Възможно е в страдален час,
сломена и ридаеща за избавление
или от нужда непосилна угнетена,
любовта ти да сменя за мъничко покой
или със спомена от тази нощ да купя хляб.
Възможно е. Но надали.
С този епиграф от поемата „Любовта не е всичко" на Една Сейнт Винсънт Милей започва романът „Къде беше?". Една нежна и вълнуваща строфа, сякаш приютила духа на нейните истории. Историите на Гейл Форман.
„Създавам драматични сюжети, от които вътрешно ми прималява", признава една от най-обичаните авторки на тийн романи в света. „Това е най-щурото и велико нещо в писането. Понякога героят ти измисля неща, които на теб самия никога не биха ти хрумнали", добавя тя.
„Да остана ли?" е покъртителна история, извезана с ум и сърце. Животът на 16-годишната виолончелистка Миа увисва на косъм след свирепа катастрофа, която отнема живота на най-близките й хора. Преди това тя има всичко - любящо семейство, талантлив приятел и бляскаво бъдеще, обвързано с музиката. За нея усещането да бъде с Адам, който е рок музикант, е сравнимо единствено с летенето - плашещо и вълнуващо едновременно:
Първо ме изследваш,
после ме разрязваш
и накрая ме отхвърляш.
Кога ли ще ме съживиш?
В „Къде беше?" разказва Адам. Болката лека-полека се е оттекла, недоразуменията между Адам и Миа са минали през мелницата на времето и остава най-ценното. Песента на амбициозния рокаджия вече не звучи като гневна молба, изкрещяна в бездната. На сцената тя се превръща в нова клетва. Оказва се, че „във висшата математика на чувствата никога не знаеш колко повече ще ти липсва един човек от друг." Книгата се чете като напълно самостойно произведение и ще ви развълнува дори ако сте пропуснали „Да остана ли?".
Гейл Форман твърди, че никога не е вземала категорично решение да пише за тийнейджъри. Изглежда проблемите на младите хора, които са изправени пред толкова много възможности, я привличат. Малцина читатели знаят, че Миа има прототип в живота и че трагичният случай разтърсва писателката. Понякога правим избор в живота си, но друг път изборът ни избира и не бива да му се противим, убеждава ни историята на Миа и Адам.
„Ню Лайн" стои зад успешната екранизация на „Да остана ли?" с нашумялата Клоуи Грейс Мориц в ролята на Миа. Световната премиера на филма се състоя на 22 август 2014 година, в резултат на което романът и неговото продължение „Къде беше?" моментално се изкачиха на върха в списъка с бестселъри на „Таймс".
На фона на нестихващите аплаузи за двете книги Форман издава още две любопитни истории: „Само един ден" (Just One Day) и „Само една година" (Just One Year). Последният безапелационен бестселър на американската писателка е загадъчният романс „Аз бях тук".
Мег изглежда обикновено момиче - от онези, които пишат на приятелките си дълги имейли за преподавателите си, за работата си, и от време на време правят по някой невероятно смешен портрет на всеки от съквартирантите си. С Коуди са приятелки от детската градина и са много близки, почти сестри. До такава степен, че семействата и съучениците им ги наричат Кликата. Затова смъртта на Мег съкрушава Коуди.
Момичето преглежда кореспонденцията си и интернет сайтовете за самоубийства, но не открива и намек за най-лошото. Ако не се броят изявления като „Ако госпожа Добсън ни даде още един тест, ще се застрелям". На всичкото отгоре й се налага да отговаря на въпроси в полицията, свързани с това как Мег се е снабдила с отровата. А Коуди знае само едно - че ако Мег иска нещо, обикновено намира начин да го получи.
„Аз бях тук" е болезнено откровен роман, който проблематизира ролята на семейството. Това е роман за отговорността на приятелството, за смелостта и благородството на прошката. Но преди всичко роман за волята да погледнеш истината в очите и да продължиш напред дори когато преживяната загуба изглежда непосилна.
Неотдавна от „Ню Лайн" разпространиха информация, че отново ще работят с Гейл Форман. Филмовото студио придоби правата за екранизация на „Аз бях тук". Сега сме нетърпеливи да видим кой ще се превъплъти в образа на Коуди.
