Къде се запознават хората... В интернет. Оказва се, че все по-често двойките се откриват именно в социални мрежи и любовта припламва след някое случайно „здравей" или изпратена усмивчица.
Това споделят много от кандидат-младоженците в своите истории в тазгодишния сватбарски конкурс „Просто кажи „Да" на „Пещерска" ракия. За трета поредна година марката организира конкурс за младоженци и подкрепи финансово мечтите на три семейства да се оженят.
Тази година бяха получени 691 любовни истории при 1223 общо за предните две издания на "Просто кажи „Да".
Най-често в реална среда хората се запознават на работа или с общ познат. Поне така разказват младоженците, така че следващия път не пренебрегвайте поздрава на някой колега. Друга интересна тенденция, която отчитат организаторите, е, че противно на масовото схващане, че дългите връзки рядко завършват с брак, много са кандидатурите на двойки, които са заедно от 5, 10 и дори 15 години; такива с едно, две и три деца.
Техните истории най-често започват още от ученическите или студентските години. Такава е историята и на една от двойките победители в „Просто кажи „Да" тази година, но затова в редовете по-долу.
Голяма част от хората споделят, че дълго време са си мечтали да направят сватба, но все не са имали достатъчно средства или е излизало нещо друго по-важно - деца, жилище, нова работа. Увеличава се броят на тези младоженци, които подготвят сами всичко за сватбата, изработват украсата и подаръците за гости или разчитат на помощ от приятели, сочат още данните на „Пещерска".
Традиционната сватба отстъпва място на все по-разчупени тържества и купони - по-малко гости, повече танци, церемонии на открито, ръчно правена декорация.
Точно такава беше сватбата на друга от двойките победители.
Тази година „Пещерска" подкрепи мечтата за сватба на Десислава и Станислав Димитрови, на Маргарет и Никола Чонгарови и на Виктория и Николай Вангелови. Трите двойки получиха по 5000 лв., безплатно фото и видео заснемане и напитки за цялото тържество.
За семейство Димитрови приказката започва през 2004 г., когато са едва 16-годишни. Още тогава идва и предложението „искаш ли някой ден да се оженим". Веднага щом завършват училище заживяват заедно. Раждат им се син и дъщеря.
Днес, когато са на 30, бракът за тях е дълг към децата им, допълнително спокойствие и пример за отговорност, споделят младоженците. Историята на семейство Димитрови показа, че мечтите се сбъдват, дори и със закъснение.
За семейство Вангелови историята започва по-традиционно - със запознанство в нощен клуб, където младоженецът Николай е барман.
От шот на шот и от дума на дума се стига до заветната първа целувка и последвалата връзка. И както често се случва - точно когато Вики, вече е изгубила надежда, че Ники ще й предложи, пръстенът й е поднесен в шоколадово яйце.
За Маргарет и Никола Чонгарови сватбата идва след 8 години връзка, четири от тях са от разстояние. Преди две години Никола пада тежко на състезание. Точно тогава получава и просветлението, че именно Маргарет трябва да е неговата жена.
Веднага щом излиза от болницата, първата му работа е да купи пръстен.
Предложението е на летището. Така с помощта на „Пещерска" Ники и Марги се женят точно, както искат - с щура градинска сватба за 70 човека в Родопите като всичко по организацията си правят сами.
И все пак независимо дали сте „за" или „против" сватбата „и да се ожениш, и да не се ожениш - пак ще съжаляваш". Казал го е Сократ. Добър повод да поразсъждаваме довечера на чаша ракия със салата и любим човек.
Сватбен фотограф: Камелия Атанасова
