че The Winter is coming, за да дегустираме новото розе New Bloom, купаж Каберне Совиньон, Каберне Фран и Сира на New Bloom Winery и да си поговорим за нещата от живота, бъдещите й творчески планове и какво значи наистина да бъдеш професионален готвач.
След толкава месеци публичност - почти всички имат представа за опита ти и миналото ти, но ако все пак трябва да се представиш в една минута, коя е Божана?
Божана обича да обича. Хората си мислят, че съм силна и твърда, но всъщност съм изключително ранима. Обичам да угаждам на всички и понякога това ми играе лоша шега. Но също така знаем коя съм, каква е крайната ми цел и ако трябва ще изкопая света, но ще стигна там. С усмивка.
Кой е съветът, който би дала на 16-годишната Божана?
Пропусни момента с татуиране на пеперудата над задника и продължи нататък. Също така щях да й кажа, да започне да учи френски, защото още тогава си го мислех, но бях твърде заета да пия бира по парковете и сега малко ме е яд. Също: казвай на майка си по-често, че много я обичаш!
А кой е най-ценният съвет, който си получила?
Получила съм много съвети, но може би най-ценните са тези, които са директно казани в очите, като „ето това беше много тъпо" или „ето това не биваше да го казваш". Или събирателно: най-ценните съвети са били тези, които са ме накарали да си кажа „сега защо така направих"...
Когато някой те накара да се замислиш.
Да.
Видяхме какво се случи до тук с Божана, а сега какво ти предстои?
Постоянно различни хора ми предлагат да направим това или онова. Аз искам да направя всички тези нови неща, но в крайна сметка най-важно за мен е да давам пример на хората, колкото и банално да звучи, че ако имаш някаква мечта, не трябва да се срамуваш, а да я изразяваш и да продължаваш да тъпчеш упорито в тази насока и може би един ден нещата ще ти се получат.
Защото, спечелвайки такъв формат като Masterchef, идеята не е просто да започнеш да даваш интервюта наляво и надясно, да се качиш в скъп автомобил и известни хора започнат да ти казват „здрасти" и да те канят на партита. По-важен е моментът, в който даваш пример с това, което правиш.
Много е лесно да заминеш навън, както аз вече съм правила, и да се скриеш и да се кефиш на това, което са направили хората навън. Обаче какво става тук, в България, тя просто се нуждае от нас, ужасно много се нуждае от нас, защото иначе... (поклаща леко глава).
Т.е. имаме нужда от позитивизъм, от творчество и от яко бачкане?
Да, да. И здрава психика. Аз може би чак сега съм по-спокойна, след еуфорията на първите месеци и след няколко месеца сериозна работа. Истината е, че се иска много работа и здрава психика, може би затова са единици тези, които успяват да постигнат някакво ниво и хората ги гледат с възхищение.
Много хора в България, не искам да обидя абсолютно никого или да насаждам негативно мнение, но много хора в България не осъзнават всъщност колко е красива и уникална професията на готвача и работят подобни неща, само защото трябва да свързват двата края или така са се стекли обстоятелствата. Да разбира се, професионалните кухни в ресторантите са едно трудно, тъмно, топло и смрадливо място.
Хората не си дават сметка, че всъщност работата в кухнята е абсолютно къртовски труд.
Именно. Аз вече го видях със собствените си очи. Това не е място, в което отиваш с направен маникюр и готина прическа и ухаеш на парфюм. Напротив. А после си тръгваш залепнал от пот, с мръсно под ноктите и скъсани маратонки. Има и момента, в който виждаш хората отвън, в салона, как се наслаждават на ястията ти. И ако наистина това е твоето желание, да виждаш хората щастливи по този начин - няма по-готино усещане.
Това ми се случи това лято, когато приех предизвикателството за няколко месеца да поема един от ресторантите на Tracian Cliffs. При това успях да събера екип, буквално от Facebook, без някакви хора да са ми ги препоръчали.
Те ли се свързаха с теб или ти с тях?
Различно - това са петима човека, на които искам да отделя специално внимание. Говоря за тях като за Бандата на Оушън, все едно така сме се събрали - всеки с различни трикове, но наистина ако някой ги види ще изперка от кеф, целия им заряд... Аз вече съм постоянно с тях и обсъждаме всичко заедно. Оттук нататък ангажиментите, които приемам, няма да са лични, а ангажименти за целия екип.
Искам хората да знаят, че тази професия изглежда много лесна, докато те дават по телевизията и готвиш една порция, но няма нищо общо с това да готвиш в ресторант.
Т.е. не е съвсем реален имиджа на рок-звезди на днешните готвачи?
Ами то и рок-звездата ако няма барабанист, басист и соло - няма как да стане.
Прекъснах те, продължи за Бандата на Оушън в твоята кухня.
Първо ми писа Марти, едно момиче само на 17 години, работила е какво ли не, само да спести пари и да отиде в кулинарна академия във Варна. Няма такъв хъс, няма такова желание. След това се свързах с Кико, който се беше прибрал наскоро от Берлин и е тотално, маниакално и безпощадно вманиачен в кулинарията и по-точно в правенето на сладки неща.
След това се запознах с Василена и Калина, покрай огромните заявки за торти за рождени дни и сватби, които имах след финала на Masterchef. Те ми помогнаха да направим две торти, после им предложих да се включат в екипа ми - и те приеха.
Накрая се появи и Ванката, който е бил шеф-готвач в един много престижен ресторант в Русе, който както каза, откакто се е събрал с нас изпитвал за първи път тотално удовлетворение от всеки ден, защото е заобиколен от млади хора, които мислят по същия начин като него.
Най-ценното от тези пет месеца, след спечелването на Masterchef е, че аз имам петима души, на които мога да се обадя по всяко време и знам, че ще минат през огъня за мен. Ако имам някакви бъдещи планове занапред, каквито и да са те, тези хора ще са плътно с мен.
И сте екип.
Да, точната дума е екип. Разбираме се от една дума и работата е ясна. Освен това където влезем всичко се зарежда със смях и позитивна енергия и всичко е както трябва да бъде в една готина кухня, за да се случват добре нещата.
А какво е следващото нещо, което искаш да постигнеш?
Няма да крия, както ти казах още докато се разбирахме за това интервю, имаме идея да се оформим като екип, който предлага краен продукт, достъпен за крайния потребител. Мислехме си за варианти, в които се насочваме изцяло към сладкарството, това е нещо, за което всички в екипа горим.
Но пък от друга гледна точка се замислих и си казах, че десертите в един ресторант са смъртоносното оръжие на един шеф и това трябва да бъде последния пирон в ковчега. Искам този път, преди да взема окончателно решение, да се абстрахирам от старата Божана, на която й казват нещо и след пет минути тя е „да, хайде тръгваме, правим го" и да постъпя малко повече както ми казваше майка ми: чакай сега, да помисля, това добре ли е за мен...
Имахме едно събитие във Варна, където гостите останаха адски доволни. Накрая на вечерта изкарах моя екип навън и те може би за първи път видяха и усетиха директно радостта на хората. После като ги видях усетих, че ги бяха преживели това нещо - удоволствието от добре свършената работа, което на мен вече ми се беше случвало, но беше много приятно да видя как на тях им се случва за първи път - това да чуят „браво" и ръкопляскането.
Пак се връщаме на усещането за рок-звезди.
Ами да, защото тая професия в България е малко... нали, хората ходят по някакви заведения и ядат някаква храна, ок. Има няколко избрани места, в които е ясно, че има някакви по-известни шефове и т.н., но повечето хора възприемат това, което ти се сервира в ресторанта, като някаква даденост. С лека ръка започват да критикуват и не се замислят за това какво всъщност стои отзад. А да поддържаш една кухня има цена - много висока в повечето случаи.
Наскоро една жена, която работи в асоциацията на сомелиерите ми каза: „Божана, това което ти го правиш, ще е актуално тук след 4-5 години, дано не ти умре коня до тогава". И аз това си казвам, стискай зъби сега пет години и дупе да ти е яко!
Освен популярност - какво получи последните месеци?
Оказа се, че Masterchef не е само телевизионен формат, в който печелиш една награда и после си супер известен наляво-надясно (смее се), ами е едно много яко семейство. С някои от хората от миналите сезони, например Евгени и Калоян от миналия сезон и Стефан от първия, се събрахме контингент, който вибрира на една честота. И въпреки, че всеки един от тях има страничната професия, много ме подкрепят и адски много се кефят на това, което правя и ставаме едно такова семейство, в което рано или късно нещо много приятно ще се случи.
И всичко това е водено само и единствено от много голяма любов към това, което правим. Защото това е - ако нямаш любов към това, което правиш...
То не става...
Не, няма, никога, независимо в каква професия. Много ми се смяха, защото в едно интервю веднъж казах, че ако ще и пача да е, да е направена както трябва. Смеят се, ама на 50 метра от Айфеловата кула има един ресторант, в който двете емблематични ястия са т.нар. риет, което си е вид пача и пържен мозък.
Понеже спомена асоциацията на сомелиерите, отношението ти към виното какво е?
Ами отношението ми към виното е като към храната, двете са свързани. И както при храната - ако просто бутилираш нещо и му сложиш капачка и го продаваш, без да си вложил идея в процеса на производство и не знаеш как и къде го предлагаш, то крайният продукт... дори няма да може да се готви с него.
Аз обожавам да пия вино, обожавам поводите, в които мога да се събера с хора и да си сипем по една чаша, защото това означава, че явно нещата са ок. Аз съм си бохем по призвание.
Освен това се радвам, че в България има хора, които произвеждат вина, които са еталон за добро вино и се продават както тук, така и в чужбина и това е страхотно.
А какво мислиш за това розе на New Bloom Winery?
Между другото искам сега да кажа една пикантерия, това лято имах едно запознанство с един много интересен човек, който много обича да пие розе. А аз до тогава бях твърд фен на бялото вино, но покрай него се зарибих по розето. А в днешния адски сив ден, това розе, което си ми сипала, е толкова привлекателно с този цвят и тази приятна свежест.
С каква храна би комбинирала това вино?
В момента сме в сезона на смокините, на които съм бесен фен. Запечена смокиня със... ето, нещо съвсем лесно и бързо: едно парче смокиня, запечено с едно хубаво сирене и поднесено с една по-мазна копа, би било ЧУ-ДЕ-СНО!
Ако един мъж иска да впечатли жена и я покани на вечеря вкъщи, какво да й поднесе?
Стриди.
А ако не обича стриди като мен, какво да прави?
Значи не са ти били приготвени като хората тия стриди! Искам задължително да направя един експеримент, защото аз съм свикнала от годините в Холандия, че стридите не са някакъв безумен деликатес, защото там можеш във всеки месец, който има „р" в името, да отидеш и да си ги набереш от плажа. Искам да направя експеримент, в който на 10 човека, които казват, че не обичат стриди и като кажа стриди правят кисели физиономии, защото вече съм го правила с двама души...
Ама сготвени или сурови?
Е те пак са сурови, но им се добавят определени неща. И така като им ги дам да ги опитат и те веднага ахват с по едно „еее, това е съвсем различно". Същото е и с виното - от вино до вино има разлика, нали така?
Завършвам този разговор, като си отбелязвам на ум, че спешно трябва да намеря стриди и да издебна следващата дупка в програмата на Божана, за да разбера какво точно има предвид. Аз ще нося виното, то е ясно!
Пуловер и деним Божана: Marc O'Polo
