„Родителите възпитават децата както владетелите управляват народите." Франсоаз Долто
Гениален визионер, мечтател и практик, в своя революционен труд, „Каузата на децата", Франсоаз Долто разсъждава и съветва въз основа на двойния си опит - като детски лекар психоаналитик и като майка. С ясното съзнание, че революциите в мисленето се извършват стъпка по стъпка.
Твърде често забравяме, отбелязва Долто, че от самото си раждане всеки човек притежава несъзнавана етика, която може да бъде обобщена с фразата „крушката не пада по-далеч от дървото".
Всичко се случва така, сякаш човек наистина разполага със свобода на избор.
Но само така изглежда. За да накараме детето да разбере, че действителността не е такава, каквато си я въобразява, трябва да го въведем в езика. Но не като мърморим, наставляваме, забраняваме и наказваме, а като разясняваме, упътваме, даваме личен пример. Като се държим с децата си почтително, като с равни на нас субекти. Защото те са такива, те не са просто обект на обсъждане и възпитание.
Здравето на детето говори езика на неговия живот: вчерашният ден остава в миналото, днешният подготвя бъдещето. Малките деца са възприемчиви към всички събития, от които са част: всяко преживяване може да остави следи, които да стимулират или потиснат тонуса им.
Франсоаз Долто напомня, че при децата потребността от материална сигурност идва много след емоционалната. Векове наред дискурсът за детето набляга много повече на неговата незрялост, отколкото на неговите заложби и способности.
Същото прави и научната мисъл. „Митът за развитието на плода - от раждането до възрастния индивид - ни кара да отъждествяваме еволюцията на тялото с тази на интелигентността.
Само че символната интелигентност остава неизменна от зачатието до смъртта", категорична е Долто.
За да илюстрира тезите си относно нездравите възпитателни модели, в „Каузата на децата" тя дава множество примери, обръщайки се към различни епохи, народи, религии и части на света. Маркира абсурдите, които са голямо изпитание за днешните млади хора.
След като колективните митове се провалиха, би следвало да се чувстваме по-отговорни за себе си и да търсим собствен път за развитие. Парадоксалното е, че днес човекът приема своята независимост като нещо наложително, жизненоважно за оцеляването му, докато на практика всичко му пречи да я постигне.
И най-незначителната проява на критично мислене и въображение веднага бива парирана от приятели и авторитети в лицето на родители и преподаватели. („Пътищата вече са отъпкани, защо е необходимо да откриваш топлата вода?").
За неосъществените конформисти, каквито са независимите творци например, и преди, и сега, животът не е никак лек.
Като деца често са им се присмивали, третирали са ги като freaks. А у тези от тях, които са с по-крехка психика, това поражда усещане за безизходност, апатия, депресия, екзистенциален страх...
Долто е безмилостна към образованието, което продължава да бъде чиновническа сфера (това съвсем не важи само за Франция, както се досещате), поради което всяка промяна в учебния план, в начина за придобиване на знания и умения, особено ако са насочени към отделния ученик, е трудно осъществима.
Все още доминира манталитетът, който се стреми да запази политиката на най-малкото съпротивление и най-големия комфорт.
Нечовешко е, подчертава Долто, да съществува програма, която задължава всички деца да бъдат еднакви, да притежават еднакво ниво на знания по всички дисциплини...
Образование, което се състои в това да караш учениците да предъвкват знанието на учителя, което той е получил от други възрастни, е перверзия. „Ако ми кажеш това, което вече знам, ще ти пиша добра оценка." Това е върхът на педагогическото безумие.
Защо „Каузата на децата" е революционна книга? Защото всички трудове в областта на педиатрията и възпитанието, излезли преди нея, следват традицията на „възрастоцентризма". Възпроизвеждат и популяризират модели, които са в служба на родителите, а не на децата.
А Франсоаз Долто предлага мащабен психоаналитичен анализ на съвкупност от исторически, социологически, етнографски, литературни и научни данни, събрани в хода на проведено във Франция и чужбина изследване за мястото на децата в обществото. Очертава изцяло нов подход към детството и детската психика. И поставя основите на ранната профилактика на детските неврози.
