Срещаме се из коридорите на Fabrica 126. Тя прелива от енергия, усмихва се широко и не може да издържи и 10 минути без музика. Още със сядането си за грим преди фотосесията, си пуска любими парчета от телефона и започва весело да припява, сякаш разполага с цялото време на света, докато всъщност всяка минута в деня й е разграфена.
Тя е завършен професионалист, сърцат работохолик, вдъхновяващ глас и фънки мацка с шантаво присъствие, което изпълва помещението.
Започва кариерата си като дете и оттогава не е слизала от екрана и музикалната сцена. Може би това обяснява и специалното й отношение към малките, за които озвучава детски филмчета и се превръща в грозното пате в едноименния мюзикъл. Оттам забелязваме и неоспоримият й актьорски талант.
През 1995 година се присъединява към детска вокална група "Бон-бон" и в продължение на 6 години води едноименното шоу по телевизията. Оттогава Поли пее рамо до рамо с едни от най-големите имена на българската поп сцена като Георги Христов и Йорданка Христова.
Малките я наричат "ПолиГенова". "ПолиГенова, може ли един автограф?!" И я обожават. Големите я познават като едно от водещите имена на съвременната музикална сцена у нас и като артиста зад две от изключителните ни представяния на конкурса "Евровизия" през 2011 и 2016 година с песните "На инат" и "If Love Was a Crime". Тя е и треньор в четвъртия сезон на „Гласът на България".
В специфичната индустриална атмосфера на Фабрика 126 говорим за работата, музиката и живота.
Поли, в „Гласът на България", където си треньор, учиш хората на разни важни неща от професията. Теб на какво те учи този опит?
Всеки човек е различен и всяка човешка съдба, до която се докосваш, те бележи. В такъв формат ти си отговорен, малко или много, за участниците, поне в рамките на предаването. От друга страна никой няма право да съди другия, според мен. Моята функция е по-скоро да помагам, отколкото да съм някакъв съдия. Приемам го като точно такава задача - да предавам нататък.
Много пеещи хора се явяват всяка година в подобни формати. Явно таланти има. Защо при едни се получава, при други - не?
Защото истинската работа започва след края на дадения конкурс или формат. Много малко хора всъщност осъзнават това. Когато работиш в голям екип и участваш в голяма продукция, се прави всичко за теб. Получаваш голяма сцена, голяма публика, тогава е прекрасно. Всичко е бляскаво, невероятно... Нещо, за което всеки е мечтал да му се случи.
Но това е временно и в един момент приключва. От там нататък всичко зависи от теб, от това готов ли си ти да работиш, да приемеш тези пикове и спадове, които неминуемо ги има при всички хора на изкуството. Моментите на успех и моментите на застой. Тогава много голяма роля играе първо психиката и характера. Защото напрежението е голямо, ти трябва да си готов, да не се отказваш.
За мен интелектът е от голямо значение. Усилията са големи. Не всеки издържа. Хората не си дават сметка, че ние, въпреки че правим музика и изкуство, всъщност практикуваме сериозно професията и тя изисква страшно много работа, време и усилия за подготовка.
Всеки си мисли: "Да, те пеят, много готино, голям купон, всичко върви леко", а всъщност не е така. Ти не спиш, ходиш на снимки, нямаш време да ядеш. Хвърчиш от едно място на друго, нямаш време за близките си, те ти се сърдят, приятелите ти се сърдят.... Непрекъснато си обект на внимание и понякога не можеш да си позволиш някои неща.
За да участва в настоящата фотосесия, Поли дори отложи полета си за Лондон, където е поканена като гост-патрон на юбилея на българското училище "Иван Станчов" към посолството ни в Обединеното кралство. В крайна сметка успя да свърши и двете неща, а може би и куп друг междувременно.
Изключителният й професионализъм си личи по това колко лесно се работи с нея, по дисциплината й по време на снимки, която издава богат опит пред обектива и по спокойствието, което излъчва, въпреки натоварения график.
Ти лично свободно време имаш ли? Изобщо обичаш ли да разполагаш с такова и за какво го използваш?
Обичам да имам свободно време, за да пътувам с приятелите си. Това е моето свободно време. В момента искаме много да отидем на някаква кратка ваканция, защото аз не мога да си позволя да ме няма повече от 10 дни, това ми е максимумът...
Едва, едва всъщност намирам такова време. Благодаря на приятелите ми, които са абсолютно толерантни и ме изчакват до последно с графиците. Примерно, сега обсъждаме да отидем в Южна Италия на слънчево, да караме моторчета, да обикаляме по прованса там, да откриваме нови територии и да разгадаваме нови култури.
В България, колкото и да сме талантливи, сякаш невинаги сме достатъчно уверени в себе си. Така ли е? И младите сега по-отракани ли са?
В повечето случаи нямаме достатъчно самочувствие, не вярваме много в себе си. Истината е, че аз, пътувайки, имайки работа извън България, доста често виждам, че не е нужно да се потискаме по този начин. Ние имаме много качествени хора и работим на доста високо ниво.
Често въпреки условията, в които сме поставени, се справяме доста добре. Когато един българин отиде в чужбина да се занимава с това, в което е успешен и в България, доста често получава много високи оценки. Ние сме свикнали да работим при всякакви условия и в какви ли не ситуации.
Беше в Киев по време на представянето на Кристиан Костов. Подкрепяше ли го?
Опитах се да присъствам и да бъда до него, не ми се получи по ред причини. Нямах достъп до залата, но се чух с него, говорихме. Бях много доволна и много щастлива за него. Надявам се да съм му помогнала с 2-3 изречения, които му казах.
Много е важна подкрепата в такива моменти, защото напрежението е наистина огромно. Важно е да имаш човек до теб, който е минал през това и знае какво точно да даде като съвет. Аз съм много горда и много щастлива, защото той заслужава и е прекрасен артист.
Може ли да се каже, че нещо не ни достигна, или просто понякога печелиш, понякога - не?
Не мисля, че трябва да обръщаме толкова внимание на мястото, а по-скоро да сме горди с това, което Кристиан постигна. Това е сериозен успех. Много голям. Една голяма победа за нас.
Ти си първият български изпълнител, който ще участва на MTV Presents Varna Beach на 15 юли. Как се случи това и как се чувстваш?
Определено, това е една сбъдната мечта. Аз съм фен на MTV от дете. Спомням си как се криех тайно през нощта да гледам наградите, които вървяха на живо от други часови зони. Мечтала съм си да съм част от тази телевизия по някаква форма. Мечтала съм си да има MTV в България, както има MTV в Румъния. Те обаче имат по-голям пазар...
Доста по-западно ориентирани са и много бързо успяха да се адаптират. Надявам се, че това ще се случи с български артист много скоро.Трябва да намерим своята ниша на европейския и глобалния пазар.
Иначе MTV Presents Varna Beach е голяма възможност за един български артист да бъде чут навсякъде. Поканата я получих директно от организаторите, с които се запознах на събитието по повод откриването на тази инициатива. Възнамеряват да я превърнат в традиция. Българската сцена има нужда от такова нещо, не само като парти, но и като шанс за българските артисти да покажат себе си пред по-голяма аудитория.
Казват, че българинът не цени много успехите на другите. Ти какви наблюдения имаш?
Не че не ги цени, ами по-скоро не вярва много това да е истина. Има скептицизъм сред нас и е много странно, че хората обичат да се фокусират върху негативното, а това не е пътят. Определено не е пътят за каквото и да говорим.
На себе си понякога казваш ли си "браво, супер, справих се перфектно." Ей така - да се изкефиш на собствените си успехи?
Ами, все по-често се опитвам. Аз съм много критична и така съм възпитана от дете. В семейството ми никой не ме е поощрявал или глезил по някакъв начин. Напротив, още от малка съм подложена на сериозна критика, която е градивна, разбира се.
До ден-днешен се боря със себе си, защото видях, че трябва да има някакъв баланс. Човек, когато е направил нещо хубаво, трябва да го оцени и да е доволен.
Казваме си "чао", а тя продължава бързо да сменя различните тоалети за фотосесията, преди да замине за следващия ангажимент. Няма как обаче да не взема автографа на Поли Генова за две малки момичета - големи нейни фенки.
Време, разбира се, няма, но винаги най-важна е публиката. Тя е основният смисъл зад всичко. Слава Богу, като един добре организиран човек, Поли винаги носи в себе си картички, подходящи за подпис и послание към почитателите. Докато оправят нещо по косата й, успява с усмивка да подпише две от тях с посвещение за принцесите, които я обожават.
Някой от екипа възкликва, че Поли е готиният модел аз подражание за малките. И някак няма как да не се съгласим, докато потропваме с крак в ритъма на музиката...
Облекло: магазин Collective, Paradise center
Бижута: Folli Follie
Стилист: Антония Йорданова
Стилист бижута: Ана Динкова
Грим: Оксана Николова
Коса: Росица Петрова
Фотограф: Вихър Ласков
